5 Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 11 септември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Руско КАРАГОГОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 787 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. П. П. и защитниците му адвокат М. П. и Д. П. (последният конституиран като защитник по реда на чл.91, ал.2 от НПК) срещу въззивно решение № 16 от 06.03.2012г., по внохд № 368/11г. на Апелативен съд Велико Търново. Със същото решение била изменена постановената присъда № 50 от 02.11.2011г., по нохд № 300/11г. на Окръжен съд Русе, като били увеличени размерът на наложеното наказание на подсъдимия П. на шест години „лишаване от свобода” и обезщетението по гражданския иск за неимуществени вреди на 20 000лв., а в останалата част присъдата била потвърдена. В жалбата се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Твърди се, че въззивната инстанция е допуснала нарушение по чл.318, ал.4 от НПК, увеличавайки размера на наказанието по жалба на частния обвинител, който в пледоарията пред първата инстанция е изразил съгласие с поисканото от прокурора наказание. Излагат се също доводи за допуснато процесуално нарушение при преценката на доказателствата, довело до нарушение на закона, като съдът неправилно отказал да приеме, че подсъдимият действал при неизбежна отбрана. Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се настоява за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявения граждански иск. Пред касационния съд жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП счита, че решението на апелативния съд е законосъобразно, а наложеното на подсъдимия наказание - справедливо. Гражданският ищец и частен обвинител В. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява. От повереника му адв. З. е постъпило писмено становище, в което се настоява за потвърждаване на решението на апелативния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 52 от 20.10.2010г., постановена по нохд № 498/10 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе, подсъдимият Б. П. бил признат за виновен в това, че на 06.08.2009г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви В. Д. Д., като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини, поради което и на основание чл.115 във вр. с чл.18, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.1 във вр. с чл.58, б.”а” от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. По жалба на подсъдимия П. присъдата била отменена от Великотърновски апелативен съд с решение № 35 от 10.02.2011г., постановено по внохд № 394/10г., а делото било върнато за ново разглеждане. Съдебното производство по образуваното в Русенски окръжен съд нохд № 119/11г. било прекратено с разпореждане на съдията - докладчик на основание чл. 249, ал.2 във вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК и върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. По внесен нов обвинителен акт било образувано нохд № 300/11г. по описа на Русенски окръжен съд. С присъда № 50 от 02.11.2011г. подсъдимият Б. П. бил признат за виновен за престъпление по чл. 115 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което при условията на чл.58 б.”а” и чл. 55, ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият П. бил осъден да заплати в полза на В. Д. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, като гражданският иск бил отхвърлен до пълния му размер от 25 000 лв. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства и присъдил в тежест на подсъдимия заплащането на направените разноски по делото. Срещу присъдата била подадена жалба от подсъдимия и такава от частния обвинител и граждански ищец с искане за ефективно изтърпяване на наказанието и уважаване на гражданската претенция в максимален размер. С решение на Великотърновски апелативен съд № 16 от 06.03.2012г., постановено по внохд № 368/11г. присъдата била изменена, като наложеното наказание на подсъдимия било увеличено на шест години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, а присъдената сума по гражданския иск била увеличена на 20 000лв. В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски пред въззивната инстанция. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила в два аспекта. Първият се свързва с оценката на доказателствения материал, която според касатора е била извършена неправилно и е довела до нарушение на закона предвид отказа на инстанционните съдилища да приемат, че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана. Вторият визира извършеното от въззивния съд увеличаване на размера на наложеното наказание без съответна жалба на частния обвинител. Първото оплакване се явява неоснователно. Както самият подсъдим е заявил в обясненията си, след нападението на пострадалия, осъществено на площадката пред жилището на П., последният е имал възможност да влезе в дома си, да отиде в кухнята и да вземе нож, след което да подгони пострадалия по стълбището надолу. Тези обстоятелства, които не се оспорват от страните, сочат на извод, че нападението, осъществено от пострадалия е било прекратено. Вземането на ножа от подсъдимия и осъщественото от него преследване на пострадалия по стълбището е обективирало намерението му да отмъсти, а не да се защити от непосредствено и противоправно поведение. В съдебната практика и в частност ППВС № 12/73г. е прието, че неизбежната отбрана е недопустима при завършило нападение. В конкретния случай несъмнено се налага извод за прекратено нападение, доколкото пострадалият Д. е оставил подсъдимия да се прибере в жилището си и е тръгнал надолу по стълбището. Последвалите действия на П. по намирането на нож, преследване на пострадалия и нанасянето на прободното нараняване в коремната област са извършени след прекратяване на нападението, поради което правилно двете съдебни инстанции са отказали приложението на института на неизбежната отбрана. Оплакването в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при определяне на наказанието е основателно. В производството пред първата инстанция прокурорът е поискал налагането на наказание на П. „лишаване от свобода” в максималния размер, който позволява приложението на чл.66, ал.1 от НК и уважаване на гражданския иск по справедливост. В пледоарията на повереника на частния обвинител (л.198 – л.199 от с.з., проведено на 02.11.2011г.) изрично е отразено, че по отношение на наказанието, частното обвинение споделя тезата на прокурора, а по отношение на гражданската претенция се настоява за уважаване на иска в пълен размер. Същата позиция е поддържана лично от частния обвинител Д.. Във въззивната жалба на частния обвинител се настоява за ефективно изтърпяване на наказанието и уважаване изцяло на гражданската претенция. Срещу присъдата не е бил подаван протест. С постановеното въззивно решение наказанието на подсъдимия било увеличено на шест години „лишаване от свобода” и размерът на обезщетението бил увеличен на 20 000 лв. Изменението на присъдата в посока на увеличаване на наложеното наказание е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.318, ал. 4 от НПК посочва, че частният обвинител няма право на жалба, ако присъдата е била постановена в съгласие с направеното от него искане. С първоинстанционната присъда е наложено наказание на подсъдимия от три години лишаване от свобода, което е максимално допустимия размер по закон, който позволява приложението на чл.66 от НК, което е било поискано от прокурора и с което частният обвинител и неговият повереник са се съгласили. В частта относно наказанието жалбата на частния обвинител е недопустима и като се е произнесъл по нея, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С оглед правната прецизност следва да се отбележи, че е налице и допуснато нарушение на чл.337, ал.2, т.1 от НК. Увеличаването на размера на наказанието е правомощие на въззивния съд, което може да се упражни само при наличието на съответна жалба на частния обвинител. В конкретния случай в жалбата на частния обвинител се настоява само за ефективно изтърпяване на наложеното от окръжния съд наказание, а не за увеличаването му. Като е увеличил и размера на наказанието без това да бъде поискано, апелативният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. Така посочените нарушения на процесуалните правила, свързани с определянето на наказание, касационната инстанция намери, че могат да бъдат отстранени в рамките на правомощията по чл.354, ал.2, т.1 от НПК, без делото да се връща за ново разглеждане, като наложеното на подсъдимия П. наказание се намали на три години „лишаване от свобода”, а изпълнението му се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2, т.1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 16 от 06.03.2012г., постановено по внохд № 368/11г. на Апелативен съд Велико Търново, като намалява размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” на подсъдимия Б. П. П. на три години и на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението му за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.