Р Е Ш Е Н И Е
№ 504
София, 03.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1572 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на С. Г. Н. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 28.VІ.2010г. по в.гр.д. № 1033/2010г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Доказателствата били разгледани избирателно, дори тенденциозно, не били обсъдени показанията на свидетелите Н., Д. и Д., не били взети предвид твърденията на касатора и обясненията на ищцата, съдът не приел становище на В. и В. св.М., от което било видно, че в Дирекция „В.” при МС индийско духовно учение „С. М.” не е регистрирано, като не положил усилия да събере относими доказателства относно същността на изповяданата от ищцата религия и въздействието й върху нейната психика, а оттам и стремежа й да приобщи детето от ниска възраст към това нехристиянско духовно учение; съдът не дал отговор по какъв начин ищцата ще допринесе за правилното отглеждане на детето, за бъдещото му развитие, като се вземат предвид силните й и трайни нехристиянски религиозни вярвания; липсвали мотиви за определения режим на свиждане в продължение на 27 дни през новогодишните празници, за това кое налага присъствието на детето на рождения ден на починалата му майка и как то ще се отрази на психиката му, защо детето трябва да прекара рождения си ден единствено с баба си; не било съобразено, че многократно и за продължителни периоди от време отделянето на детето от обичайната му домашна среда не е в негов интерес; съдът се произнесъл по ненаправени искания – за 3 дни по време на коледните празници и за 3 и 27 дни по време на новогодишните празници; определеният режим бил прекомерен и не зачитал интересите на детето; не било взето предвид, че родителят е този, който има първостепенна роля при определяне начина на живот, че ролята на възрастните е подпомагаща и не бива да се налага императивно. Касаторът твърди, че племенницата на ищцата Н. Д. била съдия във В. и той имал съмнения за вмешателство в работата на В. и В., отражение на което били постановените решения. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане или отхвърляне на предявения иск или определяне на режим на лични контакти всяка първа и трета събота от 10.00 до 13.00 часа в присъствие на бащата. В съдебно заседание и в представените в него писмени бележки касаторът поддържа само искането си за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Ответницата по касационната жалба М. С. Г. е заела становище за нейната неоснователност. Въззивният съд бил обсъдил всички събрани доказателства и правилно приел, че съществуващата между ищцата и детето здрава емоционална връзка не трябва да бъде разрушена. Ищцата не застрашавала развитието на детото, установено било, че тя е психично здрава, нейните религиозни вярвания не били основание да се прекъсва връзката й с детето, не е установено те да му влияят отрицателно; в интерес на детето било то да има контакти с роднините на майка си, не позволяването от бащата на такива контакти или те да бъдат в негово присъствие не било в интерес на детето с оглед манипулативното му поведение, влияещо на детето до степен то да не смее да изрази истинско отношение и желание; според експертите контактът с бабата ще заздрави семейната среда на детето и ще спомогне за нормалното му израстване и развитие.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1127 от 15.VІІІ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по въпросите за произнасяне от въззивния съд, без да обсъди събраните по делото гласни доказателства, и за произнасянето плюс петитум с определянето на режим на лични контакти 3 дни през коледните празници и 26 дни през новогодишните празници.
За да се произнесе по поставените въпроси, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
Производството по делото е по предявения от М. С.Г. срещу С. Г.Н. иск за определяне на режим на личен контакт с малолетното дете на ответника и на дъщерята на ищцата Г. Ст.Н., роден на 02.VІ.2006г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване, поне два дни през коледните, новогодишните и великденските празници, два пъти по 10 дни през лятото, в деня след рождения ден на детето. В първото по делото съдебно заседание ищцата е допълнила претенцията си да вижда детето на нейния и на рождения ден на майката на детето.
С решение № 836/12.ІІІ.2010г. по гр.д. № 12147/2009г. Варненския РС е определил режим на личен контакт на Г. с внука й Г. Ст.Н. , като й е дал възможност да го взема при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 09.00 до 16.00 часа, както и за по пет часа /от 100 до 15.00 часа/ на 25.VІ. /рождения ден на ищцата/ и на 11.V. /рождения ден на майката на детето/, а след навършване на 10 годишна възраст на детето – и за 15 дни през лятото през време, което не съвпада с годишния отпуск на бащата.
С атакуваното решение В. по въззивна и насрещна въззивна жалби на страните е отменил решението на В..РС от 12.ІІІ.2010г. по гр.д. № 12147/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е определил режим на личен контакт, както следва: ищцата да взема детето при себе си без присъствието на бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, през коледните празници – на 26, 27 и 28 декември от 10ч. на 26.ХІІ. до 17ч. на 28.ХІІ. с преспиване, през новогодишните празници – на 2, 3 и 4 януари от 10ч. на 2.І. до 17ч. на 28.І. с преспиване, в деня след рождения ден на детето – 03.VІ. от 10 до 17ч., в рождените дни на ищцата и на майката на детето – съответно 25.VІ. и 11.V. от 10 до 17ч., както и 15 дни през лятото с преспиване, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Съдът е приел въз основа на заключение на комплексна съдебно-психологическа експертиза, социален доклад и събрани свидетелски показания, без обсъждане на последните в мотивите, че е в интерес на детето определеният режим на личен контакт с баба му по майчина линия. Тя е психично здрава, не е установено да има отклонения в разбиранията си за отглеждане и възпитание на деца, вредоносни за физическото, нравственото или социалното им развитие, такава личност може да има разнообразни увлечения – религиозни, спортни, литературни и др., за нея е присъщо да е в състояние да контролира увлеченията си в степен да са ненатрапливи и съобразени с потребностите на околните. Задължение на ищцата и на бащата е да изгладят противоречията си, в т.ч. и относно начина на хранене на детето, защото именно конфликтът между тях е причина за неблагоприятното му емоционално състояние, той е объркващ, така детето попада в „конфликт на лоялността”, който в по-късен етап от развитието му води до развиване на чувство за вина. Детето е привързано и към двамата; контактите с баба му са му нужни, за да се чувства то по-сигурно в новата ситуация след смъртта на майка му, те ще задоволяват потребността му от сигурност, приетост и постоянство на връзката с важна за него фигура на привързаност, прекъсването на тези контакти ще е травмиращо за него и би се отразило неблагоприятно върху емоционалното и личностовото му развитие. В негов интерес е да се съхрани здравата емоционална връзка между двамата, което ще бъде постигнато при разширен режим на контакт, включително с преспивания в дома на ищцата, в т.ч. 15 дни през лятото. Ако се изчака по-зряла възраст за това, с оглед ниската възраст на детето, предполагаща податливост на влияние, е налице сериозен риск връзката да бъде загубена. Според заключението на вещо лице бащата упражнява свръхконтрол върху детето, поради което присъствието му при срещите между детето и бабата ще попречи на пълонценното им провеждане, детето няма да се отпусне и ще очаква да бъде одобрено от родителя си. С оглед на това личният контакт следва да бъде провеждан без присъствието на бащата.
По първия поставен процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с вече уеднаквената по реда на чл.290 и следв. от ГПК практика, предмет на решения на състави на ВКС по гр.д. № 421/2009г. ІV ГО, гр.д. № 761/2010г. ІV ГО, гр.д. № 1964/2010г. ІV ГО и др., която настоящият състав споделя. Според тази практика, за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои – за недоказани, да обсъди всички искания на страните и доводите им, имащи значение за решаване на делото.
По втория поставен от касатора процесуалноправен въпрос практиката, обективирана в сочените в изложението решения на състави на ВКС по гр.д. № 1793/1999г. ІV ГО и по гр.д. № 1606/1999г. ІV ГО /определение № 238/11.ІІІ.2010г. по гр.д. № 87/2010г. на ВКС ІІІ ГО, постановено в производство по чл.288 от ГПК, не представлява съдебна практика – така т.1 от ТР № 2/28.ІХ.2011г. по т.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС/, е неприложима към разглеждания спор с оглед приетото в решението по гр.д. № 1606/1999г., че въззивният съд не се произнася само по заявените в жалбата основания, а проверява съществуването на спорното материално право като съд по съществото на спора, а в решението по гр.д. № 1793/1999г. – че въззивният съд може да обезсили решението и да върне делото на първоинстанционния само когато е разгледан непредявен иск. При това положение решението следва да бъде постановено съобразно разпоредбата на чл.291 т.3 от ГПК.
Налице е практика на съдилищата, обективирана в решения на състави на ВКС от 07.VІІ.2009г. по гр.д. № 1948/2008г. ІІ ГО и от 29.VІ.2010г. по гр.д. № 1325/2009г. ІІІ ГО, споделяна изцяло от настоящия състав, според която в производството за определяне на режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, представляващо спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, съдът не е обвързан с искания режим и може да определи различен от него, ако той е съобразен с най-добрия интерес на детето. С оглед на това определянето на различен от поискания режим не представлява произнасяне „плюс петитум”.
Касационната жалба е частично основателна.
Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд, че е в интерес на детето да бъде определен режим на лични контакти с баба му – ищцата. Несъмнено установено е от доказателствата по делото, че то е изградило силна привързаност и дълбока и позитивна емоционална връзка с нея в резултат на съвместното им живеене до навършването на едногодишната му възраст и на продължилите след това чести контакти до смъртта на майката на 23.ІV.2009г. Поддържането и занапред на чести, регулярни, предвидими контакти с нея, и то позитивно приети от бащата, ще задоволяват потребността му от сигурност, приетост и постоянство на връзката с важна за него фигура на привързаност и ще са от огромно значение за доброто му психоемоционално функциониране, емоционално и личностово развитие. Прекъсването на контактите в такава ранна възраст ще е травмиращо за детето и би се отразило неблагоприятно на това развитие.
Тези изводи не се опровергават от показанията на свидетелите Н., Д. и Д..
Установеното от св.Н. /майка на касатора/, че ищцата не била помагала при отглеждането на детето поради това, че работела и боледувала от атрофия на мускулите и анемия, и че след посещенията на детето в детската градина то било „просто различно, държи се по-освободено, по-разглезено” /а не както се твърди в касационната жалба, че детето било видимо разстроено/, не налага извод за отрицателно влияние върху детето на контактите му с бабата по майчина линия. Напротив, по-освободеното му държание след такива срещи говори за отпускане на детето, за освобождаване на вътрешното му напрежение /породено освен от загубата на майката като обект на първична привързаност и от последвалия конфликт между значимите за него близки възрастни лица, довел до нередовни контакти с тях, и от цензурата и манипулативното поведение от страна на бащата/, а оттам и за възможността то свободно да изразява собствените си чувства, желания и потребности, да бъде непринудено, което е от голямо значение за нормалното му развитие /виж в тази връзка и приетата неоспорена комплексна съдебнопсихиатрична-психологична експертиза на детето и допълнителните обяснения на вещите лица в с.з. на 23.VІ.2010г./. Установеното от посочената свидетелка, че до три годишната му възраст на детето не са правени изследвания поради отказ на майка му и на ищцата, за да не се травмира то, не представлява фактор, обуславящ недопускането на лични контакти с него с оглед помощната роля на бабата при отглеждането му.
Оплакванията на касатора, основани на показанията на свидетелите във връзка със стила на хранене на детето, са неоснователни. И тримата свидетели /Н., Д. и Д./ еднозначно установяват, че детето до смъртта на майката е консумирало вегетарианска храна по общо решение на родителите му – майката и бащата, а не по решение на бабата-ищца. Това не е довело до утвърждаване на този начин на хранене, тъй като не е имало проблем детето да консумира месна храна /св.Н./. От друга страна, по делото липсват медицински доказателства, че вегетарианската храна създава опасност за здравето на детето /виж в тази връзка писмените доказателства с данни от изследвания на детето, всички в нормални граници, и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на ищцата - стр.67/.
Няма доказателства по делото, обуславящи извод, че контактите с ищцата ще застрашат здравословното и психическото състояние на детето. От комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М.Г. е видно, че тя е психично здрава – в Международната квалификация на болестите не съществува „Зависимост от религиозни учения”. Не са установени твърденията на касатора, че ищцата при посещенията си в детската градина постоянно напомняла на детето за починалата му майка, че му давала лекарства без неговото знание и съгласие /в преписката по делото не се намира постановление на ВРП № 4077/2010г. от 12.ІV.2010г., посочено в касационната жалба/, не са установени и „доказани нейни стремежи да приобщи детето към своите сектантски възгледи, проповядвани от Индийското духовно учение „С. М.” фондация „Р. С.”. В тази връзка следва да се отбележи, че данни Г. да е слагала в леглото на детето снимки на духовния учител – индиец не са събрани, в т.ч. и чрез показанията на свидетелите Н. и Д.. Твърденията й във въззивната жалба и в отговора й на въззивната жалба на касатора не обуславят извод, че намерението й е детето да бъде възпитавано в „индийската религия” на фондацията „Р. С.”. Няма данни по делото тази фондация да осъществява дейност, представляваща практикуване на вероизповедание, което е в противоречие с изискванията на Закона за вероизповеданията. Този извод се налага от писмо на директора на Дирекция „Вероизповедания” при Администрацията на МС от 18.Х.2007г. – стр.23 от преписката по първоинстанционното дело, от разпоредбата на пар.2 ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ, както и от събраните по делото доказателства чрез показанията на свидетелите Н. и Д., според които ищцата е християнка, посещава школа за източни техники за рационално хранене, гимнастически упражнения, медитация и йога с цел изграждане на високи морални критерии – уважение и толерантност към различния, към природата и към човека, избягване на изневери, на лъжи и кражби, спазване на законите, без задължителност на посещенията, без график, при отворени врати, без ритуали и религиозна церемониалност. Тези обстоятелства не биха били опровергани от представеното от касатора и неприето от въззивния съд становище на В. и В. св.Митрополия от 28.V.2010г., според което в Дирекция „В.” при МС индийско духовно учение „С. М.” не е регистрирано - това обстоятелство е установено от посоченото по-горе писмо от Дирекцията. Няма данни по делото изповядането от Г. на посочените морални ценности да се е отразило негативно върху нейната психика, което да въздейства неблагоприятно, да застрашава психоемоционалното състояние на детето /виж комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи на нея и на детето/. Следва да се посочи и конституционно гарантираната и защитавана от закона свобода на съвестта и на мисълта /чл.37 ал.1 от Конституцията на РБ/, както и недопускането на ограничения на правата, основани на раса, народност, убеждения /чл.6 ал.2 от Конституцията/.
Неоснователни са оплакванията на касатора относно мерките за лични контакти на ищцата с детето: на 03.VІ. – той е след рождения му ден, а не на рождения ден, както се твърди в касационната жалба, който е на 02.VІ.; на рождения ден на ищцата – 25.VІ.; както и по два дни с преспиване през Коледните празници /на 26 и 27.ХІІ./ и през Новогодишните празници /на 02 и 03.І./. Настоящата инстанция намира, че така определените мерки съответстват на най-добрия интерес на детето, тъй като то по този начин ще има възможност в достатъчна степен да сподели празниците с всички значими за него хора, както и за осъществяването на по-продължителни развлекателни мероприятия. В съответствие с най-добрия интерес на детето са и личните контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца и 15 дни през лятото с преспиване. Следва да се посочи, че тези контакти не са прекомерни, нито застрашават физическото и психическото здраве на детето, въпреки че ще го отделят от обичайната домашна обстановка - за нормалното си развитие то има нужда и от това за опознаване на заобикалящия го свят, имайки предвид и силната му привързаност и дълбока и позитивна емоционална връзка с бабата по майчина линия. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че за пълноценното осъществяване на личните контакти те следва да се осъществяват без присъствието на бащата с оглед упражняваният от него свръхконтрол върху детето.
Настоящият състав намира за прекомерни мерките за лични контакти и трети ден през Коледните празници /на 28.ХІІ./ и за периода от 04.І. до 28.І. В тази връзка следва да се има предвид и заявеното по настоящото дело искане на ищцата, което е за по два дни през тези празници.
К. съд счита, че мярката за личен контакт на 11.V. – рожденият ден на майката на детето, към настоящия момент не е в негов интерес. С оглед ниската му възраст и уязвимост то следва да бъде предпазвано от нарочно припомняне в този ден за драматичната загуба на обекта на първична привързаност – неговата майка.
В заключение следва отново да се настои пред страните, че е в интерес на детето, а и на тях, да преосмислят отношенията помежду си във връзка с него, като ищцата следва да съобразява ролята си на помощна, а не главна фигура в семейството на внука й, и че по силата на чл.122 ал.1 от Семейния кодекс /СК/ носител на родителските права и задължения е бащата, който поради това е отговорен за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за формирането на възгледите му в съответствие с нуждите и наклонностите му и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност /чл.125 ал.1 и ал.2 от СК/, а ответникът следва да не поддържа и усилва вътрешното напрежение на детето, породено освен от загубата на майката като обект на първична привързаност и от конфликта между близките му, довел до нередовни контакти с тях, и от цензурата и манипулативното му поведение.
По делото не са представени доказателства за твърденията на касатора в касационната му жалба за вмешателство в работата на въззивния съд, тъй като племенницата на ищцата Н. Д. била съдия в този съд, и че това се е отразило на правилността на постановеното решение.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 и ал.2 от ГПК атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено в частите относно мерките за лични контакти на 28.ХІІ., в периода от 04.І. до 28.І. и на 11.V., като претенциите относно тях следва да бъдат отхвърлени. В останалите му части решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 1870лв. разноски за касационното производство. Разноски на ответницата по касация не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 884 от 28.VІ.2010г. по гр.д. № 1033/2010г. в частите, с които е определен режим на лични контакти на М. С. Г. от [населено място] с внука й Г. С. Н. от с.гр., роден на 02.VІ.2006г., на 28-ми декември, в периода от 04-ти януари до 28-ми януари и на 11-ти май, и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на М. С. Г. от [населено място] срещу С. Г. Н. от с.гр. за определяне на режим на лични контакти с внука й Г. С. Н. на 28-ми декември, в периода от 04-ти януари до 28-ми януари и на 11-ти май.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 884 от 28.VІ.2010г. по гр.д. № 1033/2010г. в останалите му части.
ОСЪЖДА М. С. Г. от [населено място] да заплати на С. Г. Н. от с.гр. 1870лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|