О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 311 гр. София, 08.05.2014 година Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 1162/2014 година. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. А. В. против определение от 13.12.2013 г. по ч. гр. дело № 13759/2013 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав. Ответниците Д. К. Р., В. И. Й. и Д. Г. Р. поддържат становище за липсата на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а по същество за правилност на определението на второинстанционния съд. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване ВКС намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения: Частната жалбоподателка поддържа, че с цитираното по – горе определение, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 21.06.2013 г. по гр. дело № 3267/2011 г. на Софийски районен съд, 35 състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността /ЗС/, Софийски градски съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: „установяването на различна дата на владението какво значение има за предявения иск – за основателността му или за допустимостта му; с какъв краен акт следва да се произнесе решаващият съд, след като обсъжда спора по същество, засяга основния предмет на делото и установява различна дата на владението; при липса на пълно и главно доказване от ответниците относно точната дата, на която са установили фактическа власт върху имота, следва ли да се приеме, че 6 – месечния преклузивен срок по чл. 76 от Закона за собствеността е спазен”. За да обоснове посочения резултат съставът на Софийски градски съд е приел, че в настоящия случай към момента на депозиране на исковата молба – 25.01.2011 г. преклузивният шест месечен срок е изтекъл, тъй като по делото е установено, че владението е нарушено с действия, осъществени най – късно на 23.07.2010 г. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите Д. Д. и Л. И., на договор № 321 от 20.07.2010 г. и анекс № 1/30.07.2010 г. за физическа охрана на обект, от който било видно, че за периода от 21.07.2010 г. до 05.10.2010 г. по възлагане на ответниците е била осъществена денонощна невъоръжена охрана на имота. Поставените въпроси са от значение за изхода на процесуалноправния спор, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 733 от 04.11.2010 г. по гр. дело № 1536/2009 г. на ВКС, І г.о. Съгласно тази практика при владелческите искове твърденията в исковата молба имат значение за допустимостта на иска и за очертаване предмета на доказване, но съдът е длъжен да установи действителните фактически отношения между страните, като при установяване на други факти в хода на производството, различни от твърдяните, съдът ще се съобрази с установеното при решаване на спора. С оглед на приетите разрешения в цитираното касационно решение, които ВКС в настоящия си състав споделя и с които се дават отговори на поставените в частната касационна жалба въпроси следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. С оглед така приетите правни разрешения по съществото на процесуалноправния спор ВКС в настоящия си състав приема следното: За да приеме, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 76 ЗС първоинстанционният съд, а след това и второинстанционният съд са обсъдили доказателствата по същество, като са основали решаващите си изводи на част от същите доказателства – показанията на свидетелите Д. Д. и Л. И., цитираните по – горе договор и анекс към него. С оглед на направената по тях преценка, че владението било нарушено „най – късно на 23.07.2010 г.” е изведен мотива на Софийски градски съд, съвпадащ с мотивите на Софийски районен съд за предявяване на иска след предвидения в закона срок. Съдът се е позовал на индициращи спазването на срока факти, от които е извел фактическа обстановка без да съобрази, че установяването на конкретна дата на нарушаване на владението на имота следва да се установи чрез доказване на фактите по несъмнен начин – пълно и главно. Ако това не може да се изведе по този ред, то срока следва да се тълкува в полза на ищеца и спора да бъде разгледан по същество. Първоинстанционният съд не е процедирал по този начин, а е прекратил производството по делото, с което е постановил незаконосъобразно определение. С потвърждаването на първоинстанционното определение Софийски градски съд е решил процесуалноправния спор незаконосъобразно. Като неправилно обжалваното пред настоящата инстанция определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 13.12.2013 г. по ч. гр. дело № 13759/2013 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав. ОТМЕНЯ определение от 13.12.2013 г. по ч. гр. дело № 13759/2013 г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ – 7 състав и потвърденото с него определение от 21.06.2013 г. по гр. дело № 3267/2011 г. на Софийски районен съд, 35 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: