Ключови фрази
Измама по чл. 209 ал. 1 и 2 и чл. 210 в особено големи размери * незаконосъобразно групиране на наказания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр. София, 21 март 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на
прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от
съдия Чочева н. дело № 7по описа за 2011 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р Б. за възобновяване на НОХД № 30207/2010 г. на районен съд - М. и отмяна на постановената по него присъда от 08.09.2010 г. в частта относно извършено по реда на чл. 25, вр. 23 от НК групиране на наказанията, наложени на осъдения Н. Д. Н..
С посочената присъда, влязла в сила на 23.09.2010 г., М. районен съд е осъдил подсъдимия Н. Д. Н. на 2 години и 11 месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210 от НК, извършено на 09.11.2006 г. На основание чл. 25, вр. 23 от НК е групирал наложеното му наказание с тези по други влезли в сила присъди, определяйки му общо наказание 8 години лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Приспаднал е изтърпените части по тях, както и предварителното му задържане.
В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъква, че групирането е непълно, извършено е в нарушение на правилата по чл. 25, вр. чл. 23 от НК и принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Съдът не е описал и обсъдил всички осъждания на лицето, въпреки наличните данни за това в справката за съдимост, включил е в една група не само деяния в съотношение на съвкупност, но и такива в рецидив. За правилно определяне на съвкупностите при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения се иска отмяна на присъдата в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Осъденият се явява лично в с. з. пред ВКС и чрез служебният си защитник изразява позиция за основателност на искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, намира същото за допустимо и разгледано по същество за ОСНОВАТЕЛНО.
Групирането на наказанията по влезлите в сила присъди по отношение на осъдения Н. Д. Н. е непълно, било е извършено в нарушение на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК и спазване на принципа за най-благоприятното съчетание за осъдения. Районния съд е разполагали с информация съобразно приложената справка за съдимост, че подсъдимият е имал осъждания по общо 31 дела. Предмет на групиране с присъдата по НОХД № 30207/2010 г. са само 24, които механично са обособени в една група без да се държи сметка, че не всички включени в нея деяния са в съотношение на реална съвкупност, но и на рецидив. Известно е, че при усложнена форма на множество престъпления, когато някои от тях се намират в съотношение на съвкупност и рецидив, се прилага принципа за най-благоприятното съчетание, така, че осъденият да търпи по-малко наказание, като се формират отделни съвкупности, подлежащи на отделно изтърпяване.
Внимателната проверка съвсем ясно показва, че след влизане в сила на присъдите по НОХД № 882/06 г. – на 07.12.2006 г. и НОХД № 1024/06 г. – на 03.04.2008 г. (които са в съвкупност) осъденият е извършил множество деяния, явяващи се в съотношение на рецидив, което не позволява те да бъдат включвани в една група с тях. В такова съотношение едновременно за двете коментирани дела са НОХД № 241/09 г., № 1707/09 г., № 4668/09 г., № 539/09 г. и № 816/09 г., а само с оглед НОХД № 882/06 г. и множество други, които районният съд е приел, че са в съвкупност. Отделно от това извън обхвата на групирането са останали НОХД № 3553/96 г., № 209/01 г., № 2699/02 г., № 345/01 г., както и № 63/03 г., които съдът е следвало да обсъди и съобрази с оглед правилното приложение на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 и принципа за най-благоприятното съчетание. Спазването на тези принципни положения е изисквало групирането да обхване не само посочените в присъдата 24 дела, но и пропуснатите 5, цитирани по-горе, като това не е необходимо за първите две дела от справката за съдимост (№ 9813/82 г. и № 118/88 г.), които са в рецидив с всички останали. Съдът е следвало да обсъди като най-благоприятен вариант формирането на общо 3 групи: първата, обхващаща НОХД № 3553/96 г., № 209/01 г., № 2699/02 г. и № 345/01 г. с общо наказание 3 години лишаване от свобода, втората – по НОХД № 63/03 г., № 882/06 г. и № 1024/06 г. с общо наказание 8 години лишаване от свобода и третата – обхващаща всички останали 22 дела, по която се определи наказание 2 години и 11 месеца (като за тази група съответно се обсъди и приложението на чл. 24 от НК), както и се приспаднат изтърпените части.
Като не е формирал съвкупностите по посочения начин, М. районен съд е допуснал съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Това е основание за отмяна на присъдата в частта относно извършеното групиране по реда на чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК и връщане на делото на същия съд за законосъобразно групиране на наказанията при спазване на горепосочения принцип.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира, че са налице условията по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 3027/2010 г. на М. районен съд, като ОТМЕНЯВА постановената по него присъда от 08.09.2010 г. В ЧАСТТА относно групирането на наказанията по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК, наложени на осъдения Н. Д. Н. и ВРЪЩА делото на същия съд а за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.