4 Р Е Ш Е Н И Е № 485/11 г. С., 12.01. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1310/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 295 ГПК. С определение № 813 от 19.08.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 149 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 32/2010 г. на Шуменския окръжен съд. К. Д. И. Б. и В. В. Б. искат то да бъде отменено като неправилно. От ответниците Севдалин В. С. счита, че касационната жалба е неоснователна, Р. С. Т., П. С. П., Р. С. П., Добра В. П., А. Д. С. и Общината [населено място] не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 751 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 3060/2006 г. на Шуменския районен съд, с което са отхвърлени иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че касаторите са собственици на 35.96/294 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], както и искания по чл. 431, ал. 2 и чл. 156, ал. 2 вр. чл. 154 ГПК /отм./. По делото е установено, че с н. а. № 28/1976 г., съставен по реда на чл. 20 от Закона за собствеността на гражданите /З. - отм./, ищцата Д. Б. се легитимира за собственица на масивна жилищна сграда и два навеса, както и на 34.86 кв. м. от държавното дворно място, в което са построени сградите, съставляващо дворище пл. № 4412 от кв. 268 по плана на [населено място]. От описаните към акта приложения е видно, че собствеността върху терена е придобита с допълнително решение № 17/76 г. на Изпълнителния комитет /ИК/ на Градския народен съвет /Г./ [населено място]. С него е допълнено решение № 9 по протокол № 6 от 29.04.1976 г. относно неоценената площ от 34.86 кв. м., върху която са застроени жилищната сграда и двата навеса. Съгласно указанията в отменителното решение № 679/2009 г. от 13.01.2009 г. по гр. д. № 1496/2008 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., въззивният съд, при новото разглеждане на делото, по реда на косвения съдебен контрол, счел, че първоначалното решение № 9/76 г., взето по предложение на собствениците, е за продажба само на съответните постройки, ведно с правото на строеж за тях, но не и на частта от дворното място, върху което те са построени. Впоследствие то е допълнено с решение № 17/76 г. за продажба и на 34.86 кв. м., но по делото не са събрани доказателства за съдържанието на предположението, отправено от продавачите до ИК. На следващо място, доколкото молбата от продавачите, цитирана в протокола от 25.06.1976 г. по чл. 34 ППЗСГ /отм./ за оценка, е депозирана два месеца след постановяване на решение № 9/76 г. за продажба на сградите, то по отношение на земята е следвало да се проведе нова процедура по продажбата. Оттук съдът заключил, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили предложението за продажба да е включвало и частта от земята, и след като съобразно чл. 15 и сл. З. /отм./ народният съвет не е разполагал с правомощието да изменя предложението при обявяване на продажбата, при определяне на цената и купувача или при снабдяването на купувача с нотариален акт, то решение № 17/1976 г. се явява извън рамките на вменените по закон правомощия на административния орган и е нищожно. Като допълнителни са изложени съображения по приложението на чл. 59 З. /отм./, тъй като за продажба е определена реална част от парцел, а доколкото е установено, че налични са били няколко самостоятелни обекта, собственост на различни лица, продажбата е извършена и в нарушение на чл. 38, ал. 1 ЗС и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е нищожна поради невъзможен предмет. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: дали идеалните части от дворното място, които се припадат към обект, предмет на разпореждане по реда на чл. 20 З. /отм./, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, в случаите, когато в съсобствен парцел са построени обекти, които принадлежат на отделните съсобственици на парцела. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При учредено със сделка право на собственост меродавно е уговореното между страните по тази сделка относно обекта на разпореждане. Изключение от това правило е налице в случаите, когато прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на закона, като например при общите части на етажната собственост - чл. 38, ал. 1 ЗС. Транслацията за тези части настъпва по разпореждане на закона заедно с прехвърлянето на самостоятелния обект, към който те са акцесориум. В случаите, когато в съсобствен недвижим имот има две или повече сгради - самостоятелни обекти на собственост, които принадлежат на отделните съсобственици на парцела, е налице положение, сходно с етажната собственост. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради. Тогава правото на собственост върху главната вещ - сградата, се отчуждава със съответните към нея принадлежности. С оглед на това становище настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., приема следното по касационната жалба: Произходът на имота се свързва със С. С. П. /респективно неговите наследници С. С. П. и С. С. П./, от когото с решение № 926/48 г. на Ш. комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС са одържавени първият и вторият надпартерни етажи от жилищна сграда, а с допълнително решение от 06.07.1950 г. за етажите са определени 83/125 ид. ч. от общите части и мястото. Тези обстоятелства се установяват от акт № 78 от 01.12.1949 г. за завземане на недвижим имот за държавен, от който е видно също, че от общата площ на имота - 284.70 кв. м. /застроено място от 71.44 кв. м. и незастроено - 213.26 кв. м./ държавни са 189 кв. м. и частни - 96 кв. м. /или общо 285 кв. м./. Част от останалите лична собственост 96 кв. м. са били предмет на сделката, сключена чрез Общинския народен съвет по реда на чл. 20 З. /отм./ от наследниците на собственика с ищцата Д. Б. по време на брака й ищеца В. Б.. Масивен магазин с мазе заедно с 42/125 ид. ч. от мястото са одържавени на основание ПМС № 60/1977 г., видно от акт за държавна собственост № 2291 от 29.04.1977 г. На основание ЗВСОНИ и ЗВСВНМРСА на наследниците на С. Ст. П. е възстановено правото на собственост върху обектите и върху частите от мястото, одържавени по ЗОЕГПНС и ПМС № 60/1977 г. Продажбите, извършени по реда на З. /отм./, не са обект на реституционни разпоредби. Ето защо не е възстановена собствеността върху тази част от имота, която не е предмет на одържавяване, а е продадена през 1976 г. на ищците по реда на З. /отм./. Въззивният съд е обсъдил протокола от 25.06.1976 г. на комисията по чл. 34 ППЗСГ /отм./ и е приел, че от него може да се направи предположение, че собствениците са предложили за продажба и спорните 34.86 кв. м., което наложило и допълване на първоначалното решение № 9/76 г. с последващото решение № 17 от 22.07.1976 г. Това предположение обаче, съдът счел за необосновано, тъй като по делото не е представено самото предложение на продавачите. Приел, че дори да е имало такова допълнително предложение, то молбата е депозирана два месеца след първоначалното предложение и при започната процедура за продажба на сградата, което налагало да бъде проведена нова процедура - за продажба само на идеалната част от земята. Затова и решение № 17/1976 г. на ИК на Г. [населено място] е нищожно като постановено извън рамките на вменените по закон правомощия на административния орган. Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни. З. /отм./ и ППЗСГ /отм./ не съдържат забрана решенията на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет по направените предрожения за определяне на купувач по реда на глава ІІ-ра да бъдат допълвани, ако в първоначалното решение предложението за продажба не е отразено в неговата цялост. В разглеждания случай от самия протокол за оценка се установява, че частта от мястото е била пропусната при първоначалната оценка. Освен това следва да се посочи, че идеалните части от дворното място в този случай са общи части по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и те, както и другите общи части, се прехвърлят заедно с обекта, към който се припадат, по силата на разпореждането на закона. За тяхното прехвърляне не е необходимо те да са вписани изрично в предложението на собствениците за продажба, нито е било необходимо провеждане на процедура по продажба само на идеалните части от мястото, отделно от обекта, към който принадлежат. Като акцесориум към главната вещ те не могат да се разглеждат като конкретна реално определена част от парцел, поради което и законовата забрана за разпореждане с такава част от мястото - чл. 59, ал. 1 З. /отм./, в случая е неприложима. В обобщение на всичко изложено, решението за продажба е породило правно действие и за ищците е възникнало право на собственост върху 34.86 кв. м., или, с оглед общата площ на имота към момента на разпореждането от 285 кв. м. - върху 34.86/285 ид. ч. Според кадастралните данни площта на имота сега е 294 кв. м., при което положение придобитата от ищците идеална част следва да се определи съобразно този размер пропорционално на посоченото съотношение, или тя възлиза на 35.96/294 ид. ч. Обжалваното въззивно решение, с което искът е приет за неоснователен, е неправилно. Като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, то и потвърденото с него първоинстационно решение следва да се отменят, а спорът съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК следва да се реши по същество, като искът бъде уважен и претендираното от ищците право на собственост се признае в размер на 35.96/294 ид. ч. от дворното място. Посоченият размер не принадлежи на наследниците на първоначалните собственици, съответно с извършеното от тях разпореждане с н. а. 118/2004 г. те не са прехвърлили собствеността на останалите ответници. Ето защо съобразно заявеното в исковата молба искане и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ н. а. № 118/2004 г. за покупко-продажба, както и констативният нотариален акт № 2/1995 г., издаден по реда на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./, който не легитимира продавачите за собственици на означената част от мястото, следва да бъдат отменени. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ищците следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 519.20 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 149 от 15.06.2010 г. по в. гр. д. № 32/2010 г. на Шуменския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 751 от 31.10.2007 г. по гр. д. № 3060/2006 г. на Шуменския районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. С. Т., Добра В. П., двете от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 4, ап. 44, П. С. П., Р. С. П., двамата от [населено място], [улица], А. Д. С. и Севдалин В. С., двамата от [населено място], [улица], че Д. И. Б. и В. В. Б., двамата от [населено място], [улица], са собственици на 35.96/294 ид. ч. от УПИ ІV-4412 от кв. 255Д по плана на [населено място] от 1997 г., съставляващ имот с идентификатор 83510.667.176 по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. ОТМЕНЯ н. а. № 2, том VІІ, дело № 2259 от 06.06.1995 г. по чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ и н. а. № 118, том VІ, от 15.10.2004 г. за покупко-продажба, в частта им за 35.96/294 ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ ІV-4412 от кв. 255Д по плана на [населено място] от 1997 г., а по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. - имот с идентификатор 83510.667.176. ОСЪЖДА Р. С. Т., П. С. П., Р. С. П., Добра В. П., А. Д. С. и Севдалин В. С. да заплатят на Д. И. Б. и В. В. Б. разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 519.20 /петстотин и деветнадесет лв. и 20 ст./ лева. Решението е постановено при участието на Общината [населено място] трето лице - помагач на ответниците С.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: