Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 30 юли 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1009/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по протест на прокурор при Апелативна специализирана прокуратура и жалба на частните обвинители срещу въззивно решение № 30 от 20.08.2019г., постановено по в.н.о.х.д. № 125/18г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата, което е довело до необосновани изводи по фактите и неправилно приложение на материалния закон; Оплакванията в жалбата на частните обвинители В. П. и С. П. са по всички касационни основания, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт, с който е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда и постановяването на нова ,с която подсъдимият И. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата не поддържа протеста, като намира за правилно и законосъобразно решението на Апелативния специализиран наказателен съд/АСНС/. Твърди, че при формиране на вътрешното убеждение въззивната инстанция не е допуснала нарушения, свързани с превратна оценка на доказателствената съвкупност и правилно е приложила материалния закон, поради което не се налага отмяна на атакувания съдебен акт. Адвокат Д., повереник на частните обвинители поддържа изцяло касационната им жалба, по релевираните в нея основания. Акцентира върху обстоятелства, за които твърди, че са били пренебрегнати от решаващите инстанции, а именно: допуснатите от нотариус Л. неточности в изписването имената на П. в петте екземпляра на нотариални акт; наличието на един и същи номер на две различни данъчни оценка на имота; в предварителният договор свидетелят П. е посочен като съдружник във фирмата “фирма”, каквото качество той не е притежавал; показанията на свидетелите А. П., К. К. и В. Х.. Оспорва кредитирането от двете съдебни инстанции на обясненията на подсъдимия И. и показанията на свидетелите Т. И., Л. Б., Д. Д. и съпругата на Б.. Пледира за отмяна на въззивното решение, признаване на подсъдимия за виновен и налагане на справедливо наказание. Алтернативно прави искане за връщане на делото за ново разглеждане. Адвокат М., която също е повереник на частните обвинители, поддържа касационната жалба на доверителите си. Твърди, че АСНС е допуснал съществени процесуални нарушения, отстраняването на които изисква отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. Частните обвинители и граждански ищци В. П. и С. П. изцяло поддържат становището на поверениците си. Адвокат М., защитник на подсъдимия И. изцяло се присъединява към становището на представителя на ВКП и моли протестът да не бъде уважаван.Намира за недопустима касационната жалба на частните обвинители, тъй като в нея не са посочени касационни основания, въз основа на които се правят съответните искания, поради което намира, че същата не следва да бъде разгледана. Подсъдимият Л. И. моли за потвърждаване на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 35 от 27.10.2017г., постановена по нохд №721/17г. по описа на Специализиран наказателен съда, 8 състав, подсъдимият Л. И. И. е признат за невиновен в това, че на 11.07.2012г. в [населено място], [улица], с цел да набави за себе си имотна облага е принудил С. П. и В. П. чрез заплашване – с убийство и с причиняване на тежка телесна повреда на племенника им А. П., да извършат нещо противно на волята си- да му прехвърлят с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на дълг правото на собственост върху Ѕ ид.част от поземлен имот, находящ се в местността в.з.”име”, [улица], целият с площ от 1505кв.м., заедно с построените в него сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт от 62,80кв.м. и РЗП от 126,90кв.м. и едноетажна жилищна сграда със застроена площ по нотариален акт от 51,10кв.м. и РЗП от 116,80 кв.м. и с това на 19.07.2012г., когато бил изготвен нотариалния акт за прехвърляне на недвижими имот за погасяване на дълг № 131, том ІІ, рег. № 3447, н.д. № 307/12г., им причинил имотна вреда в размер на 465 236,03лева - левовата равностойност на имота, поради което и на основание чл.304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. т.1, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.2, т.1 и ал.3, т.2 от НК. С присъдата, съдът е отхвърлил предявените от П. срещу подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди в размер на по 20 000лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2012г. С въззивно решение № 30 от 20.08.2019г., постановено по внохд 125/18г., Апелативен специализиран наказателен съд е потвърдил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Протестът и касационната жалба са допустими, но неоснователни. Неоснователно е заявеното от защитата на подсъдимия становище за недопустимост на касационната жалба.Независимо, че в нея изрично не се посочени касационните основания, които се поддържат от съдържанието й, могат да се изведат оплаквания по всички касационни основания. Изрично на л.2 е посочено – “Решението се явява незаконосъобразно, постановени при непълнота на доказателствата, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и наложеното наказание е явно несправедливо.” Акцент в двата сезиращи касационната инстанция документи са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, които касаторите правят по отношение доказателствената дейност на въззивната инстанция. Същите подлежат на обсъждане от настоящата инстанция само в тези части, които сочат на допуснати процесуални нарушения, но не и относно оценката на тяхното съдържание, което по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт, което не е сред касационните основания.Това най-вече се отнася за касационната жалба на частните обвинители, която в преобладаваща си част е представлява собствен анализ на доказателствената съвкупност. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като са ги оценили при спазване на изискванията на НПК, не допускайки нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативният съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Въззивният съд е провел съдебно следствие, и е попълнил доказателствената съвкупност с нови доказателства, като е извършил проверка и на вече събраните от първия съд. Тази дейност е обезпечила възможността за установяване на релевантната фактология, която е основата за правилното приложение на материалния закон. Изложените от контролирания съд мотиви в частта относно оценката на доказателствената съвкупност са изчерпателни, задълбочени и прецизни. Съдът независимо, че е констатирал правилност в дейността на първия съд по анализ и оценка на доказателства, е изпълнил задължението си като инстанция по същество да обсъди, не само събраните от него доказателства, а цялостната доказателствената маса.Всички доказателства и доказателствени източници са обсъдени, както поотделно, така и в тяхната взаимна връзка помежду им, като са изложени убедителни мотиви в подкрепа на едни и не приемане достоверността на други, които ВКС споделя. Възприетият от контролираната инстанция подход на изготвяне на мотиви дава възможност на страните и съда да проследят начина, по който е формирана волята на съда по отношение на фактите, доказателствената съвкупност и правните изводи. Съдът е отговорил и на всички възражения на страните, които са идентични с тези, които се правят от частното обвинение пред касационната инстанция от частното обвинение. На първо място, апелативната инстанция е изложила обстоятелствата, по отношение на които доказателствените средства са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, а и страните се ги оспорват. На второ място е констатирано, че основният спорен момент e свързан с наличието на отправена на инкриминираната дата- 11.07.2012г. заплаха от подсъдимия към сем.П. и И-А. П., която да е мотивирала частните обвинители да вземат решение и се разпоредят с недвижимото си имущество. Правилно решаващите съдилища са констатирали, че по отношение на това обстоятелство са събраните гласни доказателствени източници, които могат да бъдат обособени в две групи.От една страна това са обясненията на подсъдимия И. и показанията на свидетелите И., Б. и Б., които са в подкрепа на твърдението, че не имало такава заплаха. А от друга страна са показанията на свидетелите В. П., С. П., И-А. П., В. Х. и К. К., които са единни в твърденията си, че при проведената в апартамента на П. среща, подсъдимият е отправил към тях и племенника им закани, съответно за убийство и причиняване на телесна повреда. Въззивният съд се е доверил на първата група свидетели, след като е извършил задълбочен анализ на заявеното от тях, и е изложил убедителни мотиви относно тяхната оценка. Впрочем това се отнася и до втората група свидетели, като предоставената от тях информация не е кредитирана с доверие. За да направи посочените заключения, апелативната инстанция е оценила поотделно с оглед на тяхната вътрешна последователност и логичност както обясненията на подсъдимия, така и показанията на свидетелите от двете групи. Подложила ги е на преценка и с оглед на тяхната взаимна връзка, и предвид на данните, установени с останалите доказателствени средства. С основание въззивният съд е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия И. и показанията на свидетелите Б., Б. и И. като еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви до степен, която позволява на съда са приеме, че са депозирани обективно и добросъвестно. Неоснователни са упреците на касаторите за необсъдени противоречия и безкритичност при кредитиране на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите от първата група. Следва да се посочи, че при анализа на тези доказателствени източници, контролираният съд не е пренебрегнал наличните макар и несъществени противоречия. Констатирал ги и обосновано е приел, че същите не са от естество да обусловят извод за недобросъвестност на тези свидетелите. Нещо повече те не разколебават изводите, свързани с безспорната установеност на релевантните факти. Противоречията, касаещи детайлите, не могат да дискредитират показанията на свидетелите от първата група, по начин, който налага изключването им от доказателствената съвкупност, както е възприето и от решаващите съдилища. Още повече, че принципно при преценката на показанията на свидетелите по едно дело, не може да бъде пренебрегнат факта, че всеки човек има индивидуални способности да възприеме и запомни определени факти и детайли, обективирани в конкретни и различни по специфика ситуации, както и да ги възпроизведе с точност след известен период от време. Също така съдът се е аргументирал и защо приема, че свидетелите от първата група не са заинтересовани от изхода на делото и в частност свидетеля Б./в каквато насока се правят възражения/, като изложените убедителни аргументи се споделят от настоящия състав, поради което не се налага преповтарянето им. По-нататък с необходимата задълбоченост и критичност са анализирани и показанията на свидетелите от втората група - В. П., С. П., И-А. П., В. Х. и К. К., предоставили данни в подкрепа на обвинителната теза, като невярно е твърдението на касаторите, че същите са безпротиворечиви, поради което следва да им бъде даден кредит на доверие. След като съдът е съпоставил съобщената от тези свидетелите информация е констатирал вътрешна противоречивост и неубедителност. Подробно са обсъдени всички налични противоречия между свидетелите от тази група/л.33 и сл. от решението/, както и е осъществена проверка за достоверността им чрез другите доказателствени източници. Обобщено, показанията на свидетелите от втората група не са кредитирани относно горепосочените факти, след като съдът е изпълнил задълженията си за прецизен анализ. Действително сред аргументите на съда са изложени и такива в житейски аспект, но същите са изолирани, не са водещи и единствени, за да обосноват допуснато от съда нарушения в аналитично оценъчната му дейност. Подробно са обсъдени и останалите писмени и гласни доказателства, относими към правно релевантните факти, поради което оплакването на адв.Д. в тази насока, е лишено от основание. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решаващите съдилища не са допуснали процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което от своя страна да обоснове касационно основание по т.1 на цитираната разпоредба. Ето защо, атакуваното решение на АСНС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30 от 20.08.2019г., постановено по внохд № 125/19г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: