Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 6 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ:САША РАДАНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ......... Я. ГЕБОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 2323/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР на Р. България за възобновяване на НОХД № 28/2012 г. по описа на Районен съд – гр.Девня и отмяна на постановената по него присъда в частта й, с която е било извършено групиране на наказанията по постановените спрямо Д. Р. А. присъди, както и потвърдителното въззивно решение в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на материалния закон, тъй като съдът неправилно е определил размера на общото наказание по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, както и не е извършил групиране на наказанията по всички осъждания на осъдения А. по най-благоприятния за него начин. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият А., редовно призован, не се явява и не взима отношение по предложението. Не се явява и негов защитник. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния Прокурор, е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и е изцяло в полза на осъдения, поради което не е обвързано с подаването му в срок. Искането на Главния прокурор е основателно. С присъда № 18/20.03.2012г., постановена по НОХД № 28/2012г. Районен съд – гр.Девня е признал подс. Д. Р. А. за виновен по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2, за което му е определил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, което на осн. чл. 58а от НК редуцирал на шест месеца, които осъденият А. да изтърпи. Със същата присъда на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК съдът е извършил групиране на наказанията на осъдения А. по тази присъда и по присъда по НОХД № 115/2011 г. на РС-Девня, като е наложил едно общо наказание – лишаване от свобода за срок от шест месеца. На осн. чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено по НОХД № 338/2010 г. на РС – Девня. С въззивно решение № 184/03.07.2012 г., постановено от Окръжен съд – Варна по ВНОХД № 539/2012 г. в тази й част присъдата е била потвърдена. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно извършване на групирането на наказанията, наложени на осъдения, са основателни. За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на предпоставките за групиране на наказанията по първите две присъди и е приел, че те са налице, като е сформирал съвкупността. При определяне на общото наказание, което е следвало да наложи на осъдения А. съдът е допуснал нарушение на чл. 25 във вр. чл. 23 ал.1 от НК, която го задължава да наложи „най-тежкото” измежду наказанията по отделните осъждания. Такова се е явявало наказанието по НОХД № 115/2011г., което е в размер на една година лишаване от свобода. С налагането на общо наказание в размер на шест месеца /наказанието по НОХД № 28/2012г./ съдът е допуснал особено съществено нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 25 вр. чл. 23 ал.1 от НК, което е основание за възобновяване на производството по делото. В същото време, съдът не е съобразил обстоятелството, че в конкретния случай с оглед съдимостта на Д. А. е била налице усложнена форма на множество престъпления. Той се явява осъден по три отделни присъди: по НОХД № 338/2010, НОХД № 115/2011, НОХД № 28/2012, като престъпленията по последните две дела са в условията на съвкупност, която е била сформирана по делото с присъдата. Налице е била и още една възможност за сформиране на друга съвкупност –по НОХД № 338/2010 и НОХД № 115/2011, доколкото деянието по второто делото е било извършено преди да е влязла в сила присъдата по първото. Същевременно деянието по НОХД № 28/2012 се явява извършено в изпитателния срок по НОХД № 338/2010г. Щом като част от осъжданията на едно лице са в съотношение на рецидив с други, но и в съотношение на съвкупност с трети, то съдът трябва да прецени кое от съчетанието на всички присъди би сформирало съвкупност, които заедно с осъжданията за престъпленията, представляващи рецидив, би представлявало най-благоприятното за осъдения съчетание. Извършеното групиране с атакуваната присъда няма за свой резултат най- благоприятен ефект за осъдения А., освен че не е резултат и от правилно приложение на материалния закон. При правилно определяне на общо наказание при сформираната от съда съвкупност А. следва да търпи наказание в размер на една година лишаване от свобода, както и една година лишаване от свобода по приведеното в изпълнение наказание по НОХД № 338/2010г. В случай обаче, че се сформира друга съвкупност измежду наказанието по това дело и по НОХД №115/2011, А. ще търпи общо наказание по тях, което ще е в размер на една година лишаване от свобода и отделно ще търпи наказанието по НОХД № 28/2012, което е в размер на шест месеца лишаване от свобода. Очевидно е, че е налице възможност за извършване на друго по-благоприятно групиране на наказанията спрямо осъдения. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело – допуснато е съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, тъй като с атакуваното определение не е бил приложен правилно материалния закон – чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК. Поради това искането за възобновяване следва да бъде уважено, а присъдата на РС – Девня – да бъде отменена в частта й, с която е приложен чл. 25 вр. чл. 23 от НК и чл. 68 от НК и делото върнато за ново разглеждане на същия съд, в хода на което да бъде приложен правилно материалния закон. В този смисъл следва да бъде отменено и въззивното решение в потвърдителната му част, касаеща приложението на тези норми от материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 28/2012 г. по описана Районен съд – гр.Девня и по ВНОХД № 539/2012 по описа на Окръжен съд – Варна. ОТМЕНЯ присъда № 18/20.03.2012 г., постановена по НОХД № 28/2012, касаеща осъдения Д. Р. А., в частта й относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 ал.1 от НК и чл. 68 от НК, както въззивно решение № 184/03.07.2012 по ВНОХД № 539/2012 в частта му, с която потвърждава тези части от присъдата . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.