Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  490   София  28.06.  2010 г.   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и седми май, две хиляди и десета година в състав:                                              Председател :    КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                       Членове :    МАРИО ПЪРВАНОВ                                                                           БОРИС ИЛИЕВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 342/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. В., град В., приподписана от пълномощника му адвокат З, срещу въззивно решение №900 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 585/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №257 от 23.01.2008 г. по гр. д. №4644/2007 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу „П”Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнение по чл.328, ал.1, т.10 КТ и чл.222, ал.3 КТ за неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че база за изчисляване на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ следва да бъде месецът, предхождащ уволнението – февруари 2007 г., в който има отработени шест работни дни. Ответникът по касационната жалба „П”Е. , град В., оспорва жалбата. С определение №818 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №900 от 24.07.2008 г. по гр. д. № 585/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №257 от 23.01.2008 г. по гр. д. №4644/2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ за неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос относно базата за изчисляване на това обезщетение. Според едни съдебни решения обезщетението се изчислява въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Според други - въз основа на брутното трудово възнаграждение за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение независимо дали работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Правилно е първото разрешение. Според разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл.222, ал.3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд неправилно е приел, че размерът на претендираното обезщетението по чл.222, ал.3 КТ трябва да се определи като за база се използва месецът, предхождащ уволнението – февруари 2007 г., в който ищецът има отработени само шест работни дни. Неправилен е изводът, че следва да се приложи разпоредбата на § 6 ДПЗР от НДДТВ/отм./. В случая тя е неприложима, защото като база за изчисляване на обезщетението следва да се вземе месечното трудово възнаграждение при връщане назад във времето. Тази разпоредба би била приложима в други случаи, при които например работникът или служителят въобще няма пълен работен месец. По тази причина, въззивният съд, след като не е определил правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, не е стигнал до правилен извод за това дали се дължи и в какъв точно размер претендираното неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ. В нарушение на разпоредбите на чл.186 ГПК/отм./ и чл.188, ал.1 ГПК/отм./ са направени изводи за неоснователност на иска без да бъде изяснен въпросът какъв е размерът на обезщетението, изчислен по посочения по-горе начин. В резултат на всичко това делото е останало неизяснено относно релевантни за изхода му обстоятелства и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при което със счетоводна експертиза съобразно изискванията на ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС, т.10 се установи дали има неизплатено обезщетението по чл.222, ал.3 КТ и в какъв размер евентуално. По изложените съображения и на основание чл.293, 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №900 от 24.07.2008 год. по гр. д. № 585/2008 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №257 от 23.01.2008 г. по гр. д. №4644/2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне иска с правно основание чл.222, ал.3 КТ за неизплатено обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.