О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 152 гр. София, 11.03.2020г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1372 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Николов Д. и К. Х. М., упражняващи заедно правомощията на синдик на "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/ против решение № 2608/13.12.2017г. по т.д.№ 4421/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 1113/13.06.2017г. по т.д.№ 3880/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 състав за отхвърляне на предявения от синдиците на "КТБ" АД / в несъстоятелност / иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, за обявяване относителната недействителност на изявление за прихващане, извършено от „В. Вист“ ЕАД на 30.10.2014г. с активно вземане, придобито по договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“АД, и пасивно вземане, произтичащо от договор за кредит от 10.10.2003г., до сумата от 10 407 000лв. и за осъждане на банката да заплати сумата от 416 280лв.- дъжавна такса. Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно и искат неговата отмяна. Считат, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „В. Вист“ЕАД не е подал писмен отговор. Третото лице-помагач на страната на ответника – „Първа инвестиционна банка“АД е подало писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В обжалваното решение въззивният съд е сезиран с иск за прогласяване недействителността на процесното прихващане предвид извършването му от ответника след началната дата на неплатежоспособност на банката, определена на 20.06.2014г. Съставът на САС е изтъкнал, че с нормата на чл.59 от ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в несъстоятелност. Изложил е съображения, че нормата на чл. 59 от ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба, респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни прихващания в хипотезите на ал.3 и ал.5 на същата разпоредба. Посочил е, че новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти, като обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с изрична законова разпоредба – чл.14 от ЗНА. Изтъкнал е, че за да действа новият граждански закон спрямо възникналите преди влизането му в сила правоотношения, е необходимо законодателят изрично да му придаде обратна сила. Констатирал е, че спорните отношения по извършеното от ответника прихващане с изявление от 30.10.2014г., достигнало до банката на същата дата, са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г., обнародван с ДВ бр.98 от 28.11.2014г. Посочил е, че с разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено той да влизе в сила от обнародването му в ДВ /28.11.2014г./, като предвид избрания от законодателя подход, изрично разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 от ЗНА, и напротив разписаното законодателно решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ. С оглед това съдът счита, че новата разпоредба намира приложение само за възникналите след влизането й в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече възникнали такива, както и по отношение на вече настъпили правни последици от юридическите факти – в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните вземания до размера на по - малкото от тях. По тези съображения въззивният съд е стигнал до извода, че при преценка за действителност на процесното прихващане, следва да се приложи действалият към датата на извършването на прихващането материален закон, или нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в приложимата й редакция, недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. С оглед изложеното съдът е приел предявения иск по чл. 59, ал.5 от ЗБН за неоснователен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/Може ли съдът да извърши промяна в правната квалификация на предявените искове, извършена от първоинстанционния съд и да откаже да се произнесе по един от тях, без да направи нов доклад по делото?; 2/Какъв е характерът на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН - материалноправна или процесуалноправна, както и дали ако е материалноправна, същата преурежда правоотношения, възникнали преди изменението й, обн. в ДВ бр.98/2014г.?; 3/С предявяване на иск за обявяване на недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД / в несъстоятелност/, на извършени от кредитополучатели на банката прихващания, оспорва ли се действителността на извършеното прихващане въз основа на приета след изявлението за неговото извършване правна норма и в тази връзка извършва ли се преуреждане на възникналото поради прихващането правоотношение ?; 4/ Към кой момент следва да се извършва преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59, ал.5 от ЗБН - към момента на тяхното извършване, когато банката не е обявена в несъстоятелност или към момента на обявяването й в несъстоятелност, който за "КТБ" АД /н./ е 22.04.2015г.?; 5/Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителната недействителност на извършените прихващания по реда на чл.59, ал.5 от ЗБН - тази, в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази в момента на обявяването в несъстоятелност на "КТБ" АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност? По отношение на първия въпрос поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – противоречие със задължителните разяснения в ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение №160/07.10.2016г. по т.д.№2148/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. По отношение на останалите четири въпроса поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК / ДВ бр.47/2009г./ – противоречие на въззивното решение с влязло в сила решение №2212/19.12.2016г. по т.д. №1765/2016г. на Софийски градски съд. По отношение на тези четири въпроса се твърди и наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като касаторът обосновава това основание с липса на съдебна практика по поставените въпроси. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.86/2017г./. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Първият поставен от касаторите въпрос не е обуславящ за изхода на производството, доколкото не съответства на данните по делото. С решение №1113/13.06.2017г. по т.д.№ 3880/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 20 състав, съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.59, ал.5 от ЗБН и се произнесъл по него, като с диспозитива на решението е отхвърлил именно предявения иск по чл.59, ал.5 от ЗБН. В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца е заявил изрично, че предявява иск по чл.59, ал.5 от ЗБН. Постановявайки въззивното решение, съставът на САС се е произнесъл именно по иска, разгледан от първоинстанционния съд, без да променя определената от последния правна квалификация на иска. Следователно поставеният въпрос не е относим към фактите по конкретния спор, не съответства на извършените от въззивния съд процесуални действия и поради това не отговаря на общата предпоставка за достъп до касация. Втори, трети, четвърти и пети въпрос, доколкото същите са взаимно свързани и отчасти се преповтарят, могат да бъдат обобщени като въпрос относно това коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./. Въпросът е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е извел извода си за неоснователност на предявения иск въз основа на съображенията, че при извършване преценка за действителност на процесното прихващане, извършено с едностранно изявление от ответника, следва да се приложи действалият към датата на извършването на прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59 от ЗБН в редакцията й преди изменението й с ДВ бр. 98/2014г. в сила от 28.11.2014г. Касаторите се позовават на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед датата на подаване на касационната жалба – 05.02.2018г., действаща е редакцията на чл.280, ал.1 ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г., и тя не предвижда допълнително основание – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос. Налице е допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото касае тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН, при липса на формирана задължителна съдебна практика. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ ? На основание чл.59, ал.7 от ЗБН, касаторите са освободени от предварително заплащане на държавна такса. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2608/13.12.2017г. по т.д.№ 4421/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. Делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.