Ключови фрази
Престъпления против паричната и кредитна система * липса на мотиви * най-благоприятен за дееца наказателен закон * определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 НК * поглъщане на наказание


2
Върховен касационен съд на Р. България НК, І н.о. дело № 569/2010 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 580
гр.София, 6 януари 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА

със секретар Румяна Виденова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 569/2010 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по протест от прокурор при С. апелативна прокуратура срещу смекчаването на наложеното наказание на подсъдимия Д. А. Б..
Смекчаването е извършено в С. апелативен съд с решение № 197 от 17 юни 2010 год. по внохд № 185/2010 год., след като подсъдимият Б. е обжалвал присъдата срещу него по нохд № 5729/2009 год. на С. градски съд.
СГС е наказал подсъдимия с лишаване от свобода в размер на 1 година и 11 месеца за извършеното от него престъпление по чл.244, ал.1, във вр. с 243, ал.1 НК и при условията на чл.55 НК – под предвидения в закона минимум от 2 години лишаване от свобода, тъй като е било проведено съкратено съдебно следствие в тази съдебна инстанция (чл.373, ал.2 НПК).
САС на свой ред е приел, че минимумът на лишаването от свобода, под който е слязъл СГС, е въведен след извършване на престъплението и по-благоприятно за подсъдимия по смисъла на чл.2, ал.2 НК е наказанието, предвидено към момента на извършване на престъплението (17 ноември 2008 год.) – до 8 години лишаване от свобода. Съответно на това и съобразно чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК САС е намалил наложеното наказание на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки с продължителност 8 месеца.
Според касационния протест намаленото наказание е явно несправедливо (чл.348, ал.1, т.3 НПК). Прокурорът е изложил доводите си в подкрепа на протеста и иска ново разглеждане на делото във въззивната инстанция за увеличаване на наказанието.
Протестът е поддържан в съдебното заседание на касационната инстанция, а подсъдимият е за неговото отхвърляне.
ВКС намери протеста за основателен поради следното.
Единственото съображение на въззивния съд да определи продължителността на пробацията „е необходимостта от по-дълъг срок за поправяне и превъзпитание на осъдения”; не става ясен критерият, с оглед на който 8-месечният срок задоволява тази необходимост, а и въобще обстоятелствата от значение за индивидуализацията му, и на практика по този въпрос „няма мотиви” (чл.348, ал.3, т.2 НПК).
Липсата на мотиви за конкретния размер на пробацията при възможност тя да бъде за срок от 6 месеца до 3 години и да включва още някоя или всички останали пробационни мерки, е липса още по-съществена, ако се имат предвид обстоятелствата, на които е обърнал внимание прокурорът в подадения протест: съдимостта на подсъдимия, която обхваща и три предишни престъпления по чл.244, ал.1 НК, наказани при това с по-тежка по вид и размер пробация (вж. №№ 11,12 и 15 в свидетелството за съдимост, приложено на л.л.11-18 от делото в СГС).
Без значение е, че дори и най-тежкото възможно наказание пробация по сегашното дело би се погълнало по правилата за съвкупностите от наказанието 10 месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата (споразумението) под № 14 в цит.док. Наказанието за всяко престъпление в една съвкупност трябва да бъде определено справедливо и само за себе си, тъй като независимо от изискването поначало в тази насока, значението на отделно наложеното наказание може да придобие и самостоятелно (извън съвкупността значение) – например при помилване или амнистия, засягащи него или други наказания.
Ръководен от изложеното и въпреки че според него недостатъкът на въззивното решение е в спазването на процесуалните правила, а не пряко в справедливостта на наказанието, както се твърди в касационния протест, изходът от делото не би могъл да бъде друг освен новото му разглеждане в предходната инстанция (арг. от чл.354, ал.3, т.1 и 2 НПК). Ето защо ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 197 от 17 юни 2010 год. по внохд № 185/2010 год. на С. апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ