5 Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 08 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 февруари, двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Пламен Петков наказателно дело № 40 / 2011 година Производството е образувано по касационен протест от прокурор във Военно-апелативна прокуратура против решение № 75 от 03. 12. 2010 год. постановено по НОХД № 71 / 2010 год. по описа на Военно-апелативния съд, с което е била потвърдена присъда № 39 от 20. 05. 2010 год. постановена по НОХД № 39 / 2008 год. по описа на Плевенския военен съд. В протеста по същество, се релевират доводи за допуснати от въззивната инстанция касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, изразяващи се в неправилно потвърждаване на първоинстанционната присъда досежно оправдаването на подсъдимия А. при условията на чл. 9, ал. 2 от НК, оправдаването на подс. Р., да е извършил вмененото му престъпление при условията на чл. 20, ал. 2 от НК, както и необсъждане в изискуемата от закона цялост, на събраните по делото доказателства. Прави се искане, атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато, за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа касационния протест по изложените съображения. Частният обвинител и граждански ищец З. А. А. не се явява и не изразява становище по протеста. Подсъдимият А. М. А. и неговата защита молят протеста да бъде оставен без уважение. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Военно-апелативния съд в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: Протестът е частично допустим, а разгледан по същество и частично основателен. Това е така поради следните съображения: С атакуваното въззивно решение на Военно-апелативния съд, е била потвърдена присъда № 39 от 20. 05. 2010 год. постановена по НОХД № 39 / 2008 год. по описа на П. военен съд, с която подс. А. /служител на МВР/ на основание чл. 9, ал. 2, алт. 2 от НК е бил признал за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, алт. 3, предл. 3 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като е прието, че обществената опасност на извършеното от него деяние е явно незначителна. Подс. А. е признат за невинен и по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. И. Г. Р., като е бил осъден да заплати на гражданския ищец З. А. обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди в размер на 1000,00 лева, ведно със законната лихва, считано от 29. 08. 2007 год. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата му част до пълния предявен размер е бил отхвърлен като недоказан. Със същата присъда, П. военен съд е признал подс. И. Г. Р. /също служител на МВР /за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, алт. 3 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и го е оправдал по повдигнатото му обвинение да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс. А.. Подс. Р. е бил осъден и да заплати на гражданския ищец А. обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 5000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 29. 08. 2007 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата му част до пълния предявен размер е бил отхвърлен като недоказан. В тази си част, присъдата е влязла в законна сила. По депозирания касационен протест: Основният довод който може да бъде изведен от изложеното в протеста, е за допуснато от инстанционните съдилища, в частност от въззивната инстанция, съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с извършената оценка на установената по делото доказателствена съвкупност, довело до неправилно приложение на материалния закон. По същество, въззивната инстанция е приела фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд, като в атакуваното решение е посочено, че е споделен и извършения от Плевенския военен съд, анализ на събраните по делото доказателства. В случая, въззивната инстанция не е изпълнила в цялост, вменените й с разпоредбата на чл. 339 от НПК задължения. Така, от фактическа страна и двете инстанционни съдилища са приели, че действително подс. А. е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, алт. 3, предл. 3 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, именно за което му е било повдигнато обвинение, но са достигнали до извод, че същия не следва да да носи наказателна отговорност, поради наличие на хипотезата на чл. 9, ал. 2, алт. 2 от НК. Изводът на инстанциите по същество, че обществената опасност на деянието извършено от подсъдимия А. е явно незначителна не намира опора в установените факти касаещи степента на обществена опасност на деянието, което неправилно е било прието като малозначително, поради явна незначителност на неговата обществена опасност. При извършване на преценка за наличие на изключващ престъпния характер на дадено деяние признак каквато е обществената му опасност, следва да бъдат обсъдени и взети предвид не само фактическите данни определящи степента на обществената опасност на извършеното от дееца, но и тези относими към степента на обществена опасност на самия деец. В настоящият случай инстанционните съдилища не са отчели в пълен обем фактическите данни, определящи степента на обществена опасност на извършеното от подс. А., както и неговите специални качества, като служебното му положение на служител от МВР, призван да защитава законните права и интереси на гражданите, както и да противодействува на извършителите на престъпления. Реално осъществените от подс. А. действия – нанасянето на два удара с юмрук и един удар с крак /ритник/ в областта на лявата подбедрица на пострадалия А., мястото на извършване на деянието, специалните качества на подсъдимия като служител на МВР в съвкупност, обуславят наличие на такава обществена опасност на извършеното деяние, която не може да бъде явно незначителна, така както изисква законовата разпоредба, при условията на която, инстанционните съдилища са счели, че извършеното от подсъдимия А. деяние, не е престъпно. Именно поради и на базата на установената по делото доказателствена съвкупност, сторените изводи за явна малозначителност на обществените последици на деянието осъществено от подс. А. в настоящия случай, се явяват незаконосъобразни. Така по същество, при постановяване на своя акт, въззивната инстанция не е дала следващия се съобразно чл. 339, ал. 2 от НПК изчерпателен възможен отговор, на въпросите поставени от обвинителната теза, допускайки нарушение на разпоредбите на 14, 107 от НПК, свързано с проверката и оценката на доказателствата, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение при формиране на решаващите изводи на въззивната инстанция, касателно правилното приложение на закона. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното решение за постановено при съществени процесуални нарушения, а оттам и на материалния закон, обстоятелство обуславящо основателността на депозираният касационен протест. С оглед изложеното, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение намира, че протестираното въззивно решение на Военно-апелативния съд следва да бъде отменено в частта му, в която на основание чл. 9, ал. 2 от НК е потвърдена оправдателна присъда присъда № 39 от 20. 05. 2010 год. постановена по НОХД № 39 / 2008 год. по описа на Плевенския военен съд по отношение на подс. А. М. А. и делото върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. В частта касаеща подс. Р., касационния протест следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, с оглед разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК, поради и което обстоятелство, производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 75 от 03. 12. 2010 год. постановено по НОХД № 71 / 2010 год. по описа на Военно-апелативния съд в частта, в която на основание чл. 9, ал. 2 от НК е потвърдена оправдателна присъда № 39 от 20. 05. 2010 год. постановена по НОХД № 39 / 2008 год. по описа на Плевенския военен съд по отношение на подс. А. М. А.. ВРЪЩА делото на Военно-апелативния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест по отношение на подс. И. Г. Р. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: