Р Е Ш Е Н И Е №38 София, 30.03.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2192 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. света обител, приподписана от адвокат Р. М. против решение № 314 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е оставено в сила решение № 692 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 1378/2014 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от Рилска света обител-Р. манастир против Н. Д. Д., действащ като [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на УПИ III от кв. II по парцеларния план на ГС „Р. манастир“ в землището на Р. манастир, [община], целият с площ от 1337 кв.м., ведно с паянтова конструкция, застроена върху 250 кв.м., представляваща ресторант „Горски кът“ на един етаж, който имот е идентичен с имот № 055009 по картата на възстановената собственост на м.“Р. манастир“, образуван чрез обединяване на имот № 055003 с площ 912 кв.м. и имот № 055008 с площ от 425 кв.м. /последния образуван чрез обединяване на имот № 055005 с площ от 82 кв.м. и имот № 05007 с площ от 343 кв.м./. Н. Д. Д., действащ като [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба. [фирма], [населено място], трето лице-помагач на страната на ответника, не изразява становище в настоящото производство С определение № 492 от 30.11.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: при какви условия се извършва възстановяването на правото на собственост на Р. света обител-Р. манастир, одържавено с Указ № 403/1961 г. на Президиума на Народното събрание за обявяване на цялото имущество на Р. манастир за общонародна собственост и превръщането му в Национален музей. Одържавяването на имуществото на Р. манастир, притежавано към 1961 г., е извършено с Указ № 403 от 11.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание, с § 1 от който цялото имущество на Р. манастир е обявено за общонародна собственост. Съгласно чл.6 от действалата към момента Конституция на Н. република България от 1947 г. с термина „общонародна собственост“ се е обозначавала държавната собственост. С отмяната му със Закон за отмяна на Указа за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост и превръщането му в Национален музей /ДВ бр.39 от 17.05.1991 г./ се възстановява положението от преди приемането на отменения акт, доколкото не е постановено друго. Закона за отмяна на Указа за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост и превръщането му в Национален музей /ДВ бр.39 от 17.05.1991 г./ не урежда реда за възстановяване на имуществото на Р. манастир, а само съставлява реституционно основание за това. Условията за възстановяване на собствеността върху имуществата, одържавени с указа, се уреждат от ЗВСОНИ за отчуждените застроени имоти и от ЗСПЗЗ за земеделските имоти на манастира, като предпоставките за реституцията се преценяват към момента на влизане в сила на реституционното основание – 21.05.1991 г. Горите в Н. република България, които са били собственост на физически или юридически лица са одържавени след 1947 г. по силата на актовете, посочени в чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ. Ако конкретният горски имот е одържавен преди приемането на Указ № 403 от 11.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание, предпоставките за възстановяване на собствеността се преценяват към момента на влизане в сила на ЗВСГЗГФ /29.11.1997 г./, а ако е одържавен въз основа на Указ № 403 от 11.10.1961 г. на Президиума на Народното събрание предпоставките по ЗВСГЗГФ се преценяват към 21.05.1991 г. По основателността на касационната жалба: Ищецът Р. света обител-Р. манастир е основал ревандикационния иск на твърденията, че правото на собственост върху имота му е възстановено със Закона за отмяна на Указ № 403/11.10.1961 г. за обявяване на Р. манастир за общонародна собственост и превръщането му в Национален музей /ДВ бр.39/17.05.1991 г./, като впоследствие възстановяването на собствеността е потвърдено и с решение № Р-1 от 17.06.2003 г. на ОСЗГ-гр.К.. Следователно искът е основан на твърдения за възстановено право на собственост по силата на закона към 21.05.1991 г., евентуално на реституция при условията на ЗВСГЗГФ към 17.06.2003 г. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че имотът е бил включен в капитала на [фирма] със заповеди от 1999 г. и от 2000 г., като е актуван като държавна собственост през 2000 г. и е закупен от ответника с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том I, рег. № 2044, дело № 112 от 30.04.2002 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 23, том, I рег. № 527, дело № 17 от 12.02.2003г., двата на нотариус Е. К.. Правото на собственост е възстановено на Рилска света обител-Р. манастир с Решение № Р-1/17.06.2003 г., постановено от Общинска служба „Земеделие и гори” [населено място], на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ, т.33. Имотът, възстановен на ищеца и имотът, закупен от ответника, са идентични, видно от експертно заключение. Приел е, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е установил, да е придобил собствеността върху имота. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че неправилно съдът е обсъждал дали са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на правото на собственост, тъй като процесният имот подлежи на възстановяване при условията на ЗВСГЗГФ, поради което и настоящия съдебен състав не обсъжда събраните доказателства и доводите на страните, приложими към реституцията при условията на ЗВСОНИ като неотносими към изхода на спора. По релевантния за изхода на делото спор дали ищецът се легитимира като собственик въз основа на решение на ОСЗГ № Р-1/17.06.2003 г., съдът е счел, че правото на собственост не е възстановено, тъй като е недоказано твърдението, че процесният имот попада сред имотите, отнети с Указ № 403/61 г., а не са представени други доказателства, от които да е се установява правото на собственост на Р. света обител. В тази връзка е счетено за неоснователно позоваването на Д. стопански план от 1937 г., което не попада в обхвата на чл.13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Прието е за основателно и възражението на ответника, че е била налице и пречка за възстановяване на имота съгласно чл.6, т.4 ЗВСВГЗГФ, с оглед обстоятелството, че процесният имот е бил включен в капитала на [фирма]. От приетата тройна експертиза е възприето още че не е провеждана процедурата по чл.12 ППЗВСГЗГФ, като не са издавани удостоверения от техническата служба по чл.12, ал. 3-6 ППЗВСГЗГФ и не са издавани скици за процесния имот. Посочените изводи на съда са изцяло неправилни. Решението на административния орган за възстановяване право на собственост е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта /земеделска земя или гора/земя от горския фонд/, така и по отношение на субекта /легитимира като собственик лицето, на което е възстановена собствеността/ - т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 26/13.02.2012 г. по гр.д. № 706/2011 г., II г.о. Когато актът се противопоставя на трето лице /каквито са ответникът и трето лице-помагач/ съдът осъществява косвен съдебен контрол, като изследва предпоставките за възстановяване правото на собственост в рамките на направеното от третото лице оспорване. В случая се твърди, че в административното производство не е установено имотът да е отнет въз основа на Указ № 403/1961 г., тъй като не е посочен в протоколите-опис на одържавеното имущество; не е представено доказателство за собственост по чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ; не е проведена процедура по чл.12 ППЗВСГЗГФ, като не са издавани удостоверения от техническите служби по чл.12, ал.3-6 ППЗВСГЗГФ и скици за процесния имот; налице е пречка за реституция на имота съгласно чл.6, т.4 ЗВСГЗГФ с оглед обстоятелството, че имотът е бил включен в капитала на [фирма], което е станало собственик на основание чл.17а ЗППДОбП-отм. Оспорването е неоснователно. Одържавяването на горите след 1947 г. е извършено по реда на изброените в чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ нормативни актове, по силата на които са били одържавени и включени в горския фонд всички гори, които към момента на влизане в сила на тези нормативни актове са били собственост на физически или юридически лица, т.е. били са частна собственост и не е съществувала възможност горите да бъдат притежавани като частна собственост в последващия период от време до приемането на реституционните закони. Затова не се доказва, че горите и земите са одържавени и включени в държавния горски фонд – факта се счита настъпил по силата на посочените в чл.2, ал.1 нормативни актове, освен ако съществува спор, че имотите са одържавени преди 1947 г. и не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ, в който случай тежестта на доказване е на оспорващата страна /Решение № 158 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 23/2012 г., ВКС, II г.о./, а по настоящото дело не са ангажирани доказателства за одържавяване на имота преди 1947 г. За нуждите на реституцията по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ законодателят е създал специални, облекчени правила за доказване на правото на собственост, като е придал еднаква доказателствена сила както на документи с вещно-прехвърлително действие, които пряко доказват придобити собственически права, така и на документи, съставени по определен ред и форма, които индицират за наличието на такива права, като от доказателствата изрично са изключени писмени декларации и свидетелски показания – чл.13, ал.6, както и протоколите за определяне „предмета на горското стопанство“ по чл.22 ЗГ от 1922 г. и чл.20 ЗГ от 1925 г. В случая в административното производство за установяване правото на собственост на ищеца преди одържавяването е представен Дефинитивен стопанки план на Рило-манастирските гори и планински пасища, утвърден с Указ № 33 от 2.09.1937 г. и обнародван в ДВ бр.214/29.09.1937 г. В документа има изрична обосновка на собствеността, като е посочено, че всички гори и планински пасища в землището на Р. манастир са безспорна и изключителна собственост на Р. света обител още от старо време – преди нахлуването на турците на Б. полустров, определени са и външните граници на Рило-манастирското землище /респ.гора и пасища/, като видно от експертното заключение на инж.Л. В. и на инж. Б. Г. процесния имот попада в границите на Д. стопански план. Посоченият документ се явява косвено доказателство, че преди одържавяването ищецът е бил собственик на имота и е годно доказателство по смисъла на чл.13, ал.3 ЗВСГЗГФ. Ответникът, респ. третото лице-помагач, не могат да оспорват притежанието на собствеността преди одържавяването, тъй като не претендират свои права към същия момент, поради което конкретно основание, на което ищецът е придобил собствеността е извън предмета на спора. Процедурата по чл.12, ал.3-6 ППЗВСГЗГФ е приложима, когато имотът, одържавен по актовете по чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ към момента на реституцията е включен в строителните граници на населените места, т.е. намира се в урбанизирана територия. В настоящия случай имотът е урегулиран с подробен устройствен план през 2004 г., като преди това е имало парцеларен план на ГС „Р. манастир“ от 2000 г., т.е. нормата на чл.12 ППЗВСГЗГФ е неприложима. Липсва и пречка за реституцията по чл.6, ал.4 ЗВСГЗГФ, а именно имотът да е предоставен на търговско дружество с държавно участие за осъществяване предмета му на дейност. Пречките за рестутиция се преценяват към момента на влизане в сила на реституционното основание. Към този момент имотът е бил държавна собственост, тъй като е включен в капитала на [фирма] едва през 2000 г., след влизане в сила на реституционното основание и подаване заявлението за възстановяване на собствеността от 7.09.1998 г. В процеса на приватизация [фирма] е било уведомено за реституционните претенции, поради което и постановеното решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници е противопоставимо на третото лице-помагач и на ответника като негов правоприемник. С оглед изложеното ищецът Рилска света обител – Р. манастир се летитимира като собственик с решение на ОСЗГ-гр.К. № Р-1/17.06.2003 г., с което е възстановена собствеността на имот № 055009 по картата на възстановената собственост с площ от 1.338 кв.м., находящ се в местността „Горско стопанство“, като идентичността на този имот с имотите, закупени от ответника от третото лице-помагач с нотариални актове № 113, том I, рег. № 2044, дело № 112 от 30.04.2002 г. на нотариус № 397 и № 113, том I, рег. № 527, дело № 17 от 12.02.2003 г. на нотариус № 397 и урегулирани с подробен устройствен план през 2004 г. е установена от заключението на вещото лице инж. Б. Г.. Ответникът е закупил имота в хода на реституционната процедура от лице, което е било уведомено за реституционните претенции /§ 6, ал.1 ПЗР ЗППДОбП-отм./, поради което възстановеното право на собственост му е противопоставимо и същия няма спрямо ищецът правно основание да ползва имота. Неоснователно е възражението на ответника, че е придобил имота по давност при присъединяване владението, осъществявано от праводателя му [фирма] считано от 2.08.2000 г., тъй като имотът подлежи на възстановяване по административен ред и до постановяване на индивидуалния административен акт с конститутивно действие давност срещу реституирания собственик на тече въз основа на общия принцип, че давност не тече по отношение на лице, което не може да защити правата си. От момента на постановяване на реституционното решение 17.06.2003 г. до момента на предявяване на иска на 2.11.2005 г. не е изтекъл срока по чл.79, ал.2 ЗС. Следователно въззивното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на поземления имот е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане ответника да му предаде владението. Като последица от уважаване на иска за собственост следва да се отмени на основание чл.431, ал.2 ГПК-отм. констативен нотариален акт за собственост на поземления имот № 36, том III, рег. № 4073, нот. дело № 425 от 2004 г. на нотариус рег. № 058, издаден в полза на ответника. В частта, с която съдът се е произнесъл по иска относно паянтова конструкция, застроена в имота на 250 кв.м., представляваща ресторант „Горски кът“ на един етаж, решението е процесуално недопустимо, тъй като исковата молба е била процесуално недопустима и следва да бъде обезсилено, а производството прекратено. При предявяване на иска ищецът е твърдял, че ресторанта е разрушен, а при погиване на вещта липсва и право на собственост, което да се защитава. Обстоятелството, че сградата е разрушена се установява и от заключението от 28.10.2011 г. на вещото лице инж.Л. В., според което в имота съществува сграда, заснета в кадастралната карта – хотел на три етажа със застроена площ от 581 кв.м. /за която обаче иск не е предявен и същата е извън предмета на спора/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца направените по делото разноски в размер на 816.10 лв. /за уговореното в договора за правна помощ от 27.10.2005 г. възнаграждение на адвокат Ч. в размер на 2500 лв. липсват доказателства за плащане/ По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 314 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Кюстендил и оставеното с него в сила решение № 692 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 1378/2014 г. на Районен съд-Дупница в частта, с която е разгледан иск по чл.108 ЗС, предявен от Рилска света обител-Р. манастир против Н. Д. Д., действащ като [фирма], [населено място] по отношение на паянтова конструкция, застроена върху 250 кв.м., представляваща ресторант „Горски кът“ на един етаж, построена в УПИ III от кв. II по парцеларния план на ГС „Р. манастир“ в землището на Р. манастир, [община], целият с площ от 1337 кв.м., който имот е идентичен с имот № 055009 по картата на възстановената собственост на м.“Р. манастир“, образуван чрез обединяване на имот № 055003 с площ 912 кв.м. и имот № 055008 с площ от 425 кв.м. /последния образуван чрез обединяване на имот № 055005 с площ от 82 кв.м. и имот № 05007 с площ от 343 кв.м./ и ПРЕКРАТЯВА делото в тази част. ОТМЕНЯ решение № 314 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 241 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Кюстендил в частта, с която е оставено в сила решение № 692 от 10.12.2014 г. по гр.д. № 1378/2014 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС, предявен от Рилска света обител-Р. манастир против Н. Д. Д., действащ като [фирма], [населено място] по отношение на УПИ III от кв. II по парцеларния план на ГС „Р. манастир“ в землището на Р. манастир, [община], целият с площ от 1337 кв.м., който имот е идентичен с имот № 055009 по картата на възстановената собственост на м.“Р. манастир“, образуван чрез обединяване на имот № 055003 с площ 912 кв.м. и имот № 055008 с площ от 425 кв.м. /последния образуван чрез обединяване на имот № 055005 с площ от 82 кв.м. и имот № 05007 с площ от 343 кв.м./ и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН], действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат М. Ш., че Рилска света обител-Р. манастир, представлявана от А. епископ Е. – игумен, седалище и адрес на управление: н.м. Р. манастир, [община] е собственик на основание реституция по ЗВСГЗГФ с решение на ОСЗГ-гр.К. № Р-1/17.06.2003 г. на УПИ III от кв. II по парцеларния план на ГС „Р. манастир“ в землището на Р. манастир, [община], целият с площ от 1337 кв.м., който имот е идентичен с имот № 055009 по картата на възстановената собственост на м.“Р. манастир“, образуван чрез обединяване на имот № 055003 с площ 912 кв.м. и имот № 055008 с площ от 425 кв.м. /последния образуван чрез обединяване на имот № 055005 с площ от 82 кв.м. и имот № 05007 с площ от 343 кв.м./, съставляващ поземлен имот с идентификатор 62685.55.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на землище Р. манастир, одобрена със заповед № РД-18-84/10.12.2009 г. на ИД на АГКК при съседи: ПИ с идентификатор 62685.25.107, ПИ с идентификатор 62685.55.1, ПИ с идентификатор 62685.55.4, ПИ с идентификатор 62685.55.6 и ПИ с идентификатор 62685.55.8 и ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН], действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат М. Ш. да предаде владението на имота на Рилска света обител-Р. манастир, представлявана от А. епископ Е. – игумен, седалище и адрес на управление: н.м. Р. манастир, [община]. ОТМЕНЯ на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ констативен нотариален акт за собственост № 36, том III, рег. № 4073, нот. дело № 425 от 2004 г. на нотариус рег. № 058 в частта, с която Н. Д. Д. в качеството си на [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] признат за собственик на урегулиран поземлен имот /УПИ/, за който е отреден парцел III, попадащ в кв.2 по действащия подробен устройствен план-план за застрояване по парцеларния план на Горско Стопанство ГС-Р. манастир, землище на Р. манастир, [община], одобрен със заповед № 169/20.04.2004 г. на кмета на [община], с урегулирано пространство на парцела от 1337 кв.м., при настоящи съседи по скица: от запад – парцел II, кв.2 и Държавен горски фонд; от юг – парцел I, кв.2 и Държавен горски фонд; от изток – Държавен горски фонд; от север – поклонически път Р.-Р. манастир. ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН], действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат М. Ш. да заплати на Рилска света обител-Р. манастир, представлявана от А. епископ Е. – игумен, седалище и адрес на управление: н.м. Р. манастир, [община] разноски за съдебното производство в размер на 816.10 лв. Решението е постановено с участието на [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], трето лице-помагач на страната на ответника която Н. Д. Д. в качеството си на [фирма], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: