Р
Е Ш Е Н И Е
№ 206
София, 16.06. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто
гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при
участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр. дело № 844 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р като процесуален представител на Р. Т. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 14.ІІІ.2009г. по гр.д № 35/2009г., с което е отменено решението на Смолянския РС от 18. ХІ.2008г. по гр.д. № 245/2008г. и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. срещу ЦДГ с. Т., община С., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. В касационната жалба се твърди, че въззивният съд е приел наличие на съкращение само въз основа на щатно разписание, в сила от 01.І.2007г., отнасящо се за предходната учебна година, без да са представени списъци образец 1 и 2, въпреки че по представеното пред него щатно разписание, в сила от 01.І.2008г., фигурират не една, а две щатни бройки за учител и че числеността на персонала на учебните заведения се определя всяка учебна година поотделно. Съдът не изложил никакви мотиви във връзка с представеното пред него щатно разписание. Решението противоречи на чл.12 от Наредба № 5/14.V.2002г., според която преподавателската работа на педагогическите кадри се планира през юни в списък-образец 1 и 2, който се утвърждава до 30.ІХ., и не може да се променя през учебната година освен в предвидените изрично случаи, които следва да се утвърдят от началника на ИО. Извършеният подбор не е съобразен с критериите по чл.329 от КТ, като в протокола за това не са изложени съображения кой от заемащите длъжността работи по-добре. Изводът във връзка със защитата по чл.333 ал.4 от КТ за липса на доказателства кога ищцата е подала молба за членство в синдикална та организация е направен при необсъждане на всички представени доказателства. Съдът е следвало да приеме, че с подаването на молбата тя е станала синдикален член и се е ползвала със закрилата по посочената разпоредба, както и с тази по чл.333 ал.3 от КТ, тъй като е била секретар на СО преди първото й уволнение. Относно второто основание за уволнение съдът не подложил на преценка твърдението, че директорът на детката г. не е свободен да определи изисквания за образование с различни от установените от държавата, такива според Инструкция 2/1994г. са магистър, бакалавър или специалист, каквато образователна степен ищцата притежава по силата на пар.5 от ПЗР на ЗВО.
Ответникът по касационната жалба ЦДГ с. Т. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационно обжалване на атакуваното въззивно решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите: внасянето на една молба в определена институция задължително ли следва да се установи с отбелязване на входящ номер и от тук такъв факт може ли да се доказва с всички допустими от закона доказателствени средства, в т.ч. и с потвърждение от страна на учреждението, получило молбата, че такава е внесена, само по себе си признанието за получаването на молбата не означава ли доказателство за това; от кой момент възниква членството в СО, фактът на подаване на молбата означава ли встъпване или за приемането е необходим нарочен акт на органа за това, по който въпрос в устава няма ясна регламентация, с възстановяването на работа възстановява ли се и членството в СО, след като е заявено искане за това, или следва да възникне ново членство, могат ли уволнените работници да продължат членството си в течение на периода след уволнението и до отмяната му при положение, че съгласно устава право на членство имат работещи и пенсионери.
По така поставените въпроси настоящият състав на ВКС счита следното:
С разпоредбата на чл.9 от Наредба № 1 за класифицирането, научно-техническото обработване, съхраняването и използването на документите в учрежденията, организациите и предприятията, обнародвана в ДВ бр.85/29. Х.1982г., отменена, ДВ бр. 31/23.ІV.2010г., на всяко учреждение, предприятие и организация е предоставено правото да разработва своя вътрешна инструкция за организацията на деловодната дейност, в т.ч. и за начина на регистрирането на създадени от него или постъпили отвън документи. Следователно начинът на регистриране на документи подлежи на преценка във всеки отделен случай въз основа на конкретна вътрешна инструкция, поради което еднозначен и общо важим отговор на релевирания въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не може да бъде даден. Фактът на депозиране на молба в предприятие или в синдикална организация може да бъде установяван с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства, в т.ч. с признание на страната и със свидетелски показания с оглед разпоредбите на чл.164 и чл.175 от ГПК.
По въпроса “от кой момент възниква членство в СО – от подаването на молбата или от приемането на нарочен акт на синдикален орган, могат ли уволнените работници да продължат членството си в течение на периода след уволнението до отмяната му при положение, че съгласно устава право на членство имат работещи и пенсионери” липсва регламентация в закона. Това е така с оглед конституционно установеното право на гражданите свободно да се сдружават /чл.44 ал.1 от КРБ/ и самостоятелността на синдикалните организации, изразяваща се в правото им сами да изработват и приемат правила за работата и управлението си и да определят функциите си /чл.33 от КТ/. Ето защо и по този въпрос не може да бъде даден общоважим отговор, тъй като той няма да е такъв по прилагане на закона.
По въпроса “с възстановяване на работа възстановява ли се и членството в синдикална организация” отговорът е отрицателен. В закона такава последица не е предвидена. Предвидено е само възстановяване на работника/служителя на работа при отмяна на уволнението, т.е. възстановяване на трудовото правоотношение. А съдебното решение, с което това се постановява, има действие само в отношенията между работника и работодателя, но не и по отношение на трети лица, в т.ч. и синдикалната организация.
За да се произнесе по основателността на касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността “д. учителка” след възстановяването му на 25.І.2008г. по силата на влязло в сила съдебно решение е прекратено със заповед № 28/01.ІІ.2008г. поради съкращение и поради непритежаване от ищцата на изискващото се образование за длъжността – висше със степен магистър или бакалавър. Налице е съкращение в щата на една от трите длъжности за педагогичен персонал още от утвърждаването на щатното разписание от 01.І.2007г., въз основа на което е било прекратено вече възстановеното трудово правоотношение, което след посочената дата не е изменяно. Налице е и второто основание за уволнение. Ищцата е с полувисше образование, което не отговаря на изискваното по подписана от нея длъжностна характеристика – висше със степен магистър или бакалавър. С протокол № 1/30.І.2008г. е извършен и подбор между ищцата, С. Я. , заемаща единствената щатна бройка за учител /втората е “директор с група”/, и със заместващата я поради отпуск по майчинство Ем. Ч. Подборът е извършен съобразно критериите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е и че ищцата не се е ползвала от защитата по чл.333 ал.4 от КТ. Тя е била член на СО до предишното й уволнение. След него и до възстановяването не е плащала членски внос, поради което и по силата на чл.9 т.4 от Устава на СБУ членството й е прекратено, а с възстановяването й на работа то не е възстановено. Представените по делото две нейни молби за приемането й за член няма данни да са получени и приети от СО. Св. Д. установява подаването на две молби, но не и кога това е сторено. Преди уволнението работодателят е бил уведомен от СО и ОО на СБУ, че ищцата не членува в СО и че не е индивидуален член на Общинската организация на СБУ. При тези обстоятелства е направен извод, че уволнението е законно.
Така постановеното решение е правилно.
Неоснователни са оплакванията относно основанието за уволнение поради съкращение в щата. Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че съкращение е било налице към момента на уволнението. Несъмнено установено е с представените: писмо от 14. ХІІ.2006г. от Община С. до директора на ответната д. г. , изготвено въз основа на заповед № 4481/12. ХІІ.2006г. на кмета на Общината за определяне числеността на персонала на градината на 5 щ.бр., в т.ч. 2 щ.бр. за педагогически персонал, писмо от 02. Х.2007г. от общината, с което ЦДГ е уведомена, че с решение № 701/26.ІХ.2007г. на Общинския съвет Смолян кметът на общината със заповед от 27.ІХ.2007г. е определил същата численост на персонала, което е в съответствие с разпоредбата на чл.15 от Наредба № 5/2002г. за нормите за задължителна преподавателстка работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета /отменена, ДВ бр.27/11.ІІІ.2008г./, и щатни разписания, в сила от 01. Х.2006г., от 01.І.2007г., от 01.VІІ.2007г., от 01. Х.2007г. и от 01.І.2008г., че от 01.І.2007г. щатните бройки за учител в детската г. са намалени от две на една /без отделната щатна бройка за директор с група/ и че това положение е съществувало и към момента на процесното уволнение на ищцата. Съдът не е следвало да подлага на преценка в тази връзка представеното с въззивната жалба поименно щатно разписание, тъй като то не е искано, нито е прието като доказателство. Не следва да се подлага на преценка оплакването за противоречие на атакуваното решение с разпоредби от посочената Наредба № 5/2002г., тъй като доводи в тази насока се правят за първи път в касационната жалба.
Неоснователни са оплакванията и във връзка със закрилата по чл.333 ал.3 и ал.4 от КТ. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала към момента на уволнението да е била член на синдикалната организация при ответника. Както вече бе посочено по-горе, с възстановяването на работа не е настъпило и възстановяване на членството в СО. А дали ново такова е възникнало преди уволнението от момента на достигане на изявлението за това до СО преценка не може да бъде направена, тъй като по делото не е приет като доказателство уставът на синдиката на българските учители. Че ищцата не е била синдикален член към момента на уволнението е видно от уведомителното писмо на синдикалната организация до работодателя.
Неоснователно е и оплакването относно подбора. Видно е от представения протокол за това, че работодателят е предпочел да останат на работа по-квалифицираните учители – с висше образование, образователна степен “бакалавър”, и специалност ПНУП, както и с компютърна грамотност, каквито ищцата не притежава. Следователно подборът е съобразен с изискванията на чл.329 от КТ, както правилно е приел въззивният съд.
Неоснователни са и оплакванията на касаторката относно второто основание за уволнение. Действително по силата на пар.5 от ПЗР на ЗВО /предвид и чл.42 ал.1 от същия закон/ притежаваното от ищцата полувисше образование й дава правата на завършила образователна степен “специалист”, с която съгласно чл.2 от Инструкция № 2/1994г. тя по принцип би могла да заема длъжността “учител”. Предвидените в чл.2 от посочената инструкция изисквания, обаче, са минимални. Няма пречка работодателят да определя по-високи такива, ако прецени това за необходимо, която преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо законосъобразно въззивният съд е приел, че е налице и основанието за уволнение “непритежаване на необходимото образование за заемането на длъжността – висше със степен “бакалавър” или “магистър”.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като такива за настоящата инстанция не са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Смолянския окръжен съд № 41 от 04.ІІІ.2009г. по гр.д. № 35/2009г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: