Р Е Ш Е Н И Е № 155 град София, 31 март 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 21 март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 41/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по жалба на подсъдимия Н. А. А. от с. Караманци, Х. област, чрез неговия защитник – адвокат Ф. Р., против въззивно решение на Кърджалийския окръжен съд, постановено по внохд 115/2003 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 350, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 104/27.06.2003 г., Кърджалийският окръжен съд, е потвърдил присъда № 36/24.03.2003 г. по нохд № 236/2003 г. на Кърджалийския районен съд, с която подс. Н. А. А. е бил признат за виновен в това, че на 01.03.2003 г. в с. Черноочане, обл. К., около 22.30 ч. в района на кооперативния пазар, управлявал МПС - л.а. “Ф. С.” с ДКН Х 48 32 Р, собственост на З. Ю. З. от[населено място] войвода, обл. Х., с концентрация на алкохол в кръвта от 1.77 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” НК, го е осъдил на 500 лв. глоба. На основание чл. 70, ал. 7 НК е постановил подсъдимия А. да изтърпи и наказанието лишаване от свобода за срок от една година, десет месеца и девет дни, по присъда № 23/20.03.2002 г., по нохд № 122/1999 г. на Окръжен съд[населено място], по отношение на което е бил условно предсрочно освободен. Произнесъл се е и по направените разноски. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото касационно основание - по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията за ограничаване правото на защита, на подсъдимия. При извършената проверка на въззивния съдебен акт, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. А.. За да са налице такива е необходимо да са нарушени специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 16 - 19 НПК. Кърджалийският окръжен съд по реда на чл. 312 и 313 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Не е налице нито една от хипотезите по чл. 352, ал. 3, т. 1 - 3 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Твърдението, че не са били събрани доказателства дали е бил вменяем към момента на извършване на деянието и от там нарушено правото му на защита, е неоснователно. С жалбата си пред въззивната инстанция подсъдимият не е направил искания за събиране на нови доказателства, като изрично е посочено, че такива няма да се сочат. Също такова твърдение е направено и в проведеното съдебно заседание на 05.06.2003 г. Окръжният съд със Закона за изменение и допълнение на НПК - ДВ бр. 95/97 г. е съд и по същество. Съгласно чл. 314 НПК в тази инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред. Законодателят е предоставил възможността на страните, когато счетат за необходимо, да искат, да бъдат събрани пред втората инстанция, всички доказателства, които според тях са от значение по делото. Подсъдимият в настоящия случай не е направил такова искане, поради което не му е било ограничено правото на защита и не е допуснато нарушение по чл. 352, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователно е и твърдението, че тъй като не е ползвал защитник по време на наказателното производство е било нарушено правото на защита. По начало за престъплението, за което е бил обвинен и осъден – по чл. 343б, ал. 1 НК, не се предвижда съгласно разпоредбите на чл. 70 НПК, задължително участие на защитник. От друга страна, видно от приложените протоколи по делото – за разпит като обвиняем на л. 9 от сл. д и за предявяване, на л. 25, обвиняемия А. е бил уведомен за възможността да ползва защитник, но той изрично е заявил, че не желае такъв и не е направил никакви други искания по този въпрос. По време на проведените съдебни следствия пред двете инстанции, също така не са били направени такива искания, поради което и съдилищата законосъобразно са дали ход на делото, без участие на защитник. Следователно след като самия подсъдим не е изразил желание да има защитник, а участие на такъв не е задължително съгласно разпоредбите на процесуалния закон, няма допуснато нарушение на процесуалните правила, както от следствените органи, така и от решаващия и второинстанционния съдилища. С оглед на изложеното настоящата инстанция прие, че жалбата е изцяло неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 104/27.06.2003 г., по внохд № 115/2003 г. на Кърджалийския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: