Ключови фрази
Право на добросъвестния владелец на подобренията * неоснователно обогатяване * обезщетение за ползване * непререшаемост на съдебен спор

Р Е Ш Е Н И Е
№ 364
гр. София, 15.10..2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Златка Русева
Здравка Първанова

при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 111/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 535 от 26.05.2010г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95 от 16.10.09г., постановено по гр.д.№ 116/09г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която решение № 40 от 23.03.07г., постановено по гр.д.№ 284/06г. на Дуловския районен съд е оставено в сила в частта му, с която искът на О. И. А. против Г. Н. М. по чл. 59 ЗЗД за заплащане стойността на извършени подобрения в недвижим имот е отхвърлен за разликата от 3 458 лв. до 6 000 лв. и в частта му, с която искът за заплащане на необходимите разноски за запазването на имота е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г.
Обжалването е допуснато съгласно дадените с ТР № 1/2009г. на ОСГТК, т.1, изр.4 задължителни разяснения.
С решение от 02.10.07г. по гр.д.№ 131/07г. Силистренският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е обезсилил решение № 40 от 23.03.07г., постановено по гр.д.№ 284/06г. на Дуловския районен съд в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г. Със същото решение въззивният съд е отменил частично решението на районния съд и вместо него е осъдил Г. Н. М. да заплати на О. И. А. сумата 3458 лв., представляваща стойността на извършени от него подобрения в недвижим имот, както и сумата 1280 лв., представляваща стойността на направени разходи за запазването на имота, ведно със законната лихва върху сумите, като претенциите за разликите до предявените размери съответно от 6 000 лв. и 3 000 лв. са отхвърлени (решенето на районния съд е оставено в сила). С решение № 272 от 13.05.09г. по гр.д.№ 292/08г. на ВКС, І г.о. това въззивно решение е отменено в частта, с която Г. М. е осъдена да заплати на О. А. сумата 3 458 лв. със законната лихва като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част. В частта, с която е обезсилено решението на районния съд въззивното решение е оставено в сила, а жалбата на Г. М. срещу решението в частта, с която същата е осъдена да заплати на О. А. сумата 1280 лв., ведно със законната лихва, е оставена без разглеждане.
От изложеното е видно, че решението от 02.10.07г. по гр.д.№ 131/07г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която първият иск е отхвърлен за разликата от 3458 лв. до предявения размер от 6 000 лв., ведно със законната лихва; в частта, с която вторият иск е уважен за сумата 1280 лв., респ. отхвърлен за разликата над тази сума до предявения му размер от 3 000 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г. е влязло в законна сила, поради което въззивният съд не е разполагал с правомощието да се произнася повторно по тези претенции съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 ГПК/отм./, според която, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Ето защо, нарушавайки тази забрана при повторното разглеждане на делото, окръжният съд е постановил едно процесуално недопустимо решение в посочените части, което следва да бъде обезсилено на основание чл.209, ал.1 ГПК/отм./
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените от него разноски в настоящото производство в размер на 324 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.


Р Е Ш И :


О б е з с и л в а въззивно решение № 95 от 16.10.09г., постановено по гр.д.№ 116/09г. на Силистренския окръжен съд в частта, с която решение № 40 от 23.03.07г., постановено по гр.д.№ 284/06г. на Дуловския районен съд е оставено в сила в частта му, с която искът на О. И. А. против Г. Н. М. по чл. 59 ЗЗД за заплащане стойността на извършени подобрения в недвижим имот е отхвърлен за разликата от 3 458 лв. до 6 000 лв. и в частта му, с която искът на О. И. А. против Г. Н. М. за заплащане на необходимите разноски за запазването на имота е отхвърлен за сумата 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, както и в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която О. И. А. е осъден да заплати на Г. Н. М. сумата 1080 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода от 09.10.03г.- 09.10.06г.
О с ъ ж д а Г. Н. М. да заплати на О. И. А. сумата 324 лв.(триста двадесет и четири лева) разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: