Р Е Ш Е Н И Е № 6
София, 25.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2999 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. М. Д. срещу решение № 211 от 03.07.2015г. по в.т.д. № 291/2015г. на Варненски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 78 от 30.01.2015г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 65 615,86 лева, представляваща цената на произведена ел.енергия от В. – по три броя договори, съответно: 21 760,61 лева по договор № 283/05.09.2012г., 22 035,15 лева по договор № 284/05.09.2012г. и 21 820,10 лева по договор № 285/05.09.2012г., както и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] за заплащане на сумата 8 327,89 лева, представляваща мораторни лихви на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, дължими върху главниците по обективно съединените искове по чл.327 ТЗ, съответно за сумата 2 730,92 лева по първия договор, за сумата 2 809,64 лева по втория договор и 2 789,72 лева по третия договор, за периода от възникване на задължението за плащане на цената по всяка фактура до предявяване на иска, както и в частта, в която касаторът е осъден да заплати съдебни разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 371,76 лева. С решението касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата 7 540,56 лева - съдебни разноски за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при необоснованост. Твърди, че въззивният съд е достигнал до неправилния извод за действието на решението, с което се отменя административният акт. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че временни цени, подлежащи на предварително изпълнение, се дължат, въпреки че същите са били отменени от ВАС и едва след приключване на административно производство във връзка с определянето на цена за достъп по чл.82 ЗЕ щели да се съобразят последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалвани и отменяни решения на ДКЕВР, съобразно предвидения механизъм на компенсация в чл.32, ал.4 ЗЕ. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че вземането му за част от цената на произведената ел.енергия към момента на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012г. вече е било погасено чрез прихващане. Твърди, че отмяната на административния акт предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп, респ. извършените цесии на вземания за цени за достъп не пораждат правно действие, тъй като тези вземания са формирани при липса на валидно определена цена за услугата, което изключва ликвидността и изискуемостта им. Поради това счита, че не би могло да се извърши прихващане с дължимите от цесионера на производителя на електроенегрия суми, представляващи цена на изкупена, произведена от последния електроенергия. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявените от него искове да бъдат уважени, ведно с направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Твърди, че постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, в която е застъпено, че конститутивното действие на влязлото в сила решение на ВАС, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.02.2012г. на ДКЕВР, настъпва с обратна сила, не е съобразена с последното решение на ВАС по адм.д. № 595/2016г., в което е посочено, че отмяната на посоченото решение на ДКЕВР, както и на решение на КМ – 1/13.03.2014г., няма обратно действие, а след тяхната отмяна административният орган по реда на чл.301 АПК следва да посочи по какъв начин да бъдат компенсирани страните, понесли вреди в резултат на приложението на незаконосъобразния акт. Поддържа, че задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп до мрежата произтича от смесен фактически състав, който поражда действието си при наличието на двата елемента – административен акт и фактически установени правоотношения по търговска сделка – предоставяне от оператора на достъп до мрежата и ползването му срещу заплащане по смисъла на §1, т.15 ДР на ЗЕ от производителя на електрическа енергия. Твърди, че към момента на заплащане на цената административноправният елемент – Решение № Ц-33 от 14.02.2012г. на ДКЕВР, на което е придадено предварително изпълнение, е бил налице. Поддържа, че в чл.84, ал.2 ЗЕ е предвидено задължение на страните да сключат сделка за достъп, за която няма законово изискване да е формална, но тази услуга следва да бъде извършена възмездно по легална дефиниция, поради което спорният момент в това правоотношение е само цената на услугата, която по смисъла на чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /в редакцията от 17.07.2012г./ и чл.30, ал.1, т.10 ЗЕ /в редакцията от 16.07.2010г./ се регулира от ДКЕВР. В този смисъл поддържа, че решението на ДКЕВР не е основанието за възникването на облигационното правоотношение по двустранна правна сделка между страните, тъй като с него се регулира само един от елементите на това правоотношение, какъвто е цената, която има значение относно ликвидността на самото вземане и то само по отношение на елемента размер, но не и на основанието за неговата изискуемост. Счита, че облигационното отношение е запазило своето действие и след отмяната на Решение № Ц-33 на ДКЕВР, поради което не е налице отпаднало основание, което да налага връщане на платената цена, още повече, че се касае за едно двустранно възмездно правоотношение, по което и двете страни взаимно са си престирали, а едната от престациите е невъзстановима. Счита, че след отмяната на решението на ДКЕВР сключеният между страните договор не се транформира в безвъзмезден, а напротив, той продължава да е възмезден, като засегнатата страна разполага с правото да се обърне към административния орган по реда на чл.301 АПК. Поддържа още, че ищецът нито е оспорил действителността на извършената цесия при уведомяването му, нито е възразил на направеното прихващане впоследствие, като се позовава на чл.293, ал.3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожността на дадена сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
С определение № 660 от 29.07.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос: „Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?”.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел, че с протоколи за прихващане на взаимни задължения, съставени с участието на законните представители на ищеца, ответника и [фирма] е признато задължението на ищеца за заплащане на услугата цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за периода октомври 2012г. – юни 2013г., съгласно описани в протоколите фактури, като в същите протоколи вземането за цена за достъп е прехвърлено възмездно на основание чл.99 и чл.100 ЗЗД от кредитора [фирма] на ответника и е направено волеизявление от цесионера за компенсация с насрещно вземане на ищеца за цената на произведената ел.енергия. Изложил е съображения, че отмяната на решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта му по р. III т.10 от ВАС с влязло в сила решение има действие спрямо всички съгласно чл.177, ал.1 АПК, което задължава гражданският съд да съобрази отмяната на определената от ДКЕВР временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа при разглеждане на възникналите гражданскоправни отношения. Приел е, че цената за достъп е само елемент от фактическия състав на търговската сделка – договор за достъп на производителя на ел.енергия до ел.разпределителната мрежа и е определяема от регулаторния орган. Счел е, че регламентираното в Закона за енергетиката административно производство във връзка с определянето на цена за достъп по чл.82 от същия закон все още не е приключило с влязъл в сила административен акт, като едва с приключването му ще се съобразят последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалвани и отменяни решения на ДКЕВР съобразно предвидения механизъм на компенсация в чл.32, ал.4 ЗЕ. Поради това е приел, че отмяната на индивидуалния административен акт, с който е определена временна цена, не произвежда твърдените от ищеца последици – задължението за плащане на цена за достъп не е отпаднало и не е отпаднало с обратна сила задължението му относно платената от него цена за достъп. По тези съображения е приел, че извършеното прихващане е произвело погасителен ефект.
Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения, че към момента на отмяна на решение Ц-33/14.09.2012г. вземането на ищеца за част от цената на произведената ел.енергия вече е било погасено чрез извършени въз основа на постигнато между страните съгласие.
По поставения правен въпрос са постановени по реда на чл.290 ГПК следните решения на ВКС: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д.№353/2015г. на ІІ т.о. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие.
След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, като в решение № 126 от 16.08.2016г. по т.д. № 1592/15г. на ВКС, ТК, I т.о. касационното обжалване е допуснато по въпроса, подлежат ли на връщане паричните престации, когато размерът на задължението по възникнало правоотношение между гражданско правни субекти по силата на закона се определя от държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен. Даденото в него разрешение е споделено и в решение № 162 от 04.10.2016г. по т.д. № 3245/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 164 от 04.10.2016г. по т.д. № 160/16г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 138 от 05.10.2016г. по т.д. № 2355/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 137 от 05.10.2016г. по т.д. № 2327/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 136 от 05.10.2016г. по т.д. № 2727/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 175 от 31.0.2016г. по т.д. № 1089/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 177 от 0.11.2-16г. по т.д. № 2053/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 194 от 02.11.2016г. по т.д. № 2706/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 170 от 08.11.2016г. по т.д. № 3012/15г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 171 от 08.11.2016г. по т.д. № 3046/15г. на ВКС, ТК , I т.о., решение № 128 от 11.11.2016г. по т.д. № 2354/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 178 от 14.11.2016г. по т.д. № 2543/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 179 от 15.11.2016г. по т.д. № 2536/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 190 от 22.12.2016г. по т.д. № 2738/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 238 от 20.01.2017г. по т.д. № 3050/15г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Възприет е изводът, че при отмяната на административен акт, определящ временни цени за услугата „достъп”, отпада с обратна сила и основанието за дължимост на паричните престации и води до отпадане на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение. Независимо от порока, актът е породил правно действие, а доколкото последиците му са осъществени назад във времето при допуснато предварително изпълнение, то следва да бъдат заличени с възстановяване на първоначалното положение. Отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Настоящият състав изцяло споделя практиката на ВКС по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и тъй като въззивното решение не съответства на тази практика, следва да бъде отменено. По делото са установени релевантните за спора факти и обстоятелства и не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени процесуални действия, поради което настоящият състав на ВКС следва да разреши спора по същество.
От фактическа страна по делото е установено, че на 05.09.2012г. са сключени при условията на чл.94а, ал.3 ЗЕ три договора - № 283/2012, № 284/2012 и № 285/2012 за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, с който [фирма] се задължава да изкупува произведената от [фирма] активна електрическа енергия при уговорените условия. По силата на тези договори за вземането на касатора в размер общо на 65 615,86 лева по издадени от ответника фактури за произведената за периода октомври 2012г. – юни 2013г. ел.енергия в общ размер на 182 829 лева е направено изявление за прихващане въз основа на протоколи № 1 от 26.11.2012г., № 2 от 12.12.2012г., № 3 от 10.01.2013г., № 4 от 11.02.2013г., № 5 от 11.03.2013г., № 6 от 09.04.2013г., № 7 от 13.05.2013г., № 8 от 10.06.2013г. и № 9 от 08.07.2013г.. Насрещните вземания на [фирма] произтичат от цени за достъп в размер общо на 65 615,86 лева по фактури № 1100862/06.11.2012г., № 1100761/06.11.2012г., № 1100894/06.11.2012г., № 1101142/06.12.2012г., № 1101004/06.12.2012г., №1101158/06.12.2012г., 1100977/20.11.2012г., № 1100976/20.11.2012г., № 1100978/20.11.2012г., № 1101316/07.01.2013г., № 1101469/07.01.2013г., № 1101479/07.01.2013г., № 1101627/05.02.2013г., № 1101757/05.02.2013г., № 1101741/05.02.2013г., № 1102116/05.03.2013г., № 1102127/05.03.2013г., № 1101925/05.03.2013г., № 1102382/03.04.2013г., № 1102431/03.04.2013г., № 1102243/03.04.2013г., № 1102764/07.05.2013г., № 1102588/07.05.2013г., № 1102778/07.05.2013г., № 1103082/05.06.2013г., № 1102926/05.06.2013г., № 1103068/05.06.2013г., № 1103485/05.07.2013г., № 1103459/05.07.2013г. и № 1103310/05.07.2013г., издадени от [фирма] и произтичащи от решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012г. за определяне на временни цени за достъп, които са цедирани на [фирма]. Решението на ДКЕВР е отменено с решение № 9484 от 25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС.
С отмяната на решението на енергийния регулатор за оператора е възникнало задължение за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник цени за достъп, тъй като тези цени са заплатени на отпаднало основание. Цената за достъп е административно регулирана, а надлежна регулация за процесния период не е налице, с оглед на което не може да се приеме, че между страните се дължи обичайната за тази услуга цена. Липсата на основание за начисляване на посочените суми сочи на несъществуване на вземането, поради което не би могло да се извърши и валидно извънсъдебно прихващане. Не са били налице предпоставките на чл.103, ал.1 ЗЗД за извършване на прихащане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп. Поради настъпилото с обратна сила конститутивно действие на решението на ВАС, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, извършената цесия не е могла да породи валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното действие са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изскуемо вземане към ищеца. С оглед на това не е настъпил погасителният ефект на изявлението за прихващане по отношение на вземането на ищеца за цената за произведената електрическа енергия /в този смисъл и решение № 136 от 05.10.2016г. по т.д. № 2727/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 178 от 14.11.2016г. по т.д. № 2543/15г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 238 от 20.01.2017г. по т.д. № 3050/15г. на ВКС, ТК, I т.о. и др./.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.327 ТЗ следва да се уважи за сумата 65 615,86 лева - цена за произведена ел.енергия по договор № 283/05.09.2012г., договор № 284/05.09.2012г. и № 285/05.09.2012г., представляваща неплатен остатък по фактури № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/31.10.2013г., № [ЕГН]/31.01.2013г., № [ЕГН]/31.01.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/30.04.2013г., № [ЕГН]/30.04.2013г., № [ЕГН]/30.03.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С оглед основателността на предявения главен иск, се явява частично основателен и предявеният акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 65 615,86 лева. Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва за периода след изтичане на предвидения в договорите срок от 16 работни дни, считано от получаване на издадените фактури, за заплащане на фактурираната цена за произведената от него ел.енергия. От една страна, по делото не са ангажирани доказателства за датата, на която ответникът е получил издадените фактури за цена за произведена ел.енергия. От друга страна, вземането на ищеца за неплатения от ответника остатък от дължимата цена за произведена ел.енергия, което е било погасено чрез прихващане с насрещното му задължение за цената за достъп, е възникнало с оглед отпадане с обратна сила на основанието за заплащане на цената за достъп. Поради това, за да изпадне ответникът във виновна забава и да дължи обезщетение за неизпълнението на основание чл.86 ЗЗД, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД е следвало да бъде поканен да заплати дължимата сума. Такава покана ищецът е отправил до ответника с писмо вх. № 2998734/21.05.2014г., поради което ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2014г. до завеждане на исковата молба - 09.07.2014г. Изчислена от съда с помощта на calculator.bg, законната лихва за посочения период възлиза на 859,04 лева, поради което предявеният иск се явява основателен до посочения размер.
При тези изводи обжалваният акт в частта, в която са отхвърлени предявените искове до посочените размери, следва да бъде отменен и следва да бъде постановено ново решение, с което исковете в тази част бъдат уважени.
След приключване на устните състезания, на 29.03.2017г. е постъпила молба от ответника, с която заявява, че след съдебното заседание е предприел действия по доброволно плащане на задължението към касатора, включващо главница, законна лихва от завеждане на исковата молба до датата на плащането и разноски, и представя преводно нареждане за заплатена сума в размер на 89 465,44 лева. Доколкото плащането е извършено след приключване на устните състезания по делото, този факт не може да бъде взет предвид при постановяване на съдебния акт съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените разноски съобразно уважената част от исковете за трите инстанции в размер общо на 16 057,33 лева съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а на ответника следва да бъдат присъдени за разноски съобразно отхвърлената част от исковете за заплатено адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер общо на 1 422,21 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 211 от 03.07.2015г. по в.т.д. № 291/2015г. на Варненски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 78 от 30.01.2015г. на Варненски окръжен съд са отхвърлени исковете на [фирма] против [фирма] за заплащане на сумата 65 615,86 лева, представляваща цената на произведена ел.енергия от В. – по три броя договори, съответно: 21 760,61 лева по договор № 283/05.09.2012г., 22 035,15 лева по договор № 284/05.09.2012г. и 21 820,10 лева по договор № 285/05.09.2012г.; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете на касатора против [фирма] с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 895,04 лева, представляваща законна лихва, дължима върху главниците по обективно съединените искове по чл.327 ТЗ, за периода от 22.05.2014г. до 09.07.2014г., и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати съдебни разноски върху отхвърлената част от иска в размер на 371,76 лева – за първоинстанционното производство, както и в частта, в която [фирма] е осъден да заплати на [фирма] съдебни разноски за двете инстанции в размер на 7 540,56 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.2 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.5, офис 501, адв. М. Д. сумата 65 615,86 лева /шестдесет и пет хиляди шестстотин и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - неизплатен остатък от цена за изкупуване на произведена ел.енергия по фактури № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/31.10.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/30.11.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/28.12.2012г., № [ЕГН]/31.10.2013г., № [ЕГН]/31.01.2013г., № [ЕГН]/31.01.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/28.02.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/29.03.2013г., № [ЕГН]/30.04.2013г., № [ЕГН]/30.04.2013г., № [ЕГН]/30.03.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.05.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., № [ЕГН]/30.06.2013г., издадени на основание договор № 283/05.09.2012г., договор № 284/05.09.2012г. и договор № 285/05.09.2012г., от които 21 760,61 лева – по първия договор, 22 035,15 лева – по втория договор и 21 820,10 лева – по третия договор, на основание чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2014г. до окончателното й изплащане, да заплати сумата 895,04 лева /осемстотин деветдесет и пет лева и четири стотинки/ - обезщетение за забавено плащане на сумата 65 615,86 лева в размер на законната лихва за периода от 22.05.2014г. до 09.07.2014г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 16 057,33 лева /шестнадесет хиляди петдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 1 422,21 лева /хиляда четиристотин двадесет и два лева и двадесет и една стотинки/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 03.07.2015г. по в.т.д. № 291/2015г. на Варненски апелативен съд в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|