Р Е Ш Е Н И Е № 77 гр. София, 04 юли 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети април март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 145/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия М. К. срещу решение №146/06.12.2018г. по внохд № 128/18г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се претендират касационните основания по чл. 348 ал.1, т. 1 - т. 3 НПК, като се аргументират липса на мотиви, неправилна оценка и анализ на доказателствените материали (показанията на св. Н. и К.), превратното им тълкуване, в резултат на което въззивният съд е обосновал изводите си по фактите относно обективната и субективната съставомерност на деянието на базата на предположения. Твърди се, че подсъдимият не е имал умисъл да извърши деянието, тъй като се е занимавал единствено с организацията на дейността и производството, а пълномощниците му - Н. и К., са отговаряли за деловодната работа, респ. за подаването на инкриминираните заявления, още повече, че те не са го уведомили за писмата на ДФ „Земеделие” и възможността да оттегли заявените имоти от съответните заявления. По този начин съдът основал на предположение заключението си, че подсъдимият К. е действал умишлено. Като последица въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и е наложил несправедливо наказание. Иска се отмяна на атакуваното решение и при условията на алтернативност - оправдаване на подсъдимия, включително и поради хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК за малозначителност на деянието. В допълнение към касационната жалба се изтъкват подробни съображения в подкрепа на претендираните касационни основания. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа доводите, изтъкнати в касационната жалба, като поставя акцент на възражението за липса на мотиви относно наличието на съществени противоречия в гласните доказателствени средства, както и необсъждане на доводите на защитата относно липсата на субективна съставомерност на деянието. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия и при условията на алтернативност – отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане на апелативния съд. Прокурорът намира касационната жалба за неоснователна, а решението- предмет на касационна проверка - за правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С атакуваното пред ВКС решение на Бургаски апелативен съд по внохд № 128/2018г. е потвърдена присъда № 44/27.04.2018г. на Окръжен съд- Ямбол, постановена по нохд № 135/2017г. по описа на същия съд. На подсъдимия са възложени направените във въззивното производство разноски в размер на 1 122, 62 лева. С първоинстанционната присъда подсъдимия М. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 248а, ал. 3 във връзка с ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, за това че като управител на „А.-МК” ЕООД - [населено място] на 22.05.2013г. пред ОС „Земеделие”- [населено място] и ОД на ДФ „Земеделие”-гр.Я., при условията на посредствено извършителство посредством упълномощено лице - С. Г. Н., е представил неверни сведения, че през стопанската 2012/2013г. ползва и стопанисва парцели (подробно посочени в присъдата), за да получи за тях директни плащания по схема за единно плащане на площ в размер на 1 462,35лв., допълнителни средства по мярка 212 „Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от планинските” в размер на 529,88лв. и подпомагане по мярка 213-Натура 2000 за земеделски земи от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. в размер на 104,21 лв.,всичко в размер на 2 096,44 лв.- средства, предоставени от ЕС на българската държава. С присъдата на осн. чл. 54 от НК съдът наложил на подсъдимия наказание 1/една/ година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и кумулативно наказание- глоба в размер на 2000 лева. На осн. чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание по нохд № 330/11г. на РС- Карнобат, нохд № 459/2006г. по описа на РС-Елхово, по нохд № 454/2013г. по описа на РС- Елхово в размер на 1/една/ година и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 25, ал. 4 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание с 3/три/ години изпитателен срок. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Касационната жалба е срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място необходимо е да се посочи, че предвид приетата от инстанциите по същество фактология на деянието, включително и относно заключението, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки, че декларира (макар и чрез пълномощник) в заявлението за получаване на финансова помощ такова състояние неверни данни относно това, че използва и обработва земеделски земи, които отговарят на условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, искането за оправдаването му (заявено в касационната жалба) от касационната инстанция не може да бъде уважено. Известно е, че като инстанция по приложение на правото за ВКС не съществува процесуален регламент, позволяващ приемането на нови фактически положения, тъй като по този начин би се стигнало до подмяна на вътрешното убеждение на инстанциите по същество, в чиито суверенни правомощия се включват и тези по установяване на правно-значимите факти. Щом, в конкретния случай съдът е приел за доказано, че подсъдимият е действал със знанието, че представя неверни сведения и на базата на това от правна страна е заключил наличието на субективна съставомерност на деянието при форма - пряк умисъл, касационната инстанция разполага единствено с правомощие да провери законосъобразния начин на формиране на този извод, но не и да го променя по същество. Неоснователна е претенцията за липса на мотиви, защитена с доводи за нарушения на чл. 339, ал. 2 от НПК, съгласно който, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда той е задължен да посочи основанията, поради които не е възприел доводите, изложени в жалбата. Според защитата съдът не е дал отговор на доводите на защитата, свързани с предмета на доказване, а аргументацията му е непълна и повърхностна. Подобен подход се констатирал и по повод кредитирането на показанията на свидетелите, обосноваващи обвинителната теза, като обясненията на подсъдимия не получили дължимата обективна оценка, още повече в контекста на еднопосочно установения факт, че подсъдимият не може да работи с компютър и че според показанията на св. Д. той не е виждал подсъдимия в служба „Земеделие. Задълбоченият прочит на въззивното решение позволява извода, че съдът стриктно е изпълнил задължението си за цялостен контрол на първоинстанционната присъда, като в мотивите си е дал отговор на направените от страните възражения, свързани както с оценката на доказателствата, с доводите за необоснованост, наличието на елементите, обуславящи престъпната съставомерност на деянието, включително и факта, че подсъдимият е действал с пряк умисъл. Убедително са защитени изводите по фактите и по приложимото право, като са развити подробни съображения, насочени както към контролната дейност на въззивния съд, така и с оглед правомощията му като съд по същество. Нещо повече, там където съдът е констатирал пропуски в мотивите към първоинстанционната присъда, въззивният съд е изтъкнал и допълнителни доводи в подкрепа на утвърдените от него изводи на първоинстанционния съд. За да възприеме изложената от първия съд фактология, апелативният съд е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност, като е отговорил и на възраженията на защитата относно кредитирането на една група от доказателствените източници и поради какви причини е приел/в някои части/ обясненията на подсъдимия като неубедително защитена с доказателства защитна теза. Изложените мотиви в пълна степен позволяват да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение, с което се удовлетворява съблюдаването на правото на защита на подсъдимия. Отделен е въпросът, че обстоятелствата, че подсъдимият не може да работи с компютър и че не е виждан от св. Д. в служба „Земеделие” не са в конфронтация с приетото от съда, че деянието е осъществено чрез посредствено извършителство на св. Н. (пълномощник на подсъдимия) и че именно тя е физическия подател на инкриминираното заявление. Без основание са доводите за процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата. Първо, събраните доказателства са в достатъчен обем, като още първоинстанционният съд е положил усилия да изчерпи възможностите за установяване в пълнота на релевантната за процеса фактология, а въззивният съд е проявил активност, провеждайки въззивно съдебно следствие, в хода на което е провел допълнителен разпит на св. К., св. Н. и е приобщил писмо от МЗХГ – Областна Дирекция „Земеделие”- [населено място] изх. № РД-16-182-2/27.07.2018г.(л.27-л.29 от внохд № 128/2018г. на АС-Бургас). Второ, апелативният съд стриктно е спазил изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като не се наблюдават пороци в извършената от него оценка на доказателствения материал. Напротив - въззивният съд е оценил доказателствените средства според действителното им съдържание, като на базата на това се е спрял на всяко едно от спорните доказателства. Подробно/л. 124-129 от внохд № 128/2018 г./ съдът е анализирал както обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. Н., К., Д., Д. и Х. Н., заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-техническата експертиза и съдържанието на писмените доказателства и доказателствени средства. Съдът не само е извършил анализ и оценка самостоятелно на всеки един от доказателствените източници, но е изпълнил задължението си да ги съпостави с останалите доказателствени материали, като убедително е посочил как разрешава спорните фактически въпроси. Основното възражение в касационната жалба на подс. К., че съдът неправилно е анализирал и ценил показанията на св. Н. и св. К., на базата на които е приел, че подсъдимият е действал съзнателно при осъществяване на престъплението, не може да се сподели. Установено по делото несъмнено е, че св. Н. С. е действала като пълномощник на представляваното от подсъдимия дружество, като осъществявала дейност като технически секретар на дружеството в офис в [населено място] и била упълномощена от подсъдимия да извършва всякакви правни действия от името и за сметка на дружеството, като го представлява пред всички физически и юридически лица, организации и учреждения в страната, включително и пред Министерство на земеделието и горите, ДФ „Земеделие, Общинска служба „Земеделие”- [населено място]. Пълномощник на дружеството, управлявано от подсъдимия, бил и св. К., като той разполагал с идентични права, като тези на св. Н.. Именно в качеството си на пълномощник на 22.05.2013г. св. Н. подала в офис Б. на Общинска служба - [населено място] инкриминираното заявление за регистрация 2013г.- форма за юридически лица по чл. 41, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, ведно с подписана от нея таблица на използваните от дружеството парцели през 2013г. В таблицата на парцелите към подаденото заявление за подпомагане 2013г. Н. включила шест БЗС/блокове на земеделски стопанства/, като за три от тях при извършената визуална и документална проверка се установили несъответствие с декларираното състояние на блоковете. Заявеният БЗС № 11658-930-6, деклариран за подпомагане като площи със слята повърхност за засяване и отглеждане на зърнено-житни култури, бил изцяло необработен. БЗС № 11658-206-3, заявен като постоянно затревени площи в голямата си част (над 50%) не бил поддържан и бил зает от храсти. БЗС № 11658-794-2, заявен като постоянно затревена площ е бил изоран и не се ползвал според посоченото в заявлението предназначение. За намиращия се в този блок парцел, при извършените автоматизирани кръстосани проверки, било установено, че е заявен за подпомагане от трето лице - св. Х. Н., който го обработвал през стопанската 2012- 2013г. на основание заповед за разпределение на масивите на директора на ОД „Земеделие”-Я.. С уведомително писмо от 19.09.2013г. на РТИ-Я. към ДФ „Земеделие”, отправено до подсъдимия в качеството му на управител на дружеството, той бил уведомен за констатираните несъответствия, като му е разяснена възможността да се направят писмени възражения в 14-дневен срок пред ДФ „Земеделие”- София, като възражения не са депозирани от подсъдимия. По повод констатираните несъответствия във връзка с последния БЗС и уведомително писмо на ДФ „Земеделие” за площи, декларирани от повече от един кандидат на 09.10.2013г. пълномощникът св. К. подал от името на дружеството декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, в която потвърдил размера и местоположението на установените двойно декларирани площи, заявени за подпомагане, като представил копие от договор за аренда на земеделски земи от 11.04.2012г., върху който бил поставен УИН на „А.-МК”ЕООД. Същественото е, че и двамата пълномощници – св. Н. и св. К. не са действали самостоятелно, а по указания на подсъдимия. По този въпрос въззивният съд правилно се е доверил на последователните и непротиворечиви показания на свидетелите Н. и К., като към аналитичната му дейност не може да се отправи упрек. С основание съдът се е спрял на еднопосочността и категоричността на показанията на обсъжданите свидетели относно това, че подсъдимият К. е бил единственият човек, който еднолично и независимо от други лица е решавал как да се обработват земеделските площи, кои от тях да се поддържат като пасища, кои да се засеят и с каква земеделска култура и кои да останат под угар. От друга страна задължително условия, за да бъде отпусната помощта на кандидата за подпомагане, е земите, с които се кандидатства да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние, а това състояние принципно е известно на лицето, което обработва и стопанисва земите, като в случая това е именно представляваното от подсъдимия дружество. Относно инкриминираното заявление за подпомагане св. Н. е последователна, че не е действала по свое усмотрение, а по изричните указания на подсъдимия кои имоти да заяви за субсидиране и какъв начин за ползване да се посочи за всеки един от посочените в заявлението парцели. Не е вярно посоченото в допълнението към касационната жалба, че съдът неубедително е защитил в какви конкретни действия са се изразили тези указания спрямо св. Н. и св. К.. На л.119 от внохд 128/2018г. съдът подробно е посочил, че подсъдимият възложил на св. Н., като пълномощник на дружеството да подаде необходимите за кандидатстването документи, като за целта й предоставил предварително нужната информация относно местонахождението, размерите, начин на обработване и ползване на земеделските парцели, които следвало да заяви за подпомагане. Паралелно с това съдът ясно е отграничил личната информираност на св. Н. от тази на подсъдимия във връзка с посочването на изискуемата за кандидатстването информация, като е посочил че св. Н. е разполагала единствено с договорите за аренда на ползваните от подсъдимия земеделски земи, като нито е посещавала парцелите, нито е имали лични и непосредствени впечатления за тяхното състояние. Що се касае до един от инкриминираните парцели - този, за който е установено дублиране, поради обстоятелството, че същият е бил обработван от св. Х. Н. законосъобразно и в съотвествие с правилата на формалната логика въззивният съд е заключил, че щом парцелът е бил обработван от св. Н., обективно подсъдимият нито е ползвал този парцел, нито го е обработвал и поради това посоченото в заявлението за подпомагане обективно не е отговаряло на действителността. Правилна е и констатацията на контролирания съд, че по делото липсват обективни данни за влошени отношения между подс. К. и св. Н. и св. К., които да навеждат за тенденциозност при депозиране на показанията на коментираните свидетели, поради което липсва и основание към показанията им да се подходи с недоверие. Затова напълно законосъобразно въззивният съд е приел, че авторството на подсъдимия се установява от показанията на св. Н. и св. К., още повече когато ги е съпоставил с показанията на св. Д., св. Д., св. Н. и заключенията на съдебно - почерковите експертизи и съдебно-техническата експертиза. При положение, че съдът е направил изводите си за доказаност на авторството въз основа на съпоставяне и анализ на всички доказателствени източници, констатациите му за безпротиворечивост, достоверност и достатъчност да се обоснове обвинението с тях не са направени в нарушение на процесуалните правила, поради което оплакването за допускане на процесуално нарушение от категориите на съществените не е основателно. Неоснователно е възражението на защитата, че извън вниманието на съда е останала релевантна доказателствена информация, съдържаща се в писмо на МЗ(л.27-л.29 от внохд № 128/2018г. на БАС). Въззивният съд подробно се е спрял както на съдържанието на посоченото писмо, така и на заключението на назначената в хода на въззивно съдебно следствие по повод на него съдебно-техническата експертиза с подробно поставени задачи, пунктуално насочени към изясняване на кръга от заявените обстоятелства относно земеделските площи, нивите, които формират отделните блокове на земеделско стопанство и очертаването на заявените площи върху ортофотокартите за тях(л.127-л.129 от внохд № 12882018г. на БАС), като е изтъкнал подробни и ясни съображения защо кредитира в цялост заключението на съдебно-техническата експертиза, която е в корелация и с гласните доказателствени средства. Съгласно посоченото от защитата писмо от МЗХГ-Областна дирекция „Земеделие”-гр.Я., изх. № РД-16-182-2/27.07.2018г. БЗС може да съдържа повече от един имот за обработване, като за БЗС № 11658-930-6 със заявена площ 1,57 ха, намиращо се в землището на [населено място], [община], няма как еднозначно да се определи колко имота включва, кои са те и с каква площ, поради което не може да се извърши проверка бил ли е предоставен договор за наем или аренда, сключен със собственик на имота и „А.-МК”ЕООД, с управител подс. М. К.. Липсата на ясен отговор обаче е намерила своето разрешение чрез назначаването на съдебно-техническата експертиза, в която безпротиворчиво и след надлежно запознаване с всички доказателства по делото, включително и чрез допълнителни справки в ОС „Земеделие” и Разплащателна агенция- Я., вещото лице в рамките на своята компетентност експертно е заключило, че БЗС № 11658-930-6, съставляващ парцел № 11658-930-6-1 е образувано от площта на поземлен имот № 020010 по КВС на землището на [населено място], като имотът е идентичен с този, описан в т.3 на договора за аренда на земеделски земи от 11.04.2012г.- нива в местността „Зад корията” с площ 15,701 дка, пата категория, съставляваща поземлен имот № 020010 по КВС на землище [населено място] и посочен в инкриминираното заявление за подпомагане, че се ползва като площи със слята повърхност(пшеница, ечемик и др. подобни). На плоскостта на предмета на доказване обаче по-важно е друго, отразено както в коментираната експертиза, така и намерило място в показанията на св. Д. – че при проверката за съответствие е констатирано, че „парцелът е необработен и е недопустим за подпомагане”. При така посоченото е очевидно, че писмо от МЗХГ-Областна дирекция „Земеделие”-гр.Я., изх. № РД-16-182-2/27.07.2018г. не е с това доказателствено значение, какво му се придава от защитата. На основата на вярно установените факти относно конкретно осъщественото от подсъдимия поведение по предоставяне на изискуемата за попълването и депозирането от св. Н. на заявлението по чл.32, ал.1, чл.41, ал.2 и чл.46, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители законосъобразен е изводът на въззивния съд, че подсъдимият е действал с пряк умисъл. Прегледът на мотивите на атакувания съдебен акт позволява да се заключи, че изводите по отношение субективната страна на деянието са основани на цялостна преценка на доказателствения материал, който комплексно е обосновал знанието на подсъдимия относно неистинността на заявените от пълномощника му - св. Н. - обстоятелства, а именно че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние земята в посочените по-горе три броя инкриминирани парцела. Известно е, че субективното измерение на престъпния състав се разкрива чрез конкретно обективираното от дееца поведение, като щом субектът, подобно на този при невярното деклариране по чл. 313, ал.1 НК, е пристъпил към заявяване на опредена информация, която не отговаря на действителността, за ангажирането на наказателната му отговорност е необходимо да се установи с положителни данни, че той е съзнавал неистинността на заявените от него обстоятелства или сведения. В настоящия случай такива положителни данни са налице и те не са били игнорирани от решаващия съд- възрастта на подсъдимия, социалния и житейския му опит, дългогодишната му дейност като земеделски стопанин и предходния му опит като кандидат за получаване на земеделски субсидии от европейските фондове, конкретно дадените от него разяснения и указания за попълване на заявлението и таблиците към него лично и непосредствено на пълномощника- св. Н., посредствен извършител на деянието. Друг е въпросът, че в принципен план посредственото извършителство се осъществява чрез наказателно неотговорно лице, като е възможно деецът да мотивира наказателноотговорно лице да извърши изпълнителното деяние така, че то действа при някое от обстоятелствата, изключващи умисъла, както е в настоящия случай. Неоснователно се оспорва субективната страна на деянието, предвид липсата на данни за уведомяване на подсъдимия за връчването на контролния лист на св. Н. за констатираните несъответствия и на липсата на данни за връчване на уведомително писмо изх. № 01-282-2600/627 от 19.09.2013г. за констатираните несъответствия и възможността за писмени възражения в 14-дневен срок пред ДФ „Земеделие”-София. С полагането на подпис върху заявлението за подпомагане и съпровождащата го таблица подсъдимият, чрез посредствения извършител с.Н., е удостоверил невярното обстоятелство, че ползва посочените в нея 3 бр. парцели. С това съставът на престъплението по чл. 248, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НК е осъществен. Обсъжданото престъпление е ситуирано в раздел ІV ”Престъпления против паричната и кредитната система” и е с обект на защита обществените отношения, свързани с пълното и правилното информиране на държавните органи, компетентни да извършват разпоредителни действия със средства от еврофондовете. Формите на изпълнително деяние и липсата на предвиден престъпен съставомерен резултат определят престъплението като такова на формално извършване – с факта на представянето на неверните сведения или с факта на „премълчаването” на сведенията, интересуващи държавните органи, за да се получат средствата от фондовете, принадлежащи на ЕС и предоставени от ЕС на българската държава, деецът реализира съответното престъпно поведение. Действията на длъжностните лица по констатиране на несъответствията, издаването на контролния лист, в който те са отразени и предоставянето на възможност на кандидата за писмени възражения са все последващи консумирането на престъпния състав обстоятелства, поради което са ирелевантни както за съставомерността на деянието, респ. за предмета на доказване, така и за наказателната отговорност на подсъдимия. На следващо място, от прочита на касационната жалба се установява, че нарушението на материалния закон и в частност оспорването на квалификацията на деянието е изведено като резултат от неправилната процесуална дейност по установяване на релевантната фактология, правно оценена като такава субсумираща престъпния състав на чл.248, ал.3 във връзка с ал.2 от НК. Оплакването е неоснователно. В пределите на вярно установените и доказани фактически положения, залегнали в мотивната част на въззивното решение, съставът на Бургаски апелативен съд е приложил правилно материалния закон. Подсъдимият К., като управител на „А.-МК”ЕООД-с. М., чрез посредствения извършител пълномощника св. Н., е представил сведения относно обработването и състоянието на част от заявените за подпомагане земеделски земи, за да получи средства от фондовете, принадлежащи на Европейския съюз, като тези сведения обективно не са отговаряли на действителното положение, т.е. били са неверни. Деянието по чл. 248а, ал.3 във връзка с ал.2 от НК е довършено с факта на депозиране на заявлението за подпомагате, в което са били отразени неверните сведения. Правилно въззивният съд е посочил, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнавайки извършеното от него и целевата насоченост на противоправното му поведение, като изтъкнатите в този смисъл задълбочени мотиви на контролираните инстанции, които настоящият състав напълно споделя, не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Въззивната инстанция не е допуснала нарушение на материалния закон, като е отказала да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като съдебният състав е извършил комплексна преценка на обстоятелствата по настоящия казус и с основание е заключил, че деянието на подсъдимия не е малозначително. Без да е необходимо да се разясняват подробно възприетите в теорията и съдебната практика положения относно това кога едно деяние отговаря на критериите за малозначителност, изведени в нормата на чл. 9, ал.2 от НК, е достатъчно да се посочи, че в настоящия случай извършеното от подс. К. деяние е засегнало защитеният кръг обществени отношения в такава степен, че обществената му опасност неминуемо обуславя престъпния му характер. На тази плоскост правилно въззивният съд е поставил акцент на формалния характер на престъплението, спецификата на накърнените обществени отношения, съотношението между вярно и невярно заявените площи за подпомагане, както и личната обществена опасност на дееца предвид данните за предходните му осъждания. На последно място, дововодите за явна несправедливост на наложеното наказание също не могат да се споделят. В касационната жалба и допълнението към нея декларативно е заявена несправедливостта на наказанието, като се претендира приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Конкретни съображения в подкрепа на искането не са изтъкнати, поради което касационната инстанция може да осъществи контролните си правомощия единствено по отношение на извършената от въззивния съд оценка на обстоятелствата, значими за индивидуализация на наказанието. Липсват основания за корекция на решението в частта относно наложеното наказание – 1(една) година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева, доколкото таказанието е определено при условията на чл. 54 от НК в предвидения от закона минимум на базата на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, които обаче в никакъв случай не са нито изключителни по своя характер, нито многобройни. Друг е въпросът, че принципно приложението на чл. 55 от НК поставя изискване за кумулативната наличност на две основни предпоставки – от една страна смекчаващите отговорността обстоятелства следва да са или изключителни или многобройни, а от друга страна съдът следва да направи констатация и че „…и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко”. В настоящия случай наложената кумулативна санкция, включваща наказание лишаване от свобода в размер на 1(една) година и 2000 лева глоба, освен че не е несъразмерно тежка, напълно съответства на обществената опасност на извършеното престъпление, на обществената опасност на дееца и е справедлива, поради което не са налице основания за корекция в исканата от подсъдимия посока. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №146/06.12.2018г. по внохд № 128/18г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: