Ключови фрази


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 150
[населено място], 06.04.2022

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№525/22г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество“Гърбев“, чрез адв.Д. Б., срещу определение №192/27.01.22г. по в.гр.д.№1704/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №463/26.10.21г. в частта по присъденото по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че съдът е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение върху цената на всеки от трите обективно съединени искове – за неплатена главница по договора за кредит, за възнаградителна лихва и за санкционираща лихва, които намират правното си основание в различни клаузи от договора. Прави се искане за отмяна на определението на окръжния съд и уважаване на молбата.
Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е основателна.
Предмет на обжалване пред окръжния съд като въззивна инстанция е решение №260107/08.04.21г. по гр.д.№1870/19г. по описа на Районен съд Асеновград в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ЕАД срещу Н. И. Г. /представлявана от адв.Б., съдружник в адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие/ искове по чл.422 ГПК – за признаване за установено,че последната дължи на банката сума над 18 190,84 лв. до пълния размер от 19 153,12 лв. , т.е. сумата 962,28 лв. главница, сумата 1920,41 лв. договорна лихва и сумата 107,08 лв. санкционираща лихва. С решението си въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната му част, като на основание чл.38 ал.2 ЗА е осъдил банката да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ сумата 537,22 лв., която е изчислил върху сбора от цената на трите иска /3109,77 лв./, заедно с начислен ДДС. Подадената от адвокатското дружество молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с атакуваното пред настоящата инстанция определение. За да се мотивира, съставът на окръжния съд е посочил, че възнаграждението се изчислява върху цената на исковете по реда на чл.7 ал.2 и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради това не е налице основание за преразглеждането на постановеното с решението по въпроса за разноските.
Така постановеното определение е неправилно.
Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно. В случая въззивният съд е сумирал цената на трите иска, в частта им , за която е бил сезиран да се произнесе, и е определил възнаграждението в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от наредбата, вместо да приложи при съобразяване на правилото по чл.2 ал.5, съответната , относима към всеки от исковете хипотеза за изчисляване на възнаграждението. Така по първия иск – за разликата между предявения размер на главницата и уважената част от иска - 962,28 лв. , в който размер е обжалваемият материален интерес, както и по третия – за санкциониращата лихва се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от наредбата или за всеки от двата иска - по 300 лв. По втория иск за договорна лихва в размер на 1920,41 лв. възнаграждението се изчислява по чл.7 ал.2 т.2 от наредбата и възлиза на 364,42 лв. Общият размер на възнаграждението по трите иска е 964,42 лв., върху което се дължи ДДС или общата сума, която следва да бъде присъдена на адвокатското дружество е 1157,30 лв. Тъй като е присъдил с решението само 537,22 лв., окръжният съд е следвало да измени решението си в частта за разноските, като присъди и остатъка от 620,08 лв.
Отказът му, като неправилен, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена и в полза на адвокатското дружество - молител бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 620,08 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение №192/27.01.22г. по в.гр.д.№1704/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение №463/26.10.21г. по в.гр.д.№1704/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта за разноските, като
ОСЪЖДА “Банка ДСК“ЕАД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ с БУЛСТАТ[ЕИК] и с адрес [населено място] [улица] ет.3 офис 4 още 620,08 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение , определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.