О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50107 гр. София,10.05.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №965 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Енерго - Про продажби“ АД, [населено място], срещу решение №145/12.11.2021г. по в.т.д.№557/2021г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение №993/05.08.2021г. по т.д.№1190/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 26.05.2021г. по същото дело в частта за разноските, чрез присъждането на разноски до размера от 8832 лева. Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл.36 ал.2 от Закон за адвокатурата и чл.2 ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допускането на касационно обжалване поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя като обуславящ изхода на спора следния правен въпрос: 1. Как следва да се изчисли минималният размер на адвокатското възнаграждение, до който последното може да бъде намалено на основание чл.78 ал.5 от ГПК във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата при направено възражение за прекомерност, по дело, чийто предмет са няколко обективно съединени осъдителни оценяеми искове – на база сбора от цената на всички искове или като сбор от минималното възнаграждение, изчислено за всеки иск поотделно? Поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №208/29.06.2016г. по гр.д.№1261/2016г. на ВКС, ГК, определение №56 от 06.02.2013г. по ч.гр.д.№36/2013г. на ВКС, ГК и определение №178 от 05.03.2019г. по гр.д.№3320/2018г. на ВКС, ГК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното определение, съставът на Варненски апелативен съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че предявените искове изхождат от едни и същи правопораждащи факти, които предполагат еднаква защита, поради което няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете за главници и лихви. Изтъкнал е, че нормата на чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. има предвид искове с различни интереси, затова сочи вид и брой на исковете, а при еднакъв вид и интерес на исковете, каквито са предявените от ищеца оценяеми осъдителни искове, се дължи възнаграждение върху общия интерес, съгласно чл.7 ал.2 от наредбата. Поставеният в изложението въпрос е обуславящ за изхода на спора относно размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на жалбоподателя, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставки за достъп до касация. По въпроса е формирана трайна практика на ВКС, обективирана освен в сочените от касатора определения, така и в определение №146/04.04.2022г. по ч. т. д. №358/2022г. на ВКС, II т. о., определение №77/24.02.2022г. по ч. т. д. №1692/2021г. на ВКС, I т. о. и определение №404/26.10.2020г. по ч. гр. д. №2883/2020г. на ВКС, IV г. о. В същите е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., че под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата законодателят е имал предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. Съответствието на адвокатското възнаграждение на предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взима предвид цената на всеки обективно съединен иск поотделно и се определя за всеки от така съединените искове минималното възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноските. Даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от посочената практика. В случая са предявени два обективно кумулативно съединени осъдителни иска – първият е за заплащане на главница по двете фактури в общ размер на 185 094,98 лв., а вторият - за заплащане на сумата от 51688,91лв., мораторна лихва за забава по двете фактури. С оглед изложеното и съобразно датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между ответника и процесуалния мупредставител – 22.12.2020г., приложение следва да намерят правилата на чл.2, ал.5 вр. чл.7, ал.2, т.4 и т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. в редакцията от 31.07.2020г. Съответно адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на главницата от 185 094,98 лв. възлиза на 5231,84лв., а по иска за заплащане на мораторната лихва от 51 688,91 лв. възлиза на 2080,67 лв. Общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 7312,51 лв., без ДДС, съответно 8775,11 лв., с ДДС. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно размера на претендираната сума по всяка от процесните фактури поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно постоянна практика на ВКС по приложението на чл.69 от ГПК, при обща искова претенция за заплащане на суми, дължими въз основа на множество фактури, цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение /в този смисъл определение №617 от 27.10.2017 г. по ч. т. д. №1848/2017 г. на ВКС, II т. о., определение №359 от 30.07.2018г. по ч. т. д. №1663/2018г. на ВКС, I т. о., определение № 167 от 25.03.2016г. по ч. т. д. №192/2016г. ВКС, ІІ т. о. и потвърденото с него определение № 283 от 30.11.2015г. по т. д.№784/2015г., ВКС, ІІ т. о. и др./. В случая се касае за задължения за плащане на доставки на ел. енергия, извършени в изпълнение на един и същ договор, а не за отделни самостоятелно възникнали облигационни правоотношения с предмет доставка на ел. енергия. Поради това е неоснователен доводът на жалбоподателя, че вземането по всяка от посочените и представени от ищеца фактури е предмет на защита с отделен иск, съответно минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. следва да бъде определено за всяка от главниците поотделно. С оглед изложеното обжалваното решение №145/12.11.2021г. по в.т.д.№557/2021г. на Варненски апелативен съд, следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено определение №993/05.08.2021г. по т.д.№1190/2020г. на Варненски окръжен съд, а молбата на „Енерго – Про Продажби“ АД по чл.248 от ГПК следва да бъде частично уважена, като присъденият на молителя размер на разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да бъде увеличен до сумата от 8775,11 лв., с ДДС. В производството Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ решение №145/12.11.2021г. по в.т.д.№557/2021г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение №993/05.08.2021г. по т.д.№1190/2020г. на Варненски окръжен съд, както и потвърденото определение на първоинстанционния съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК решение №140/26.05.2021г. по т.д.№1190/2020г. на Варненски окръжен съд, в частта за разноските като ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „УП БЪЛГАРИЯ 14“ ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], пл.“Позитано“ №2, ет.5, да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], Варна Тауърс – Г, допълнително сумата от 2709,11 лв. / две хиляди седемстотин и девет лева и единадесет стотинки/, дължими разноски за производството пред първата инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.