Р Е Ш Е Н И Е № 304 гр. София, 14 юли 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1670/2011 година. Производството пред Върховния касационен съд, е по реда на чл. 346 и следващите НПК и е образувано по жалба на подс. А. И. А. от с. Цветница, обл. Пазарджик, чрез нейния защитник - адвокат Н. С., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 486/2010 г.. Твърди се, че са допуснати нарушения на закона и съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са да бъде отменен съдебният акт или изменен с приложение на чл. 66 НК. Частната обвинителка предоставя на съда решението по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК и за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 38/23.03.2011 г., постановено по внохд № 486/2010 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло, присъждайки и разноски, присъда № 78/19.10.2010 г., по нохд № 232/2010 г., на Търговищкият окръжен съд, с която подс. А. И. А. е била призната за виновна в извършено на 04.05.2010 г., в с. Цветница, общ. Търговище, престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК осъдена на три години е шест месеца лишаване от свобода, при “общ” първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип. Присъдил е направените разноски и се е произнесъл по веществените доказателства. По довода в жалбата за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Конкретни възражения по този довод в жалбата и в съдебно заседание не са направени. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, с оглед ограничителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, направените изводи за авторството на деянието и правната му квалификация по чл. 330, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Разгледано в тези параметри, то осъществява всички обективни и субективни признаци на това престъпление. Подс. А. А., на инкриминираната с обвинението дата, в [населено място], общ. Т., е запалила сгради – сайвант, гараж и жилищна постройка със значителна стойност - 13 000 лв., като е съществувала опасност пожарът да се разпростре и върху съседен имот, собственост на наследниците на Д. Г., на стойност 14 000 лв. Тези изводи са подкрепени от обясненията на подсъдимата А. дадени пред съда при възобновяване на съдебното следствие и прочетени такива по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, показанията на св. С., С., И., М., Л. Л., Б. Л. и Г. кредитирани обосновано изцяло, заключенията на съдебно-пожаротехническата, оценителната, технико-строителна и психиатрична експертизи, приложените писмени и веществени доказателства, включително протокол за проведен следствен експеримент и стъклена бутилка, наполовина пълна с течност, с миризма на газ. Съдилищата в мотивите си, са изложили подробни и убедителни съображения, за утвърждаване на обоснования им извод, по приетите за установени фактически положения. Всички събрани доказателства са били внимателно преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 и съответно чл. 339, ал. 2 НПК, видно от изложените мотиви на инстанциите и точно е посочено на кои се дава вяра и на кои се изгражда извода за виновността на подсъдимата. В случая вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като данните от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценяване на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия в случая материален закон. Посочените възражения във въззивната жалба са били предмет на обсъждане от второинстанционният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено ги е обсъдил и е изложил убедителни и логични съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема – стр. 5. В настоящият случай, съдилищата са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно тази подсъдима, като извършител на деянието. Настоящата инстанция споделя тези изводи, като правилни и законосъобразни и счита, че мотивите в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. С оглед на изложеното, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд счита, че жалбата в тази си част е неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т.т. 1 – 4 НПК, наличието на които само водят до отмяна на съдебния акт и връщането му за ново разглеждане. В случая, съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимата, е анализирана подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установено точно поведението и действията й през инкриминирания период. След като са установили по несъмнен начин, че е осъществила състава на посоченото престъпление, правилно е била осъдена за това. От своя страна въззивният съд, е възприел същата фактическа обстановка като на решаващия съд, направил е и свой собствен анализ на съвкупността, на доказателствените материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от първостепенния съд. Изложил е съображения, защо ги приема за достоверни. Възприемайки установената фактическа обстановка в мотивите на първоинстанционния съд и направените правни изводи, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимата, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, участник на защитник, възможност за искания и устно изложение по направените доводи, а изводите и заключенията относно правно – релевантните факти са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. Инстанциите, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5, 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, обсъждайки направените доводи, мотивирано са обосновали отказа да приемат, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимата. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Неоснователни са възраженията за конкретни допуснати съществени процесуални поради, неуважаване на искането, на защитата за нови експертизи. Същото е било обект на внимателна преценка от въззивната инстанция и в мотивите си към постановеното определение № 14/13.01.2011 г., е изложила подробни и убедителни съображения, защо не го уважава. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на нови доказателства. Видно от посоченото определение, тя се е произнесла по направеното искане и отказвайки допускането им, не е допуснала нарушение на процесуалните правила. Независимо, че съгласно чл. 315 НПК, във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в кодекса ред, законодателят е предоставил на съда правото на преценка, кога и в какви случаи да бъдат допуснати искани доказателства. В случая, второинстанционният съд се е позовал на събраните такива приемайки от тях, че е безспорно установена психичната годност на подсъдимата и възможността й да възприема фактите, че е разбирала свойството и значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си. В. л. психиатър, по съдебно-психиатричната експертиза, аргументирано е защитило тези свои изводи. От друга страна, законосъобразно е кредитирано и експертното заключение по СТЕ, изготвено след извършен оглед на местопроизшествието и съпоставено с данни от техническата служба в общината. Ето защо, правилно е били прието, че уважаването на искането с нищо не би допринесло за правилното решаване на делото. За това, след като не го е уважил, Варненският апелативен съд не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Настоящият съдебен състав счита, че тези изводи са напълно законосъобразни, съобразени с данните по делото, следва да бъдат споделени и не се нуждаят от преповтаряне. Ето защо жалбата и в тази си част се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставено без уважение. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита този довод за основателен, досежно определения размер на наказанието лишаване от свобода. В случая са налице две изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното. Като такива се отчетоха напредналата възраст на подсъдимата – 65 г., както и данните за влошеното и психично състояние. Поради това санкцията следва да бъде намалена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при определения режим и затворническо общежитие в присъдата на решаващия съд, тъй като не се налага промяна в тях, в който смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Съставът на Върховният касационен съд счита, че това наказание е наложително, с оглед осъществяване целите на целите му, задачите на индивидуалната и генерална превенции, да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимата, поради което не приложи разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК. За да стигне до този свой извод отчете данните по делото за завишената обществена опасност на извършеното деяние, както и за личността на дееца. Взети бяха в пред вид подбудите и мотивите от една страна и не ниската й степен на обществена опасност от друга, с оглед на характеровите и особености – агресивно, конфликтно и невъздържано поведение, непровокирано от нищо. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : И З М Е Н Я въззивно решение № 38/23.03.2011 г., постановено по внохд № 486/2010 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение, като НАМАЛЯВА определеното на подсъдимата А. И. А. от с. Цветница, общ. Търговище наказание, от три години и шест месеца на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: