4 Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 7 август 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети юни ..............................две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова.............................................................................. в присъствието на прокурора Д. Генчев ................................................изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1921 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. В. В. против въззивно решение № 639/05.11.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 289/2014 г., с изтъкнати доводи за явна несправедливост на наказанието и претенция за неговото намаляване по размер. Твърди се, че въззивният съд безкритично е приел изводите на първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието, без да изпълни задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК и да посочи основанията, поради които не приема доводите на подсъдимия за несправедливо тежко наказание. В касационната жалба е изтъкнато, че въззивният съд не е обсъдил установените смекчаващи отговорността обстоятелства – семейното положение на дееца, качеството му на родител и желание за реализация като трудещ се. Сочи се още, че неправилно при определяне на наказанието е взето предвид наказателно дело срещу подсъдимия, което още не е приключило. Според касатора, установените по делото отегчаващи вината обстоятелства не могат да доведат до извод за налагане на подсъдимия на максимално предвиденото в закона наказание от 15 години лишаване от свобода. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание пред ВКС лично от подсъдимия и от назначения му служебен защитник. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39/07.05.2014 г., постановена по НОХД № 329/2014 г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия И. В. В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК за това, че в периода 17.01.2013 г. – 15.04.2013 г., в [населено място], на четири пъти, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи от владението на различни лица на обща стойност 5863,24 лв., както следва: 1. на 17.01.2013 г. отнел чужди движими вещи – пари, в размер 1450 лв. от владението на С. Р. К. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и заплашване; 2. на 17.03.2013 г. отнел чужди движими вещи – пари, в размер на 300 лв. от владението на А. И. М. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил сила и заплашване; 3. на 31.03.2013 г. отнел чужди движими вещи – пари, в размер 850 лв. от владението на В. Г. К. от [населено място], като е употребил сила и заплашване; 4. на 15.04.2013 г. отнел чужди движими вещи на обща стойност 2687,24 лв. от владението на А. А. Н. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване. Във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия наказание десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 25.04.2013 г. до 26.03.2014 г. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С въззивното решение Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за явната несправедливост на наказанието, наложено съобразно хипотезата по чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК за посоченото продължавано престъпление, обхващащо грабежите, извършени в периода 17.01.2013 г. – 15.04.2013 г., не се споделят от ВКС. Всички съществени обстоятелства за правилното индивидуализиране на наказанието са били надлежно оценени съобразно техния обем и значение. Индивидуалната тежест на престъплението, подчертана от неговата специфика – четири деяния, показващи сходен начин на тяхното извършване и приложен интензитет на принуда, включително посредством използване на газов пистолет за сломяване съпротивата на жертвите, е била добре съпоставена с констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не са пренебрегнати наличните по делото смекчаващи обстоятелства, вкл. данните за семейното положение на подсъдимия – фактическо съжителство, от което има родено едно дете, като са съобразени и останалите, цитирани в касационната жалба. Правилно е отчетена и тежестта на обстоятелствата с отегчаващ характер, наложили индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. при изключителен техен превес. Предходните осъждания на подсъдимия (извън онези, обхванати от квалификацията за опасен рецидив) са свидетелствали за трайно изградени престъпни нагласи към извършване на престъпления срещу собствеността, без видима корекция скоро след изтърпяване на наказания лишаване от свобода за продължителен период от време. В този аспект, негативните данни за личността му, затвърдените престъпни навици, механизма на извършване на инкриминираните деяния, упоритата престъпна воля при извършване на еднородни престъпления в кратък период от време, правилно са довели до извода за висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, които предопределят и необходимост от по-интензивна наказателна репресия за постигане целите на наказанието. От мотивите на въззивната инстанция е видно, че във връзка с изтъкнати във въззивната жалба на подсъдимия доводи е извършена преценка на тежестта на приетото от първата инстанция като отегчаващо обстоятелство посткриминално поведение на подсъдимия В., което правилно контролираната инстанция не е ценила при определяне размера на наказанието на подсъдимия, като същевременно и е отхвърлила възможността това да повлияе в посока смекчаване наказателната му отговорност. В този смисъл ВКС счита, че максимално отмереното на 15 години наказание лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 до размера на 10 години лишаване от свобода, е справедливо, тъй като съответства на извършеното и в пълнота обслужва всички цели на чл. 36 от НК, поради което и липсва необходимост от неговото намаляване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 639/05.11.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, НК, постановено по ВНОХД № 289/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.