Р Е Ш Е Н И Е № 1 Гр. София, 26 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1581/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подс. Н. И. Г. и на частния обвинител и граждански ищец Н. Г. Г. против въззивна присъда № 156/12. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол. С жалбата си подсъдимият релевира всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НК, като наред с тях твърди, че атакуваният съдебен акт е необоснован. В допълнение към жалбата се сочи, че анализът на доказателствата е едностранчив, игнорирани са част от тях, а въззивният съд не е съобразил, че първата инстанция е имала непосредствени възприятия от процесуалното поведение на свидетелите и експертите, което няма как да бъде отразено в съдебния протокол. Възразява се срещу извода, че подсъдимият се е движел с несъобразена скорост, тъй като според експертите тя няма отношение към настъпване на пътнотранспортното произшествие. Изразено е несъгласие с извода за съставомерност на деянието и са изложени съображения, че при отсъствието на нарушение на правилата за движение и на задължение за предвиждане настъпването на общественоопасните последици, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 15 от НК. Поддържа се, че наложеното наказание е явно несправедливо. С оглед тези съображения жалбоподателят моли въззивната присъда да бъде отменена и той да бъде оправдан. Присъдата е атакувана от гражданския ищец и частен обвинител единствено в гражданската й част. Изложени са доводи, че съдът неправилно е отхвърлил иска за имуществени и неимуществени вреди за разликата до пълния им предявен размер. Сочи се, че не е съобразено, че и понастоящем травмата причинява значителни неудобства на касатора. Изразено е несъгласие с извода на въззивната инстанция, че искът за имуществени вреди не е доказан в пълен размер, тъй като към една от фактурите за санаториално лечение не е представен медицински документ, удостоверяващ провеждането му именно във връзка с увреждането, получено при пътнотранспортното произшествие. С оглед тези съображения е направено искане присъдата да бъде изменена в гражданската й част, като бъде увеличен размерът на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите за справедливост, а искът за имуществени вреди да бъде уважен в пълния му предявен размер. В съдебно заседание подс. Н. И. не изразява лично становище по законосъобразността на присъдата и основателността на касационните жалби. Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Намира, че касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Пледира присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не изразява лично становище по законосъобразността на присъдата и основателността на касационните жалби. Повереникът му поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде увеличен размерът на присъдените обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Намира, че съдът е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил законосъобразни изводи относно съставомерността и правната квалификация на деянието, като е наложил справедливо наказание, поради което моли присъдата в наказателната й част да бъде оставена в сила. Прокурорът дава заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: Делото е разглеждано трикратно от Районен съд – гр. Ямбол, като постановените съдебни актове по н. о. х. д. № 16/2011 год. и н. о. х. д. № 1575/2013 год. са били предмет на проверка по жалба на подсъдимия и са отменени от въззивната инстанция, като делото е върнато за ново разглеждане – първият път на прокурора, а втория път – на първостепенния съд. След връщането му на Районен съд – гр. Ямбол е образувано н. о. х. д. № 1242/2014 год. С присъда № 27/18. 02. 2015 год. първата инстанция е признала подс. Н. И. Г. за невинен в това на 05. 05. 2010 год. около 13,20 часа на път 7007 в участъка [населено място] – [населено място] при управление на МПС – т. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на Н. Г. Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдала по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло предявените от гражданския ищец Н. Г. Г. граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. Присъдата е проверена по въззивен протест на прокурора и въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец. С присъда № 156/12. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол, първоинстанционният съдебен акт е отменен и подс. Н. И. Г. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК и е осъден на девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На подсъдимия е наложено и кумулативното наказание – лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година. Същият е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и чл. 67, ал. 1 от ППЗДвП. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Г. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 7 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1 972,19 лева заедно със законната лихва, считано от 05. 05. 2010 год. до окончателното изплащане на главницата. За разликата до пълния предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове, както и разноските, направени от гражданския ищец. По жалбата на подсъдимия: Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се подчертае, че не могат да бъдат обсъждани доводите за необоснованост на съдебния акт, тъй като необосноваността не попада сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В касационното производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение, т. е. обстоятелството дали въззивният съд е основал изводите си върху всички доказателства или доказателствени средства или е игнорирал някои от тях; дали констатациите му почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред; дали е или не е изопачил смисъла и значението на доказателствените източници; дали при оценката на доказателствата съдът е нарушил законите на обективната логика на изследваните факти; дали е обсъдил всички доводи на страните. Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда не дава основание да се счита, че фактите по делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на решаващия състав на окръжния съд е било опорочено. Следва да се отбележи, че фактическите констатации на долустоящите инстанции не се различават съществено. Районният съд е приел за установено, че ангажираният с ремонтни дейности пострадал се намирал около осевата линия на пътното платно, с гръб към автомобилите, движещи се в посока от [населено място] към [населено място], и извършвал въртеливи и постъпателни движения назад и надясно с носената от него машина тип „духалка”, когато бил ударен от лявата странична част на преминалия покрай него товарен автомобил, управляван от подсъдимия. От своя страна контролираната инстанция е обсъдила доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие и след обстойния им анализ е направила аналогични изводи досежно правно значимите обстоятелства. Съдът е интерпретирал обясненията на подсъдимия и свидетелските показания съобразно действителните им смисъл и съдържание и е достигнал до верен извод, че те са еднопосочни и безпротиворечиви що се отнася до авторството на деянието, извършвания ремонт на пътя и действията на пострадалия във връзка с него, както и досежно пътните условия, скоростта на подсъдимия и възможността всеки от участниците в пътнотранспортното произшествие да възприеме другия. Специално внимание е отделено на точното местоположение на пострадалия и на противоречията между доказателствените източници касателно това обстоятелство, като убедително е защитена тезата, че доверие заслужават обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., М., Ж., И. и З., а не заявеното от пострадалия и свидетелите К. и Д.. Различията между двете инстанции са свързани не с фактите, а с правната им оценка, като въззивният съд е приел, че деянието на подс. Г. не е случайно, а осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Изводът му следва да бъде споделен като съответен на закона. Известно е, че за приложението на чл. 15 от НК е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на моторното превозно средство; 2. да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия. Когато деецът сам се е поставил в невъзможност да предотврати вредните последици, защото не е изпълнил задълженията си, предписани от ЗдвП и ППЗДвП, не е налице случайно деяние по смисъла на закона, защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящият случай е точно такъв. Извън всякакво съмнение е, че намиращият се на пътното платно пострадал е представлявал опасност за движението. Защитата неоснователно свързва началото на тази опасност с момента, в който предната част на товарния автомобил е подминала пострадалия. Рискът за безопасността на трафика е съществувал отнапред и е бил видим за подсъдимия. Нещо повече, опасността е била значителена поради няколко обстоятелства, приети от въззивната инстанция и изрично отразени в мотивите на съдебния акт: местоположението на пострадалия в близост до осевата линия; продължаването на ремонтните дейности, независимо от приближаването на превозното средство, управлявано от подсъдимия; наличието на машина, закачена на гърба на Г., с която той е извършвал фино почистване на ремонтирания пътен участък; преместването му с въртеливи и постъпателни движения надясно и назад, т. е. към автомобила на подсъдимия, като при това е бил обърнат с гръб към него; стеснението на пътната лента, по която е следвало да премине подсъдимият, от 3,00 метра на 2,40 метра; габаритите на товарния автомобил и по-специално ширината му от 2,50 метра. Именно защото създадената от пострадалия и възприета от подсъдимия опасност е била изключително интензивна, а не защото по принцип се извършва ремонт, водачът е следвало да прецени дали конкретните условия позволяват придвижването покрай работника да бъде безконфликтно във всеки един момент, т. е. дали е достатъчно да намали скоростта или е необходимо да преустанови движението си до отминаването на опасността, а неудачният му избор на първата от двете алтернативи съставлява нарушение на чл. 20, ал. 2 от НК, при наличието на което деецът не може да се позовава на случайно деяние, независимо от обстоятелството, че ударът не е настъпил с предната част на товарния автомобил, а е на 4,65 метра от началото му и съприкосновението с пострадалия е със страничната лява част на превозното средство. Фактът, че пострадалият не е взел мерки за безопасността си не се отразява върху съставомерността на деянието и не изключва отговорността на подсъдимия. Той е относим единствено към индивидуализация на наказанието и към размера на дължимото обезщетение за претърпени вреди. Не са налице основания за корекция на присъдата в санкционната й част. Претенцията на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието не е подкрепена с конкретни аргументи, а прегледът на материалите по делото обосновава категоричен извод, че при индивидуализацията му са отчетени обстоятелствата от значение за вида и размера му без едни от тях да бъдат надценявани за сметка на останалите. Съдът правилно е интерпретирал добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и необосновано голямата продължителност на наказателното производство като смекчаващи обстоятелства, а динамиката на този род престъпления, обремененото съдебно минало на Н. Г. и налаганите му административни наказания за нарушения на ЗДвП законосъобразно са били оценени като отегчаващи такива. Именно предходното осъждане на подсъдимия за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК в съвкупност със санкционирането му за неспазване правилата за движение обосновават с категоричност извода, до който е достигнал и въззивният съд – че подсъдимият упорито се отнася с пренебрежение към правилата за безопасност на движението, а наложените до момента административни и наказателни санкции не са постигнали своя поправително-възпитателен ефект. С оглед това обстоятелство и независимо от съпричиняването от страна на пострадалия искането за намаляване на наказанието не може да бъде удовлетворено, тъй като целите по чл. 36 от НК не могат да бъдат постигнати с по-лека санкция. По жалбата на гражданския ищец: Касационната жалба е неоснователна. За да уважи частично предявения иск за неимуществени вреди, въззивната инстанция е взела предвид всички правно значими обстоятелства, свързани с вида и локализацията на травмата, получена при пътнотранспортното произшествие, естеството на проведеното лечение и продължителността на болките и страданията, които е обсъдила в светлината на изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Неоснователно се поддържа, че при определяне размера на дължимото обезщетение не са съобразени продължаващите и понастоящем значителни неудобства за гражданския ищец. На л. 11 от мотивите към присъдата изрично е посочено, че решаващият съд отчита не само периода на временна нетрудоспособност от 05. 05. 2010 год. до 30. 04. 2010 год., но и изобщо времето за възстановяване на здравословното му състояние, като този извод следва да бъде интерпретиран в светлината на съдебномедицинската експертиза по писмени данни, съгласно която към момента на изготвяне на заключението (м. февруари 2012 год., т. е. близо две години след получаване на увреждането) основната функция на крайника – хватателната, е възстановена, а за пълно възстановяване на движенията на крайника е необходим период от пет-шест месеца. В цитираното експертно заключение, което не е оспорено от страните, не се съдържа извод, че пълно възстановяване от травмата не може да се очаква; след изготвянето му при трикратното разглеждане на делото от районния и от въззивния съд не е представена медицинска документация, удостоверяваща продължаващо и понастоящем лечение и физиотерапия. Като отчита всички тези обстоятелства, както и факта, че пострадалият сам не е взел мерки за собствената си безопасност и с това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, настоящият състав на ВКС намира, че присъдената сума от 7 000 лева се явява справедливо обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени вреди. Впрочем, в интерес на прецизността следва да се посочи, че въззивният съд поначало не е разполагал с правна възможност да уважи гражданския иск в пълния му предявен размер от 20 000 лева, защото при предходното разглеждане на делото от Ямболския районен съд искът е бил уважен частично за сумата от 10 000 лева, а присъдата по н. о. х. д. № 1575/2013 год. е била отменена само по жалба на подсъдимия. Неоснователна е и претенцията за уважаване на иска за имуществени вреди в пълния му предявен размер. На обезщетяване по реда на чл. 45 от ЗЗД подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. В тежест на гражданския ищец е да докаже както размера им, така и причинната връзка между тях и вредоносното действие, което в настоящия случай не е сторено по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин. Представянето единствено на фактура за проведено санаториално лечение без съответните придружаващи документи, установяващи какво заболяване прави наложителна подобна терапия, не е достатъчно да се приеме, че направените разходи са в пряка причинна връзка с претърпения пътен инцидент, защото въпросът за необходимост от определено лечение на дадено заболяване или травма поначало е неразривно свързан с извършването на специализирана медицинска преценка. Показанията на свид. А. Г., депозирани в съдебно заседание на 07. 01. 2015 год., също не дават основание да се приеме, че искът е доказан в цялост, доколкото свидетелката не конкретизира кога, по какъв повод и колко пъти гражданският ищец е посещавал санаториум в [населено място] баня и дали във всички случаи престоят му там е по повод лечение на последиците от счупването на раменната кост. Обстоятелството, че гражданският ищец се е възползвал от правата си на здравноосигурено лице, за да ползва подобна терапия, е неотносимо към въпроса за наличието на причинна връзка между травмата, получена при пътнотранспортното произшествие и направените разходи за балнеолечение. По изложените съображения и след като не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 4 от НПК, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 156/12. 10. 2015 год., постановена по в. н. о. х. д. № 115/2015 год. по описа на Окръжен съд – гр. Ямбол. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.