О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 500
гр. София, 29.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1624 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Б., представлявана от адв. С. С., срещу решение № 130 от 19.02.2020г. по гр.д. № 3067/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1881 от 09.03.2020г. по гр.д. № 15853/2018г. на СГС, ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от касаторката против „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.04.2017г. ПТП за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е определил занижен размер на обезщетението, който е недостатъчен да репарира в цялост всички претърпени от нея физически и психически болки, страдания и битови неудобства, като не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от нея телесни увреждания и трайните последици от тях. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1. Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал? Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 166 от 03.08.2011г. по гр.д. № 1065/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 221 от 15.04.2002г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, ГК, I г.о.
2. Следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/68г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.2 на ППВС № 4/68г., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 158 от 28.12.2011г. по т.д № 157/2011г. на ВКС, ТК, I т.о.
3. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/68г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Касаторката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 31 от 25.03.2014г. по т.д .№ 1203/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 217 от 20.12.2017г. по т.д № 990/2017г. на ВКС, ТК, II т.о.
Касаторката поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като въззивното решение в обжалваната част е очевидно неправилно.
Ответникът „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел за установено наличието на виновно и противоправно поведение на водача на МПС и е споделил извода на първоинстанционния съд за недоказаност на направеното от ответника възражение за съпричиняване на настъпилото на 03.04.2017г. ПТП.
Приел е за установено от заключението на СМЕ, че при настъпилото ПТП ищцата е получила една средна телесна повреда, а именно: фрактура на пета метатерзална кост на дясното ходило, за лечението на която травма е провела болнично лечение, по време на което е извършена оперативна интервенция – остеоклазия /мануално коригиране на деформацията от счупената кост/. Посочил е, че е била поставена гипсова лонгета за 40 дни; че след свалянето на гипса ищцата е провеждала лечебна физкултура на два пъти по десет дни, като възстановяването е продължило около два до три месеца, през което време е търпяла болки, по-интензивни през първите 15-20 дни. Взел е предвид, че според вещото лице ищцата ще има болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат цял живот, както и че счупването е довело до зашипяване и оток на ходилото и с оглед на това при ищцата ще остане накуцваща походка. Въззивният съд е обсъдил и събраните по делото гласни доказателства относно претърпените от ищцата физически и психически болки и страдания.
За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивният съд е посочил, че ищцата е получила само една телесна повреда, за лечението на която е провела болнично лечение, по време на което не е извършена оперативна интервенция, а мануално коригиране на деформацията от счупената кост. Съобразил е и факта, че ищцата се е нуждаела от чужда помощ поради затруднения в хигиенно-битово отношение, че ограничената възможност за придвижване е причинила освен физически, и емоционален дискомфорт, тъй като е жена в напреднала възраст, като всяко подобно залежаване крие повишен риск за здравето. Посочил е, че общото здравословно състояние на ищцата към момента е възстановено, но ще остане накуцваща походка, т.е. налице са остатъчни посттравматични усложнения. Взел е предвид и възрастта на пострадалата /77г./ към датата на ПТП през 2017г., тежестта на уврежданията и последиците от тях, факта, че е била пешеходка, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, неблагоприятната прогноза за възстанояване и променения ритъм и начин на живот, и е намерил, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лева не е съобразено с икономическата конюнктура в страната, обема на вредите и липсата на оперативни интервенции с поставяне на метална остеосинтеза и винтове. Поради това е намалил обезщетението до размер на 20 000 лева.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Първият процесуалноправен въпрос, отнасящ се до задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях, е релевантен. Във връзка с приложението на чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и посочените от касатора решения. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като, противно на твърдението на касаторката, е обсъдил събраните по делото доказателства, в това число заключението на СМЕ и установеното с него обстоятелство, че по време на проведеното болнично лечение е извършена оперативна интервенция – остеоклазия /мануално коригиране на деформацията от счупената кост/. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.
Формулираните втори и трети въпроси, отнасящи се до приложението на чл.52 ЗЗД, следва да се уточнят в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за преценка на съответствието на въззивния акт с дадените разрешения.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, касаторът Н. С. Б. следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане по същество на касационната му жалба в размер на 200 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 19.02.2020г. по гр.д. № 3067/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 1881 от 09.03.2020г. по гр.д. № 15853/2018г. на СГС, ГО, 6 състав, е отхвърлен предявеният от Н. С. Б. против „Застрахователно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 03.04.2017г. за разликата над 20 000 лева до 30 000 лева, както и в частта за разноските.
УКАЗВА на касатора Н. С. Б. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 200 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ѝ ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |