Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 08 декември 2020 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Явор Гебов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 630 по описа за 2020г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от осъдения В. Т. Н. чрез защитата му срещу потвърдително въззивно решение № 99/10.03.2020г. по ВНОХД № 942/2019г. на Софийски апелативен съд. Претендира се намаляване на размера на наложеното наказание, като се релевира касационното основание, свързано с явната му несправедливост. Твърди се подценяване на направеното самопризнание, разкаянието и желанието да се възстановят имуществените вреди, както и на изключително тежкото материално състояние на подсъдимия. Иска се намаляване на наказанието на минимума от пет години, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК с една трета. Прокурорът от ВКП съдебното заседание оспорва касационната жалба, като моли да се остави без уважение. Оспорва изтъкнати оплаквания, свързани с необоснованост на присъдата. Посочва,че при така установеното съдебно минало на дееца, изявленията за разкаяние трудно могат да бъдат възприети, както и от обстоятелството, че не е възстановен целия размер на отнетото имущество. Твърди, че наказанието, наложено от съдилищата по същество, не следва да претърпи сериозна корекция. Подс.В. Т. Н., редовно призован, се явява лично, представлява се от служебен защитник. Последният пледира, като поддържа касационната жалба и пледира, че наложеното наказание в пъти надвишава обичайното за такива престъпления. Моли за справедлив размер, който да се редуцира с една трета. Подсъдимият Н. в лична защита пледира да бъде намалена присъдата, ако е възможно. Последен заявява, че няма какво да добави. При последната си дума отново моли да му бъде намалена присъдата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 13/12.07.2019г. по НОХД № 298/2019г. на Кюстендилски окръжен съд подс.В. Т. Н. е бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК – на 11.03.2019г. в [населено място], определил е наказание от 12 години лишаване от свобода, което съобразно законовата редукция на чл.58а, ал.1 от НК е намалено в окончателен размер от 8 години, което да се изтърпява при първоначален строг режим. Приложен е чл.25 от НК, като е определено общо наказание от тези по настоящата присъда и по НОХД № 436/2019г.на Кюстендилски РС, в сила от 22.03.2019г.- от 1 година лишаване от свобода, или в размер на 8 години лишаване от свобода при посочения режим. Наказанието глоба от 2000лв. е присъединено към така определеното общо най-тежко наказание. Съдът е приспаднал предварителното задържане на дееца, както и изтърпяна част от наказанието по НОХД № 436/2019г. на КНРС, като се е произнесъл и по разноските и вещественото доказателство по делото. С атакуваното въззивно решение състав на САС е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице- подсъдимият, като разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Касационният състав е сезиран и следва да се произнесе в рамките на посоченото касационно основание, което определя и пределите на касационния контрол. Касаторът се е концентрирал върху твърдението, че наказанието е несправедливо определено. Въззивната инстанция се е произнесла надлежно по всички въпроси, които са вменени по задължение от нормата на чл.339, ал.2 от НПК. Правната квалификация на деянието е била надлежно обсъдена във връзка с направено възражение в тази насока, в съгласие с материалния закон е потвърдена обвинителната теза, че подсъдимият е извършил квалифициран с оглед неговия юридически статус грабеж – при условията на опасен рецидив и в двете му форми- по б.“а“ и б.“б“ на чл.29, ал.1 от НК. При правилните изводи за осъществен от обективна и субективна страна състав на чл.199, ал., т.4 от НК и законосъобразно отхвърляне на защитната теза, че за отнемането на вещите не е използвана принуда във формата й на употреба на сила ( във физически аспект),съдът последователно и логично е пристъпил към въпросите, свързани с определяне на наказанието, като идентични на настоящите възражения, са направени и пред предходната съдебна инстанция. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение при обсъждане на наложеното наказание и направените възражения в тази връзка. Взети са предвид всички обстоятелства, които са от значение за отмерване на дължимото наказание – смекчаващите и отегчаващите отговорността. Вярно е, че се акцентира от страна на подсъдимия и защитника на самопризнанието на дееца и проявеното разкаяние, но тези обстоятелства не са подценени. Деецът е многократно осъждан, като съприкосновението с пенитенциарната система е датирано към далечната 1983г. Също така е вярно, че деецът се е поставял винаги на разположение на правораздавателните органи, видно от изтърпяването на всички наложени наказание.Най-вече е вярно обстоятелството, че това не се е отразило по никакъв начин на неговата престъпна активност, ескалирала от непрестанните кражби и едно деяние по чл.249 от НК до извършения по настоящето дело грабеж. Стойността на направеното самопризнание е нулева, тъй като от фактите по делото се установява, че твърде добре познатия на полицейските органи с обичайната и посочена по-горе деятелност е веднага е бил разпознат от камерите за наблюдение от св. К., поради което неизбежното се е случило- подсъдимият е бил задържан. По отношение на изразеното разкаяние може да се повтори горната оценка, доколкото в годините подсъдимия е доказвал единствено нежелание да преустанови престъпната си дейност, като наложените многобройни наказания не са изиграли никаква предупредителна и възпитателна роля. Единствената възможност за постигане на визираните в чл.36 от НК при ескалиращата престъпна дейност на подс.Н. е компенсативното ескалиране на пенитенциарното въздействие върху неговата криминална активност за един значително по-дълъг период от обичайното му наказване до този момент. Именно поради тези изложени съображения касационният състав намери, че наложеното наказание е съответстващо на всички установени отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства (като всяко едно от тях е със собствена относителна тежест и не е задължително да се съотнасят с чисто математическо, бройно оценяване), въпреки тезата на защитата, то не се явява явно несправедливо определено. Като взе предвид гореизложеното, настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на касационните правомощия липсва основание за изменение или отмяна на атакуваното въззивно решение, по тези причини то в цялост следва да се остави в сила. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 99/10.03.2020г. по ВНОХД № 942/2019г. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.