Р Е Ш Е Н И Е № 121/2019 г. гр. София, 10.04.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3643 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 198 от 19.04.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2349 от 16.04.2018 г. по в.гр.д.№ 6463/2017 г. на СГС, ГК, ІІ „д” въззивен състав в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си ?” - поради констатирано противоречие с постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. Касаторите К. Н. Г. и П. Д. Г., представлявани от адвокат Ю. Д. от САК, поддържат, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и молят да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск да бъде уважен и по отношение на процесните пред настоящата инстанция 850 кв.м., представляващи частите от целия завладян имот с площ 1 173 кв.м., попадащи върху територията на настоящите имоти с идентификатори по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както следва: № *** – за цялата му площ от 662 кв.м., № *** – за реална част от 104 кв.м.; № *** - реална част от 12 кв.м. и № *** - реална част от 72 кв.м. Претендират разноски. Ответникът по касация „ТИГЪР” ООД е оспорил жалбата чрез отговор, подаден от пълномощниците му към този момент – адвокати Р. Й. и Д. П. от САК, както и чрез упълномощената пред настоящата инстанция адвокат И. Й. от САК. Моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Възразява за прекомерност срещу разноските на касаторите. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното решение е отменено решение № І-40-181 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 48191/2014 г. по описа на СРС, І г.о., 40 състав в обжалваната с въззивната жалба част, с която Н. Т. Г. (починал в хода на въззивното производство и заместен от конституираните на основание чл. 227 ГПК негови наследници по закон – настоящите касатори К. Н. Г. и П. Д. Г./последната участваща в процеса и в лично качество/) и П. Д. Г. са признати по отношение на „ТИГЪР” ООД за собственици на дворно място с площ от 850 кв.м., находящо се в землището на [населено място], С. о., район П., състоящо се от ПИ с идентификатор *** с площ от 662 кв.м., реална част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш ПИ с идентификатор ***), реална част от 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш имот ***), реална част от 72 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш имот с идентификатор ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60, том IV, peг.№ 5386, д.№ 589/2006 г. на нотариус И. И. (с район на действие СРС) в частта, с която „ТИГЪР” ООД е признат за собственик на ПИ с идентификатор *** с площ от 662 кв.м., реална част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш ПИ с идентификатор ***), реална част от 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш имот ***), реална част от 72 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш имот с идентификатор ***) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като вместо това е поставено, че се отхвърля предявения срещу „ТИГЪР” ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че К. Н. Г. и П. Д. Г. са собственици на така описаното дворно място. Въззивният съд е приел за безспорно, че процесният имот се намира във фактическа власт на ищците, което обосновава интереса им от защита чрез установителен иск. Те претендират да са придобили правото на собственост върху имот с площ от 1 173 кв.м. по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в резултат от давностно владение. Прието е за безспорно, че собствеността върху ПИ с идентификатор *** с площ от 323 кв.м. е придобита по силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Спорно е осъществено ли е придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС относно останалите части от целия претендиран с исковата молба имот с площ 1 173 кв.м., произнасянето относно които е предмет на предявената от „ТИГЪР” ООД въззивна жалба. В тази връзка въззивният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства е установено, че към момента, в който ответникът е закупувал недвижими имоти (през 2004 г.), ищците са били заградили по-голяма площ от притежаваната по силата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно около 1 000 кв.м. След твърдение за извършен анализ на събраните по делото доказателства е формулиран извод, че не са събрани такива, от които да се установява, че ищците са манифестирали пред ответното дружество, че осъществяват фактическа власт върху посочените реални части от процесния недвижим имот с обща площ от 850 кв.м., както и че правят това с намерението да ги своят, поради което тези лица не са придобили по давност посочените реални части, притежавани от ответника по силата на сключените от него с трети лица договори за покупко-продажба. По основанието за допускане на касационното обжалване: С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/2011 г. на ВКС, II г.о. по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и по-конкретно - дали сред тях се включва изискването собственикът да е осведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, е прието, че такова изискване съществува, но само в хипотеза, при която съсобственик придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици. Тогава е необходимо демонстриране на намерението за своене, така че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му. Когато, обаче, хипотезата касае завладяване на чужд имот, практиката не изисква уведомяване на собственика за намерението за своене, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно (не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика) и спокойно. Направено е уточнението, че когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (т.нар. „завладяване“), то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. С оглед изложеното, произнасяйки се по основателността на касационната жалба, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е частично неправилно. Предявен е положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК при заявено с исковата молба оригинерно придобивно основание – изтекла десетгодишна придобивна давност, по отношение на дворно място, цялото с площ от 1 173 кв.м., находящо се в землището на [населено място], С. о., район П., състоящо се от ПИ с идентификатор *** с площ от 323 кв.м., ПИ с идентификатор *** с площ от 662 кв.м., реална част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш ПИ с идентификатор ***), реална част от 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш ПИ с идентификатор ***) и реална част от 72 кв.м. от ПИ с идентификатор *** (част от бивш ПИ с идентификатор ***). Ответникът ,,ТИГЪР” ООД е оспорил предявения иск (по отношение на частите извън ПИ с идентификатор *** с площ от 323 кв.м.) с твърдения, че е приобретател и купувач по договори за покупко-продажба, произвели вещнопрехвърлително действие по отношение на процесните имоти, собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ на прехвърлителите и продавачи по договорите. Релевирал е възражения, че при закупуване на процесните имоти през лятото на 2004 г., праводателят на ищците е имал поставена ограда само по границите на поземлени имоти с идентификатори *** и ***, като никаква реална част от поземлен имот с идентификатор *** не е била оградена към този момент. Оспорил е материалноправната легитимация на ищците с твърдения, че същите не са манифестирали намерение за своене пред представителите на ответното дружество. По делото е установено, че с нотариален акт за собственост № 73 от 23.02.1994 г., том ІІІ, дело № 523/1994 г. праводателят на ищците Н. Т. Г. е признат за собственик на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на неурегулирано дворно място от 600 кв.м., съставляващо реална част от дворно място, цялото от 1 000 кв.м., заснето през 1988 г. с пл.№ *, кад. лист Г-11-3-Б по плана на [населено място], м. “З. к.”, при съседи на реалната част и на цялото дворно място – Е. Х. и Горски фонд, ведно с построената върху мястото сграда със застроена площ от 28 кв.м., състояща се от две стаи. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 60 от 28.07.2006 г., том IV, peг.№ 5386, дело № 589/2006 г. по описа на нотариус И. И., ответникът “ТИГЪР” ООД е признат за собственик на основание покупка и обединяване на недвижими имоти на следния недвижим имот: Поземлен имот – земеделска земя с площ от 38 580 кв.м., осма категория на земята при неполивни условия, находящ се в землището на [населено място], С. О. - район П., местността “З. к.”, съставляващ по КВС на [населено място], имот № *, при посочени в нотариалния акт граници. Този терен е образуван от обединяването на 18 недвижими имоти, придобити от ответника чрез сключени през лятото на 2004 г. договори за покупко-продажба, сред които и поземлени имоти по КВС за землището на [населено място], съставляващи имоти №№ * с площ 4,019 дка, * с площ от 0,504 дка и * с площ 0,801 дка. Продавачите по договорите за покупко-продажба са се легитимирали като собственици на имотите с Решения по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници, издадени от Поземлена комисия – Панчарево (Решение № 12040.1 от 10.10.1997 г. - за имот № *, Решение № 10293 от 24.09.1997 г. - за имот № * и Решение № 10874 от 10.11.1997 г. - за имот № *). Съгласно заключенията на съдебно-техническите експертизи, изготвени от вещите лица В. Я. и Д. П., претендираният от ищците имот е отразен, както следва: в архивен кадастрален план на [населено място] имотът е заснет през 1988 г. на к.л.№ Г-11-3-Б и попада върху имот пл.№ * и част от пл.№ *; по Карта на възстановената собственост на [населено място] имотът попада върху имоти №№ *, * и *; по Кадастралната карта на [населено място] попада върху ПИ *** (323 кв.м.), ПИ *** (662 кв.м.), част (104 кв.м.) от ПИ ***, част (12 кв.м.) от ПИ *** и част (72 кв.м.) от ПИ ***. За територията не са открити регулационни планове (за изработването на такъв е предложен проект от ответника през 2014 г.). От показанията на свидетеля Г. К. е установено, че дворното място е заградено от праводателя на ищците Н. Г. през 80-те години, като първоначално е поставена бодлива ограда, след това мрежа с циментови колове. Направено е почистване на двора, бунар, насадени са плодни дървета. Направена е постройка с тухли и цимент. Съгласно заключението на съдебна-агрономическа експертиза подобренията в имота са: двуетажна сграда с размери 4/4,5 м., с две тераси – на горния и долния етаж, обзаведена. В съседство до нея има фургон. Югоизточно от фургона има кладенец от бетонни тръби с диаметър 1 м. и дълбочина 10 м. с двойно разширение на дъното. Изградени са ВиК и ел. инсталации. Има цистерна от стар бетоновоз (частично вкопана) с вместимост 3-4 хиляди литра вода; двойна желязна врата с височина 2 м. и ширина около 4 м. откъм входа; от задната част на двора има единична желязна врата. Всички тези подобрения са направени преди повече от 20 години. В дворното място има овощни и декоративни насаждения, които са на възраст от 5-6 години до 28-30 години. Оградата е най-малко на 22-25 години, видно от голямата ръжда и прорастналите в нея храсти, както и ръждата по носещите колове. Преценени в съвкупност, заключенията и показанията на разпитаните по делото свидетели Г. К. и И. Й. дават основание да се приеме, че от 1994 г. праводателят на ищците Н. Г. е упражнявал фактическа власт върху част от процесното дворно място с площ от около 1 000 кв.м., идентично с ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, което е оградил, почистил и стопанисвал с оглед използването на имота по предназначение. Не е установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства кога праводателят на ищците е оградил реална част (188 кв.м.) от ПИ с идентификатор *** (понастоящем – ПИ №№ ***, *** и ***), доколкото към 1999 г. в кадастралния план няма данни за такава ограда, няма протокол за линия за ограда, а е заснета едва през 2013 г. Между страните по делото не е налице спор относно титулярството на правото на собственост на ищците върху поземления имот с идентификатор ***, като в частта, с която предявеният иск е уважен по отношение на този имот, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 07.03.2017 г. При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд неправилно е приел, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ПИ с идентификатор *** с площ от 662 кв.м. подлежи на отхвърляне поради липса на доказателства за манифестирано от ищците намерение за своене по отношение на ответното дружество. Този извод на въззивния съд е направен в противоречие с материалния закон и практиката на ВКС по приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която, когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание, то се предполага, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т.е има качеството на владелец. Анализът на събраните по делото доказателства и приложението на неопроверганата презумпция по чл. 69 ЗС мотивират ВКС да приеме, че упражняваното от касаторите владение е било спокойно (не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това; не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 ЗС) и несъмнено (няма съмнение, че касаторите са държали вещта, както и, че са я държали за себе си). Владението по правило се осъществява върху чужда вещ (т.е. извън хипотезите на промяна на намерението /interversio possessionеs/, осъществено от сънаследник, който първоначално е владял вещта за своите идеални части и е бил държател за идеалните части на останалите) и в този смисъл е без правно значение обстоятелството дали владелецът знае кой е собственик на вещта, съответно - дали е осведомил собственика за намерението си, че свои вещта му. В тази хипотеза не се поставя изискването владението на вещта като своя да е противопоставено на собственика, за да се зачете изтичането на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС като завършващо фактическия състав на придобиването чрез давностно владение. Тази последица не би настъпила само при наличието на действия на собственика, предприети срещу самия владелец, които съгласно чл. 116 ЗЗД водят до прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. Установено е по делото по несъмнен начин, че праводателят на ищците е упражнявал трайна фактическа власт върху поземления имот с идентификатор *** и площ от 662 кв.м., считано от 1994 г. Ограждането на имота, почистването и стопанисването му с цел използване по предназначение и за нуждите на ползващото го лице, представляват действия по упражняване на фактическа власт с намерение за своене, тъй като сочат наличие на воля оградената част да бъде отделена, опазвана и поддържана, и са обичайно присъщи на собственика на вещта. Тези действия, квалифицирани като действия на владелец, са извършвани явно, поради което лицата, в полза на които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, респ. техните правоприемници, е следвало да предприемат действия по отблъсване на установената и продължаваща фактическа власт преди изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен срок и по този начин да прекъснат давността. Относно началото на давностния срок следва да бъде съобразен чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно който изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК се приема, че изтеклата придобивна давност върху вече възстановени земеделски земи се прекъсва с влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на реституцията. В случая е установено, че процесният имот съвпада с части от имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници с решения на Поземлена комисия Панчарево, издадени в полза на правоимащите лица преди датата на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Ето защо съдът приема, че най-ранната дата, от която може да тече давност в полза на ищците, е 23.11.1997 г. Считано от този момент, до изтичане на установения в закона 10-годишен придобивен давностен срок, т.е. до 23.11.2007 г., действия от кръга на визираните в чл. 116 ЗЗД не са извършени нито от прехвърлителите, нито от ответника - приобретател на имота според представените нотариални актове. Дори съдът да приеме за начало на упражняваното от ищците давностно владение 2006 -2007 г. (с оглед показанията на свидетеля И. Й., че от този момент праводателят на ищците е отказал на ответното дружество да премахне дърветата и да премести оградата), то към датата на приключване на устните състезания пред СГС – 21.03.2018 г., придобивната давност вече е изтекла и са настъпили нейните материалноправни последици. От страна на ответника не са предприети действия, които да доведат до прекъсване на давностния срок на владение. Последният се прекъсва с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействие на носителя на правото. Разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД вр. чл. 84 ЗС за прекъсване на придобивната давност се прилага само в случаите на предявен иск за собственост срещу лице, което се позовава на придобивна давност, но не и в обратния случай, когато искът е предявен от владелеца, който се позовава на придобивната давност. Прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. „б” ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното. Ищецът не прекъсва собствената си придобивна давност. Тя може да бъде прекъсната с насрещен иск, какъвто в настоящия случай не е предявен. Липсата на сигурни доказателства кога точно е била поставена оградата, приобщаваща процесните 188 кв.м. (реална част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, реална част от 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** и реална част от 72 кв.м. от ПИ с идентификатор ***) към владяното от ищците дворно място с площ от около 1 000 кв.м., и дали са изминали 10 години от поставянето й, а оттам и за несмущавано владение на ищците, обосновава приемането на извод, че ищците не са придобили по давност тези реални части от имотите на ответника. Със защитата, депозирана чрез адвокат И. Й., ответникът за първи път пред ВКС въвежда довод, че придобиването по давност е неприложимо с оглед забраните по чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ. Позоваване в тази насока отсъства пред инстанциите по същество, поради което не е допустимо ВКС да обсъжда този довод, но намира за необходимо да отбележи, че същият не почива на установени по настоящото дело обстоятелства, доколкото в СТЕ на в.л. Я. изрично е посочено, че за територията не са открити регулационни планове, а самият ответник е предприел действия за изработването на план за регулация и застрояване едва през 2014 г. – момент към който придобивната давност в полза на ищците вече е била изтекла. По изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено частично и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде уважен по отношение на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 662 кв.м. с произтичащото от това частично отменяване и на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 60 от 28.07.2006 г., том IV, peг.№ 5386, дело № 589/2006 г. по описа на нотариус И. И.. В частта, с която е постановено отхвърляне на иска по отношение на реалните части от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** и 72 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед предмета на настоящото произнасяне, искът се явява основателен за територия с площ 662 кв.м. от общо претендираните пред СГС и пред ВКС 850 кв.м. (т.е. уважен за 77,88 % от предмета на произнасяне и отхвърлен за 22,12 %). По тази причина ответникът има право на 16,59 лв. от заплатените /и присъдени/ във въззивното производство 75 лв., както и 553 лв. за защита пред ВКС, или общо 569,59 лв. От своя страна ищците-касатори имат право на 85,69 лв. от общо заплатените в касационното производство 110 лв. След компенсация (569,59 лв. – /75 лв. + 85,69 лв./) касаторите дължат да заплатят на ответника 408,90 лв. за защита пред ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 2349 от 16.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 6463/2017 г. по описа на СГС, ГК, ІІ „д” въззивен състав в частта, с която (след постановено частично отменяване на първоинстанционното решение № І-40-181 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 48191/2014 г. по описа на СРС, І г.о., 40 състав) е отхвърлен предявеният от К. Н. Г. (конституиран на основание чл. 227 ГПК като наследник по закон на починалия в хода на производството Н. Т. Г.) и П. Д. Г. срещу ,,ТИГЪР” ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Н. Г. и П. Д. Г. са собственици на дворно място с площ от 662 кв.м., находящо се в землището на [населено място], С. о., район П., представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ,,ТИГЪР” ООД, ЕИК 832053894 че К. Н. Г. с ЕГН [ЕГН], и П. Д. Г. с ЕГН [ЕГН], са собственици на дворно място с площ от 662 кв.м., находящо се в землището на [населено място], С. о., район П., представляващо ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК ОТМЕНЯВА нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60 от 28.07.2006 г., том IV, peг.№ 5386, д.№ 589/2006 г. по описа на нотариус И. И. (рег.№ * на НК, с район на действие – района на СРС), вписан в Служба по вписванията – София с вх.рег.№ 48987 от 28.07.2006 г., акт № 135, том LLХVІІІ, стр.30748 в частта, с която „ТИГЪР” ООД е признат за собственик на частта от ПИ (ливада) № * по КВС на [населено място], м. „З. к.“ с площ от 662 кв.м., която е заснета в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51 от 03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ПИ с идентификатор ***. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2349 от 16.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 6463/2017 г. по описа на СГС, ГК, ІІ „д” въззивен състав в останалата обжалвана пред ВКС част, с която (след постановено частично отменяване на първоинстанционното решение № І-40-181 от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 48191/2014 г. по описа на СРС, І г.о., 40 състав) е отхвърлен предявеният от К. Н. Г. (конституиран на основание чл. 227 ГПК като наследник по закон на починалия в хода на производството Н. Т. Г.) и П. Д. Г. срещу ,,ТИГЪР” ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че К. Н. Г. и П. Д. Г. са собственици на дворно място с площ от 188 кв.м., находящо се в землището на [населено място], С. о., район П., представляващо реални части, както следва: реална част от 104 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, реална част от 12 кв.м. от ПИ с идентификатор *** и реална част от 72 кв.м. от ПИ с идентификатор ***. ОСЪЖДА К. Н. Г. и П. Д. Г. ДА ЗАПЛАТЯТ на ,,ТИГЪР” ООД сумата 408,90 (четиристотин и осем лева и деветдесет стотинки) лева – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: