Р Е Ш Е Н И Е № 490 гр. София, 03 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1580 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на защитника на осъдения И. Н. Ф. за възобновяване производството по ВНЧД №201/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца, с което, с решение №71 от 11.06.2013 г., е изменено определение №77 от 11.03.2013 г., постановено по НЧД №16/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Мездра, в частта му, с което определеното на осъдения общо най- тежко наказание една година „лишаване от свобода” е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на съдебния акт в сила, като е постановено това наказание на основание чл.61, т.2 ЗИНЗС да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В искането се поддържа, че въззивният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и определеното наказание е явно несправедливо. Като съществени нарушения на процесуални правила се посочват неправилния анализ на доказателствените материали и неправилните изводи на съда, че осъденият не се е поправил и превъзпитал и целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Поддържа се, че не е отчетен дългия период от време, изминал от предходното осъждане, добрите характеристични данни на Ф. и това, че той е осъждан само за престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.97, т.1 НК. Като нарушение на материалния закон е посочено неправилното определяне на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, като се поддържа, че е трябвало да бъде определен „общ” режим, на основание чл.61, т.3 ЗИНЗС, а не както въззивният съд е постановил „строг”. В искането се правят оплаквания и за явна несправедливост на отмереното наказание, като се твърди, че същото е несъразмерно тежко, тъй като не е съобразено с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства- тежкото семейно положение на осъдения, заболяването на детето му, добрите му характеристични данни и липсата на настъпили общественоопасни последици от извършените при условията на реална съвкупност престъпления. На тези основания се предлага приключилото наказателно производство да бъде възобновено, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен и бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода”. В касационното съдебно заседание защитата на осъдения предлага искането да бъде уважено, тъй като с постановения въззивен съдебен акт, при групиране на наказанията, е допуснато заобикаляне на закона. Представителят на държавното обвинение приема, че искането е процесуално допустимо, но неоснователно. Моли да бъде отчетено, че осъждането по НОХД №1337/2005 г. прави невъзможно налагането на условно наказание. Предлага на тези основания искането да бъде оставено без уважение. Осъденият Ф. моли да му бъде намалено наказанието. По допустимостта на искането: Депозираното искане на осъдения И. Н. Ф. за възобновяване производството по ВНЧД №201/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Враца е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Това оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не е подкрепено с никакви конкретни доводи. Отправено е общо несъгласие с определеното наказание, като не е посочено в какво се състоят допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. Единствено е отразено, че при постановяването на въззивния акт съдът не е съобразил обстоятелствата, имащи отношение към приложението на чл.66, ал.1 НК и в подкрепа на това съждение са посочени част от смекчаващите отговорността на осъдения обстоятелства. В производството по чл.25, във вр. с чл.23 НК (каквото и предмета на приключилото) е недопустимо да бъдат обсъждани обстоятелствата, които са дали основание за налагане на всяко едно от включените в съвкупността наказания. Ето защо, повторен преглед на смекчаващите и отегчаващите отговорността на Ф. обстоятелства е безпредметен и не може, а и не трябва да бъде правен. Такъв е допустим единствено при определяне на общото наказание същото е увеличено по реда на чл.24 НК. Въпросът за приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК е свързан с правилното приложение на материалния закон и няма връзка с обсъжданото касационно основание. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Касационният съдебен състав прецени, че с постановеното въззивно съдебно решение, с което атакувания първоинстанционен съдебен акт е изменен, като е отменено приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК не е допуснато съществено нарушение на материалния закон. Правилно съдът е отчел предходните осъждания на И. Ф., като е съобразил, че той е осъждан многократно, като предходните наказания не са постигнали нужното възпитателно въздействие и не са довели да поправянето му. Правилно е отчетено предходното условно осъждане, като вярно е съобразено, че въпреки него осъденият е извършил за пореден път престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че не са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане, като е отчел, че по този начин не могат да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че Ф. е осъждан пет пъти за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК и веднъж за престъпление по чл.343в НК, като търпените по предходните осъждания наказания не са постигнали целите си. При това положение въззивният съд е взел единствено възможното и правилно решение да постанови ефективното изтърпяване на определеното общо наказание. Касационният съд категорично не може да възприеме доводите, отразени в искането за това, че осъденият е с ниска степен на обществена опасност. Напротив, по отношение на престъплението по чл.343б НК, Ф. е лице с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като той упорито осъществява едно и също престъпление и това, че същото не е тежко по смисъла на чл.97, т.7 НК не намалява неговата обществена опасност. Наличието на добри характеристични данни за осъдения и тежкото му семейно положение не може да обоснове извод, че той не трябва да търпи ефективно наложеното му наказание, тъй като това е единственият начин за постигане на целите и на специалната и на генералната превенция. Касационният съдебен състав не възприе и оплакването за допуснато съществено нарушение на материалния закон при определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Въззивният съд правилно е преценил, че този режим трябва да бъде „строг”, като се е позовал на разпоредбата на чл.61, т.2 ЗИНЗС. Съгласно този законов текст „строг” режим се определя на осъдените, които се настаняват в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Те, съгласно нормата на чл.60, ал.1 ЗИНЗС, не трябва да бъдат от кръга на посочените в чл.59, ал.1 ЗИНЗС или да са рецидивисти по смисъла на пар.3 ЗИНЗС. Осъденият Ф. не е рецидивист по смисъла на пар.3 от ЗИНЗС, тъй като независимо, че е няколкократно осъждан и му е налагано наказание „лишаване от свобода”, то никога не е изтърпявано ефективно. Той не е и в кръга на осъдените, посочени в чл.59, ал.1 ЗИНЗС защото е осъждан, като му е налагано наказание „лишаване от свобода”. Това, че същото не е изтърпяно ефективно не е основание да се приеме, че последното му осъждане е първо. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗИНЗС правилно е определено наказанието да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а в тези случаи пъровначалния режим, съгласно чл.61, т.2 ЗИНЗС, винаги е „строг”. Само и единствено с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че неправилно въззивната инстанция е взела отношение за приложението на чл.66, ал.1 НК по определеното по НОХД №4/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Мездра наказание. Независимо, че във въззивния протест са изложени множество доводи, свързани с невъзможността да бъде отложено наказанието „лишаване от свобода”, наложено на Ф., този въпрос е извън предмета на въззивното обжалване. Евентуално допуснато нарушение на материалния закон при одобряване на споразумение би могло да бъде отстранено само по реда на глава ХХХІІІ НПК, а не чрез атакуване на съдебния акт, с което се решава въпроса за определяне на общо наказание за съвкупност от престъпления, в която е включено това осъждане. Констатираният недостатък на въззивния съдебен акт не променя изхода на настоящото производство, тъй като във въззивното решение решаващият съд има възможност да определи ефективно наказание (независимо, че наказанията, включени в съвкупността са отложени по реда на чл.66, ал.1 НК) и в съдебния акт са изложени простаранни мотиви защо е взето това решение. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: В настоящото производство касационният съд, а и предходните съдебни състави, не могат да обсъждат вида и размера на наложените по вече приключили наказателни производства наказания. В конкретния случай е наложено едно общо, най- тежко наказание, като същото не е увеличавано по реда на чл.24 НК. Ето защо въпроса за неговото законосъобразно определяне по вид и размер, както и за съществуването на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК стои извън кръга на касационната проверка и не може да бъде предмет на произнасяне. Предвид изложеното касационният съд прие, че в хода на въззивното производство не е допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон и приключилото наказателно производство, водено срещу осъдения Ф. не трябва да бъде възобновявано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на защитника на осъдения И. Н. Ф. за възобновяване на производството по ВНЧД №201/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.