7 Р Е Ш Е Н И Е № 104 Гр. София, 06 юли 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА н. д. № 262/2022 година по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 НПК и е образувано по жалба на защитника на подс. П. Г. – адв. К. К. от АК Бургас, срещу новата въззивна присъда № 38/10.12.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1079/2021 година на ОС Бургас, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда № 260004/14.09.2021 година по н.о.х.д. № 423/2020 година на РС Царево и подс. П. Т. Г. е признат за виновен по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК и наказан с три години лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от 5 години. В касационната жалба на защитника са релевирани всички касационните основание по чл. 348, ал. 1 НПК. Съществените нарушения на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК се свързват с пороци в оценъчно-аналитичната дейност на решаващия съд, която била извършена в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Твърди се, че доказателствените източници били анализирани превратно и изопачено, кредитирани били само доказателствата, обслужващи обвинителната теза и игнорирани тези, които били в подкрепа на защитната. Поддържа се, че мотивите на въззивния съд били неясни, недостатъчни и неубедителни. Игнорирани били показанията на св. Т. Ж., съпруга на пострадалия и очевидец на деянието, които били подробно обсъдени от първоинстанционните съдилища при постановяване на оправдателните присъди. В показанията си свидетелката излагала фактическа обстановка, коренно различна от възприетата в мотивите на присъдата. Не били обсъдени и непоследователното процесуално поведение на обвиняемия, противоречията в обясненията му, дадени на различни етапи в процеса, както и обяснението на сина му М. Ж.. В обобщение касаторът счита, че фактическата обстановка е изведена незаконосъобразно от гледна точка на изискванията за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда, налице били пороци в доказателствената дейност, опорочаващи вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, изопачаване на доказателствените източници – надценяване на едни за сметка на други и неоснователно кредитиране единствено и само на доказателствата, обслужващи обвинителната теза. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с безкритично приемане от въззивния съд на обвинителната теза, че се касае за тежка телесна повреда, въпреки че в съдебното заседание по приемане на тройната съдебно-медицинска експертиза вещите лица твърдели, че е налице „ограничена хватателна способност на ръката“, довела до загуба на функцията на ръката въз основа на медицински преглед и неприет по делото документ – протокол за изследване от 30.01.2019 година от ДКЦ-4 Варна, след като съществували съвременни методи на изследване чрез електромагнитни вълни. Поддържа се, че ограничената хватателна способност не във всички случаи води до осакатяване на крайник. Наложеното наказание било явно несправедливо, тъй като въззивният съд не отчел наличието на многобройните смекчаващи обстоятелства в случая и наложил една максимална присъда. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно след отмяна на присъдата делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият Г. се явява с нов защитник – адв. Н., с когото поддържат касационната жалба и след предложен анализ на отделни доказателствени източници, пледират за постановяването на оправдателна присъда. Алтернативно се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на касационната жалба и намира, че съдебният акт на ОС – Бургас е изключително подробен от фактическа и правна страна, съдът не е нарушил процесуалните правила и материалния закон и наложеното наказание, което е в минималния предвиден от закона размер от три години с приложение на чл. 66, ал. 1 НК не е несправедливо. Счита, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила, а касационната жалба без уважение. Частният обвинител Л. Ж. и поверениците му – адв. П. и адв. Д. считат, че касационната жалба е неоснователна и молят присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 1 НПК и от процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на основание чл. 346, т. 2 НПК на касационен контрол, но е неоснователна. С присъда № 10/30.06.2020 година, постановена по н.о.х.д. № 119/2019 година, РС Царево признал подс. П. Г. за невиновен и го оправдал на основание чл. 304 НПК и чл. 12, ал. 1 НК по повдигнатото обвинение за извършено на 04.12.2018 година в [населено място], обл. Бургас, престъпление по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК, от което е пострадал Л. Ж.. По протест и жалба на частния обвинител Ж. присъдата била отменена заради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с решение № 173/30.10.2020 година на ОС Бургас, постановено по в.н.о.х.д. № 837/2020 година и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Царево. С присъда № 260004/14.09.2021 година, постановена по н.о.х.д. № 423/2020 година, подс. П. Г. повторно бил оправдан от РС Царево по обвинението по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК на основание чл. 304 НПК и чл. 12, ал. 1 НК. С присъда № 38/10.12.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1079/2021 година, предмет на касационния контрол, първоинстанционната присъда била отменена по протест на прокурора и жалба на частния обвинител Ж. и подс. П. Г. бил признат за виновен в това, че на 04.12.2018 година, около 07.20 часа в [населено място], обл. Бургас, в животновъдната зона умишлено причинил тежка телесна повреда на Л. Ж., изразяваща се в осакатяване на лявата му ръка и на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 5 години. С присъдата въззивният съд се произнесъл по веществените доказателства по делото и по разноските. По оплакванията за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила: Тези оплаквания следва да бъдат разгледани с приоритет, тъй като ако бъдат констатирани такива, проверката за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание се обезсмисля. Предвид обхвата на касационния контрол, очертан в ограничителните норми на чл. 347 – чл. 348 НПК, върховната инстанция не разполага с правомощия да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и по този начин да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК, какъвто настоящият не е. Тази бележка се налага поради настояването от страна на защитника на подс. Г. в пледоарията му в съдебното заседание върховната инстанция да обърне внимание на отделни, посочени от него, доказателствени източници. Въззивната инстанция е последната по установяване и приемане на правно релевантните факти. Когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от въззивния съд. Поради това отговор по касационен ред могат да получат единствено доводите срещу законосъобразността на цялостния процес по формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантните за предмета на доказване факти. Такива са твърденията в касационната жалба, че съдът едностранчиво е преценил доказателствените източници – надценил показанията на пострадалия и сина му за сметка на обясненията на подсъдимия и членовете на семейството му, кредитирал единствено на доказателствата, обслужващи обвинителната теза, игнорирал показанията на св. Т. Ж., очевидец на инцидента, които подробно били обсъдени при постановяването на оправдателните първоинстанционни присъди. Така формулираното оплакване е за нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК, но касационната инстанция го прецени за е неоснователно. Аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд е осъществена при стриктно спазване на процесуалните правила. Всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени от контролираната инстанция факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. Спазено е и изискването на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК. В проверявания съдебен акт въззивната инстанция ясно е изложила кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните й съображения. Не се констатира присъдата да се основава единствено на показанията на частния обвинител Л. Ж. и неговия син – св. М. Ж.. Не се установява и твърдяното игнориране на показанията на св. Т. Ж., съпруга на частния обвинител. Окръжният съд се е отнесъл към показанията на тримата свидетели изключително внимателно, съобразявайки се с това, че от една страна в тях се съдържат преки доказателства за авторство, време, място и начин на извършване на престъплението, а от друга – с обстоятелството, че Л. Ж. е пострадал от престъплението, а М. Ж. и Т. Ж. се близки негови роднини – син и съпруга, което би могло да бъде причина те да не бъдат обективни в разказа си. Решаващият съд е следвал правилния процесуален подход – да прецени достоверността на показанията на свидетелите от гледна точка на тяхната последователност, логичност, вътрешна непротиворечивост, устойчивост във времето и наличието на корелация с други доказателствени източници. Същият подход е използван и при оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия Г. и неговите близки – двама сина и съпруга – свидетелите – З. Г., Т. Г. и И. Г., които лансират версия, че М. Ж. нападнал З. Г. като го замерил с тротоарна плочка, че в това нападение се включил пострадалия Л. Ж., който носел в ръката си лост (фитнес уред), а подс. Г. се опитвал да отблъсне това нападение, защитавайки се с нож – мачете, на който Л. Ж. сам порязал ръката си. С основание след осъществения детайлен анализ въззивният съд е приел, че показанията на Л. Ж., М. Ж. и Т. Ж. са достоверен доказателствен източник и съобщените от тях факти не са изолирани, а се намират в синхрон и се подкрепят от протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, от откритите на местопроизшествието биологични следи (кръв), чрез които се установява мястото на инцидента, заключенията на двете съдебно-медицински експертизи, установяващи както вида на телесното увреждане на пострадалия Ж., така и механизма на неговото причиняване, както и заключението на назначената техническа експертиза, която е имала за задача да изследва фитнес уреда - лост. В противовес – същите обективни по своя характер доказателствени източници опровергават лансираната пред първоинстанционния съд версия от подсъдимия, че е бил поставен да действа в условията на неизбежна отбрана. В обобщение - коректният прочит на въззивния акт сочи, че всички налични доказателствени източници, които са достатъчни по обем, за да бъде разкрита обективната истина по делото, са подложени от контролираната инстанция на внимателен и детайлен анализ и са обсъдени както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка, без съдържанието им да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика, поради което не е налице претендираното нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 НПК и оплакването в касационната жалба за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователно. По оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон: В касационната жалба наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с безкритично приемане от въззивния съд на обвинителната теза, че на частния обвинител Ж. е причинена тежка телесна повреда, доколкото ограничената хватателна способност не във всички случаи води до осакатяване на крайник. Така формулирано, обаче, съждението се отнася до друго касационно основание – това по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а както вече посочено – то не е налице. Други аргументи в подкрепа на заявеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон не са изложени, което поради спецификата и пределите на касационния контрол прави невъзможна проверката на обжалваната присъда за наличие на това касационно основание. По оплакването за явна несправедливост на наказанието: Явната несправедливост се обосновава с налагане на „една максимална присъда“ и неотчитане от страна на въззивния съд на „многобройните смекчаващи обстоятелства в случая“. Защо присъдата е „максимална“ и кои са тези „многобройни смекчаващи обстоятелства“ касаторът не е посочил, което също прави невъзможна проверката за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 38/10.12.2021 година, постановена по в.н.о.х.д. № 1079/2021 година на ОС Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.