Ключови фрази

6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 71

гр. София, 28.01.2020 година


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело №2152 по описа за 2019 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № по регистъра на ВОС /Врачански окръжен съд/ - 4041/03.05.2019 г. на А. Х. И. против решение № 82 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 689/2018 г. на ВОС.
Ответникът - Д. И. А. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – съдебно решение по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 6000 лв., при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, приема следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което частично е отменено решение № 817 от 08.11.2018 г. по гр. дело № 2324/2018 г. на Районен съд – Враца и предявеният от А. Х. И. срещу Д. И. А. иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 629.18 лв. и 6000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение относно разноските за разликата между 71.28 лв. и 680 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че са доказани елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, а именно, че ответникът е възложил на В. Д. срещу заплащане да оформи пътека между оградата на болницата в процесния имот 12259.1025.550, собственост на ищеца и канала. Констатирано е, че Д. е извършил възложената работа, като за целта е извлякъл земна маса от горния край на склона под оградата към дерето. В мотивите са разгледани техническите експертизи, представената пред районния съд и служебно назначената от въззивната инстанция експертиза и е възприет даденият от инж. И. вариант, за възстановяване на процесната ограда във вида, в който е била, като се положи натрошен камък и бетон за укрепване свличането на земната маса под оградата в компрометираната й част, както и да се направи кофраж и изливане на бетонова стена, която да подпре оградата в тази част. Въззивният съд е уважил иска въз основа на представената от вещото лице – инж. И. количествено – стойностна сметка и отразените в същата видове строително – монтажни работи.
От въведените в изложението основания, касационен контрол следва да се допусне по въпроса – „При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?“. Въпросът, както и изложените към него доводи е възпроизведен в изложението два пъти под номера 4. и 5. Не следва касационният съд да се произнася два пъти по въпроси с идентично съдържание. Следващите по – нататък съображения се отнасят до изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК по цитирания въпрос с № 4 от изложението. Цитираният въпрос отговаря на характеристиките, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС относно съдържанието на общите основания, съставляващи предпоставки за селектиране на касационни жалби, тъй като въззивният съд е процедирал в описаната във въпроса хипотеза. От данните по гр. дело № 689/2018 г. на ВОС се установява, че във връзка с оплакванията за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, изложени от въззивника Д. А. е допусната съдебно – техническа експертиза, която е дала отговор на поставена от окръжния съд задача, да се даде заключение, съществуват ли варианти за възстановяване на процесната ограда във вида, в който е била, като се посочи стойността на това възстановяване. В експертизата, вещото лице е предложило вариант за изграждане на подпорна стена, който да бъде направата на насип от заклинен трошен камък, укрепен с бетон. Експертизата противоречи на съдебно – техническата експертиза, приета при първоинстанционното разглеждане на делото, както и на съдебно – техническата експертиза, приета във въззивното производство, изготвена от инж. Ц. К., който в заключението си е посочил, че единственото правилно инженерно решение, обуславящо необходимостта от построяване на подпорна стена с посочените в експертизата му изисквания е отразеното в изложеното от него заключение в съдебно – техническата експертиза по първоинстанционното гражданско дело № 2324/2018 г. Въпреки направеното от ищеца чрез процесуалния му представител – адвокат М. оспорване на експертизата, изготвена от вещото лице инж. И. И. във въззивното производство и предявеното искане от същата страна за разширяване на експертизата в тройна, окръжният съд не е допуснал тройна съдебно – техническа експертиза, мотивирал е репарирането на вредите с експертизата на инж. И., без да изясни противоречието, формирано от различните варианти. Съдът е процедирал в противоречие с разрешенията, приети в практиката на ВКС, обективирана в съдебни актове, постановени по гр. дело № 644/2010 г., гр. дело № 1320/2008 г. на състави на І г.о., съгласно които при наличие на противоречиви констатации на единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът следва да прояви активност и да изясни, коя е вярната констатация. Според съставът на ВКС това разрешение важи с още по – голяма сила, когато констатациите на втората единична експертиза са оспорени от една от страните и тя е поискала разширяването на единичната експертиза в тройна. Затова по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК в обжалваната част.
Касационен контрол следва да се допусне по другия цитиран въпрос, а именно - „Каква е възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела и допустимо ли е те да се ценят като експертни заключения в хода на гражданско съдопроизводство, без да са допуснати по предвидения в ГПК ред, включително възможността с тях да се мотивират актове по чл. 157 ГПК?“. Действително въззивният съд е допуснал нова съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. И., с оглед оплакванията във въззивната жалба относно необоснованост на изводите на първата инстанция, но още и позовавайки се на представено в досъдебно производство заключение на вещото лице инж. Л. А., която е дала вариант за възстановяване на откоса до процесната ограда с ремонтни работи за 61 лв. Съдът е процедирал в противоречие с разрешенията, приети в практиката на ВКС, обективирана в съдебен акт, постановен по гр. дело № 1243/2011 г.на състав на ІІ г.о. на ВКС. Съгласно тълкувателните изводи в касационното решение правилата на процесуалния закон, подробно цитирани от съдебния състав изключват процесуалната възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна власт – орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл. 160 ГПК /отм./ и заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедирането на въззивния съд е в отклонение от тези правни разрешения, поради което настоящата инстанция намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса - „Представя ли поправяне на всички вреди по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД присъждане на обезщетение в размер, равен само на разходи, свързани с възстановяване на увреденото имущество във вида преди увредата, при заявена претенция и установени факти, че има и други вреди, които са в причинна връзка с увреждането?“. Както по предходните въпроси, така и по цитираният е налице произнасяне на въззивния съд, което е в противоречие с разрешенията, обосновани в ППВС № 4/23.01.1968 г., решение по гр. дело № 647/2009 г. на състав на ІV г.о. на ВКС. Противоречивите констатации на единичните експертизи по еднакви въпроси, приети по делото са довели до неизясненост на въпроса, извършените от В. Д. дейности, довели ли са до нарушение на ъгъла на вътрешно триене на откоса от земна маса и неговата стабилност, водещо до свличане на земни маси и нарушаване целостта на цялата ограда, а не само на част от нея, включително на бетоновата настилка. Изясняването на този въпрос е свързано и с обема на претендираните имуществени вреди. В случая при наличие на противоречиви констатации на единичните експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, съдът е следвало да изясни, коя е вярната констатация, което би дало отговор и на горния въпрос, респективно на поставения въпрос за обема на вредите, подлежащи на репариране. Несъобразяването с посочените обстоятелства е довело до отклонение в процедирането и изводите на въззивния съд от разрешенията, приети в цитираната практика – ППВС и решение на състав на ВКС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по останалите въпроси. По въпроса - „Допустимо ли е въззивният съд служебно да събира доказателства чрез назначаване на експертиза, като обоснове необходимостта й във връзка с приложението на императивна правна норма, без в последствие да направи това с решението си?“, не е обосновано противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Немотивирането на приложимата императивна материалноправна норма е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не е общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос, който засяга необоснованост на изводите на въззивния съд. По въпроса - „Допустимо ли е въззивният съд служебно да събира доказателства чрез назначаване на експертиза, когато във въззивната жалба няма въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка, и не са изложени оплаквания за необоснованост на фактическите изводи, поради което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна?“, липсва основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неизясненост на делото от фактическа страна, съответно за необоснованост на изводите на въззивния съд, което дава възможност за предприемане на процесуални действия от решаващия състав относно изясняване на фактическата обстановка. Поради това твърденията за отклонение на окръжния съд от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос са необосновани. По въпроса - „Какъв е начинът, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес?“, настоящата инстанция намира следното. Първата част от този въпрос - „Какъв е начинът, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат“, се покрива по съдържание с въпроса - „При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?“. Не следва касационният съд да се произнася два пъти по въпроси с идентично съдържание. Втората част от цитирания въпрос – „за значението на експертните заключения в гражданския процес?“, е общ и без връзка с конкретен извод или процедиране на въззивния съд, поради което не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Затова по цитирания въпрос не следва да се допусне касационен контрол.
ВКС в настоящия си състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част само по въпросите, по които съгласно изложените мотиви са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /посочени в изложението на касатора под №№ 1, 4, 6 /.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 22.03.2019 г. по гр. дело № 689/2018 г. на Врачански окръжен съд в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса в размер на сумата 107.41 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: