7 Р Е Ш Е Н И Е № 118 [населено място], 11.05. 2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5696 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от К. С. М. от [населено място], приподписана от пълномощника й адвокат И. Т. И. от АК-С., против въззивно решение № 3883 от 27.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2015 г. на Софийски градски съд, IV-A въззивен състав, с което като е отменено решението от 19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 23078/2013 г. на Софийския районен съд, II ГК, 68 състав, са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване уволнението на К. С. М., извършено със заповед № РД 09-68/08.04.2013 г. на кмета на район „Изгрев” при Столична община, за незаконно; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа на длъжност „главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно информационно обслужване и човешки ресурси”, в район „Изгрев” при Столична община и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 696 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. В отхвърлителната му част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата адв. И. Т. И. поддържа жалбата и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение. С определение № 72 от 14.01.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси, относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, които са обуславящи изхода на делото и са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Столична община – район „Изгрев”, представляван от кмета Ц. Ж., чрез процесуалния си представител юриск. И. И. С. в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност, поради което моли да бъде оставено в сила въззивното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на касаторката, изложени в подадената касационна жалба, становището на ответната страна и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По поставените материалноправни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, а именно относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 и сл. ГПК, обективирана в решение № 58 от 30.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2600/2014 г. на ІV г.о., решение № 345/13 от 06.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3868/2013 г. на ІV г.о., решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 680/2012 г. на ІV г.о., според която работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като неговата воля в този случай е подчинена на суверенната му преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал.1 КТ. Освен това, според посочената съдебна практика разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация като изискуемите предпоставки за упражняване на трудовата функция касаят само промяна в изискванията за образованието или квалификацията, която следва да е настъпила след сключването на трудовия договор. Приема се, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностната характеристика изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт и волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В цитираната задължителна съдебна практика е изрично изяснено още, че и в тези случаи работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, като обобщено е прието, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право – чл. 8, ал. 1 КТ, както и пряка и непряка дискриминация. В случая, за да отхвърли предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника по силата на трудов договор № РД-15-ТД-21/17.04.2012 г., като със заповед № РД-09-68/08.04.2013 г. на кмета на Столична община – район „Изгрев”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение за длъжността „главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно информационно обслужване и човешки ресурси”, поради липса на необходимото образование и липса на необходимата професионална квалификация. Съгласно утвърдена нова длъжностна характеристика са изменени изискванията за заемане на длъжността, както следва: 1. образователна степен – висше – бакалавър или магистър; 2. професионална квалификация – финанси; 3. професионален опит – не по-малко от 2 години; 4. компютърна грамотност. В. съд е приел, че обжалваната заповед е мотивирана единствено чрез възпроизвеждане на фактическото основание, заложено и в законовата норма, но при въвеждане от страна на работодателя на нови изисквания за заемане на длъжността, съдът може да проверява доколко това е било обективно необходимо само с оглед преценката дали е налице злоупотреба с право, а в случая липсват доказателства, които обосновават извод за наличие на такава злоупотреба. Изложени са съображения, че работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Съдът е приел, че обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение, поради което е приел, че обжалваната заповед е в достатъчна степен мотивирана, като от представените длъжностни характеристики и диплома е видно, че касаторката е със специалност „Счетоводна отчетност”, а новото изискване, съгласно новата длъжностна характеристика е за специалност „Финанси”, каквато тя не притежава. Въз основа на изложените мотиви въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законосъобразно, отменил е първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение като неправилно и ги е отхвърлил като неоснователни. След така приетия отговор на въпросите от материалноправно естество, обусловили изхода на делото, поради които е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение е основателна. В. решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК следва да бъде отменено изцяло. След отмяна на неправилното въззивно решение при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши от настоящата инстанция като се уважат предявените искове за защита срещу незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по следните съображения: По делото е безспорно, а и от представените трудов договор № РД-15-ТД-21/17.04.2012 г., както и допълнително трудово споразумение № РД- 15-С-62/01.06.2012 г. се установява, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността ”главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно-информационно обслужване и човешки ресурси” в район „Изгрев” при СО. Със заповед № РД 09-68/ 08.04.2013г. на Кмета на район „Изгрев” при СО, ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ, считано от 09.04.2013 г., като причини за уволнението й е посочено - липса на необходимото образование и липса на необходимата професионална квалификация, която заповед й е връчена на 08.04.2013 г. В. съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като според нова длъжностна характеристика от 05.04.2013 г. за длъжността ”главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно-информационно обслужване и човешки ресурси”, заемана от ищцата, е въведено ново изискване – професионална квалификация – финанси, каквато ищцата не притежава. Същата е с висше образование по специалността „Счетоводна отчетност”, като й е призната квалификация „Икономист”. Правилно и в съответствие с установената задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че при прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя по реда на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ - поради липса на необходимо образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, се касае за две отделни основания - първото липса на образование - по вид и степен, а второто - липса на необходимата професионална квалификация. За да са налице основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т. 6 КТ новите изисквания за образование и професионална квалификация трябва да са въведени в нормативни актове, длъжностна характеристика или щатно разписание само в хода на действие на трудовото правоотношение. В конкретния случай, при сравнение на двете длъжностни характеристики, е видно, че са променени и двете основания, като по отношение на образованието служителят отговаря на изискванията и на новата длъжностна характеристика, тъй като те са занижени. Във втората длъжностна характеристика е въведено ново изискване по отношение на професионалната квалификация, каквото не е съществувало в предходната длъжностна характеристика и на което служителят не отговаря, тъй като специалността на ищцата е „Счетоводна отчетност” с призната квалификация „Икономист”, а новото изискване е за специалност „Финанси.” Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка – съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. В тези случаи обаче работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения като въпреки че в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съдебният контрол не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, то контролът на съда за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона – чл. 8, ал. 1 КТ. В тази връзка в противоречие с дадените разяснения по чл. 290 ГПК, въззивната инстанция при установяване на твърдяната от ищцата с исковата молба злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, не е извършила преценка на събраните по делото доказателства с оглед установяване на действителната цел на работодателя при всички случаи да прекрати трудовото правоотношение с К. М.. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че работодателят е имал намерение да прекрати трудовият договор с К. М. на друго основание, видно от представеното по делото уведомление вх. № 0700-620 от 28.03.2013 г. от К. М. до кмета на район „Изгрев” при СО Ц. Ж., с което тя му отговаря, че не приема отправената до нея устна покана на 27.03.2013 г. да подаде доброволно молба за напускане, след което на 05.04.2013 г. е била утвърдена от кмета нова длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищцата с ново изискване – професионална квалификация – финанси, на която тя не отговаря/ищцата е с професионална квалификация – икономист/. При така изложеното, се установява желание на работодателя чрез законово допустими средства/промяна в изискванията за заемане на длъжността/ да постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия договор конкретно с К. М., т.е. в случая е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ от работодателя. Следователно, настоящата инстанция приема, че в случая е оборена презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. От това следва, че заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, се явява незаконна и следва да бъде отменена. В частта по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество. Незаконната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ следва да бъде отменена и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ служителката възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Основателен се явява и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. От представените по делото заверени копия от страниците от регистрационната карта на ищцата в Дирекция „Бюро по труда”, от писмото изх. № 07-08-25/07.11.2014 г. от заместник директора на ТД на НАП-С. до район „Изгрев” при СО и от писмото изх. № 10-00-5052/07.11.2014г. от заместник изпълнителния директора на Агенцията по заетостта до район „Изгрев” при СО се установява фактът на оставането на ищцата без работа в 6-месечния период след уволнението й, поради което следва да се приеме, че за нея се е породило правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Обезщетението на ищцата по чл.225, ал.1 КТ, за периода от 09.04.2013г. до 09.10.2013г., е в размер на 3 696 лв., т.к. брутното й трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228, ал. 1 КТ е било в размер на 616 лв., видно от вписаното в представеното от ответника заверено копие от фиша за работна заплата на ищцата за месец април 2013г., което е по естеството си е извлечение от разплащателните ведомости на ответника и не е оспорено от ищцовата страна. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 390 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 500 лв. адв. възнаграждение за въззивната инстанция и 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, или общо 1 490 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на 247,84 лв. по сметка на Върховния касационен съд, съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 3883 от 27.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2386/2015 г. на Софийски градски съд, IV-A въззивен състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на К. С. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу Столична община, Район „Изгрев”, адрес: [населено място], [улица], извършено със заповед № РД 09-68/08.04.2013 г. на кмета на район „Изгрев” при СО Ц. Ж.. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. С. М. на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт” в отдел „Правно-нормативно, административно-информационно обслужване и човешки ресурси” в район „Изгрев” при СО. ОСЪЖДА Столична община, район „Изгрев” да заплати на К. С. М. на основание чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 3 696 лв./три хиляди шестстотин деветдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за принудителна безработица, за периода 09.04.2013 г. - 09.10.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2013 г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1 490 лв., представляваща направените съдебни разноски за всички инстанции. ОСЪЖДА Столична община, район „Изгрев” да заплати по сметка на Върховен касационен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 247,84 лв., представляваща държавни такси. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: