Р Е Ш Е Н И Е № 271 гр. София, 12.01.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 807 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. В. М. за възобновяване на производството по н. ч. д. № 9397/2016 г. по описа на Софийския районен съд. В подкрепа на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК осъденият твърди, че не е знаел за насроченото дело, поради което не е могъл да участва лично в съдебното производство. Изтъква, че от 7.07.2016 г. той е изтърпявал наказание пробация в гр. Перник, но не е бил призоваван чрез пробационния служител; че на 7.02.2017 г. е бил задържан, а в периода от 10.02.2017 г. до 21.03.2017 г. стриктно е изпълнявал мярка за неотклонение домашен арест на конкретен адрес в [населено място], откъдето отново не е бил призован; че на 21.03.2017 г. той е бил приведен в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, но и тогава не е бил призован чрез администрацията на затворническото заведение в гр. Бобов дол. При тези съображения осъденият М. е направил искане за възобновяване на наказателното производство и повторно разглеждане на делото в негово присъствие. В съдебно заседание защитникът (адв. З.) поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че в случая не е налице основанието по чл. 423, ал. 1 НПК, затова настоява искането да бъде оставено без уважение. –– Върховният касационен съд, след като обсъди искането на осъдения, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, намира следното: С определение от 22.03.2017 г. по н. ч. д. № 9397/2016 г. Софийският районен съд на основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение общото наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по н. ч. д. № 669/2015 г. по описа на Районния съд – гр. Перник и е определил първоначален строг режим на изтърпяване. Приспаднал е времето, през което осъденият А. В. М. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест, както изцяло или частично изтърпяно от него наказание. Процесуално допустимото искане на осъдения М. е ОСНОВАТЕЛНО. Видно от материалите, с разпореждане от 11.07.2016 г. Софийският районен съд насрочил делото (н. ч. д. № 9397/2016 г.) за разглеждане по реда на чл. 306 НПК в открито съдебно заседание на 16.10.2015 г. Изпратената призовка на осъдения М. до затвора в гр. София се върнала с информация, че същият не търпи наказание лишаване от свобода и не се задържа на друго основание в затворите на страната. Съдът отложил делото за 19.10.2016 г. и постановил призоваване на осъдения от известен адрес в [населено място], област – П. чрез началника на съответното полицейско управление. Оттам с писмо от 3.08.2016 г. получил сведения, че осъденият М. не пребивава на този адрес от няколко години (приложено саморъчно изготвено сведение от осъдения във връзка с призоваването му). Делото било спряно от Софийския районен съд, а впоследствие, с определение от 14.02.2017 г. - възобновено и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.03.2017 г. Осъденият М. отново бил призован от адреса в [населено място], област – П., но изпратената призовка с отбелязвания за мястото, датата и часа на съдебното заседание се върнала в цялост с отметка, че лицето не е намерено. При това положение Софийският районен съд пристъпил към разглеждане на делото в отсъствието на осъдения с участието на назначения служебен защитник (адв. Д.) и се произнесъл с атакуваното определение, с което постановил изтърпяване на общото наказание по съвкупност от една година и шест месеца лишаване по н. ч. д. № 669/2015 г. по описа на Пернишкия районен съд. Мотивирал се със съображенията, че в определения изпитателен срок от четири години осъденият М. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което по н. о. х. д. № 3599/2016 г. по описа на Софийския районен съд му е било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода. Съвкупността от данни по делото потвърждава доводите на осъдения за нарушено право на лично участие и следва да бъдат възприети. От тях се установява, че в периода от 7.02.2017 г. до 21.03.2017 г., през който производството е било възобновено (на 14.02.2017 г.), по отношение на осъдения М. е била изпълнявана мярка за неотклонение домашен арест на конкретен адрес – [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]; че според постъпилите множество писма и докладни записки, считано от 21.03.2017 г., респ. към датата на съдебното заседание и постановеното от Софийския районен съд определение от 22.03.2017 г., той се е намирал в затвора – гр. Бобов дол. От посочените места осъденият не е бил призоваван и липсват каквито и да било данни да е бил информиран за съдебното производство. Следователно, няма основание да се приеме и отказ, обективиран по недвусмислен начин, от правото му да присъства и да се защитава лично. Искането следва да бъде уважено. Определението на Софийския районен съд подлежи на отмяна по реда, предвиден за възобновяване, а делото – на връщане за повторно разглеждане в присъствието на осъдения. По изложените съображения, Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по н. ч. д. № 9397/2016 г. по описа на Софийския районен съд. ОТМЕНЯ определение от 22.03.2017 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския районен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: