10 Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 21 февруари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП Т. КОМОВ, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 1226/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. С. В., депозирана чрез упълномощения защитник – адв. Й., и по жалба на частните обвинители Ш. А. Ч. и И. Ю. Ч., подадена чрез повереник – адв. Б., срещу въззивно решение № 285 от 19.10.2017 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 314/2017 г., с което е била потвърдена присъдата по НОХД № 277/2016 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Касационната жалба, подадена от подсъдимия, чрез процесуалния му представител, релевира касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивната жалба на частните обвинители не е подадена в срок и неправилно апелативният съд я е разгледал по същество, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до засягане интересите на подсъдимия. В тази насока са изложени подробни и аргументирани съображения. В обхвата на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК имплицитно се визира и нарушено право на защита, тъй като първоинстанционният съд отказал да уважи конкретни доказателствени искания. Първото от тях е било свързано с отправено от защитата искане съдебният състав да извърши оглед на местопроизшествието с цел установяване точното местонахождение на знак Б2 – „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, както и за поставяне на допълнителна задача на вещите лица от повторната автотехническа експертиза. Второто доказателствено искане, което според защитата неправилно е било отказано от съда, е свързано с повторно изискване на транспортно-комуникационната схема за организация на движението в района на настъпилото ПТП, тъй като изпратената такава е била неясна и нечетлива. Това обстоятелство било от значение за установяване дали поведението на подсъдимия е противоправно, тъй като на пътя и в посоката, в която се е движил, пътен знак Б1 не е бил поставен, съгласно изискванията на чл.53 ал.4 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Акцентира се върху оставеното без уважение доказателствено искане за установяване точното местонахождение на удара, както и наличието на противоречиви данни относно лентата, в която се е движил водача на товарния автомобил към момента на настъпване на ПТП. На последно място, процесуалният представител на подсъдимия твърди, че в противоречие с процесуалните правила съдът е отказал да уважи отправените искания за установяване номера на служебния телефон на свид. Я., както и разпечатка за водените от този и от личния телефонен номер на водача разговори към момента на произшествието. Сочи се, че това било от значение с цел установяване дали водачът е отклонил вниманието си, поради което и не е предприел никаква спасителна маневра, за да предотврати удара. Наведен е довод, че допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната жалба, подадена от адв. Б. от името на частните обвинители, релевира касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд с цел увеличаване наказанието на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият М. В. и неговият упълномощен защитник – адв. Й., поддържат касационната жалба по наведените в нея основания и изложени в тяхна подкрепа съображения. По отношение на жалбата на частните обвинители считат, че същата е просрочена. Частните обвинители Ш. Ч. и И. Ч., и техният повереник – адв. Б., поддържат подадената касационна жалба по изложените аргументи. Подсъдимият в право на лична защита и в последната си дума моли да се остави без уважение жалбата на частните обвинители и заявява, че е осъзнал стореното. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Предлага на съда да остави в сила въззивното решение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: С първоинстанционната присъда № 51/24.04.2017 г., постановена по НОХД № 277/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, подс. В. e бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.Б пр.1 вр. ал.1 б.Б и б.В вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК за това, че е допуснал нарушение на правилата за движение по чл.6 т.1, чл.47 и чл.50 ал.1 от ЗДвП, поради което и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. Ч. и средни телесни повреди на Шукран А. Ч., за което е осъден и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от пет години. На основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години. Със същата присъда подс. В. е признат за невиновен по обвинението, касаещо скоростта, с която е нарушил правилата за движение, да е сторил това със скорост от 77 км/ч. и го оправдава в тази му част. По повод подадени въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от повереника на частните обвинители е образувано производство пред Апелативен съд – Велико Търново, финализирало с изцяло потвърдително решение по ВНОХД № 314/2017 г., предмет на настоящата проверка. Настоящият съдебен състав намира за необходимо, на първо място, да се произнесе по допустимостта на депозираните касационни жалби, която има преюдициално значение за пределите на касационния контрол. І. По допустимостта на жалбите: Жалбата на подсъдимия, подадена чрез неговия процесуален представител – адв. Й., е допустима, депозирана е в законоустановения петнадесетдневен срок за обжалване на въззивното решение и е подадена от активно легитимирано лице. Касационната жалба, подадена от повереника на частните обвинители, е процесуално недопустима, поради следните съображения: За да е валидно сезирана касационната инстанция, е необходимо депозираната жалба да е подадена в преклузивния 15-дневен срок за обжалване и от лице, което притежава активна правна легитимация. За да се породи правото на касационно обжалване на въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционната присъда, е необходимо процесуалният субект първо да се е възползвал от процесуалната си възможност да атакува съдебния акт на първата инстанция пред съответния въззивен съд. В действащия процесуален регламент законодателят не е предвидил в такава хипотеза „прескачащо обжалване“, при което да е възможна касационна проверка на първоинстанционните съдебни актове (per argumentum a contrario чл.346 т.1 от НПК). В настоящия казус, въпреки че е налице депозирана въззивна жалба от повереника на частните обвинители, тя е подадена след изтичане на законоустановения срок за обжалване, съгласно чл.319 ал.1 от НПК. Неправилно и в разрез с разпоредбите на закона с определение № 65 по ВНОХД № 244/2017 г. Великотърновският апелативен съд е прекратил въззивното производство и е върнал делото на Окръжен съд – Велико Търново, на съдията-докладчик, за администриране жалбата на частните обвинители. От материалите по делото е видно, че в товарителницата с лого на FedEx International Air Waybill (американска фирма за транспортни услуги) и посочена дата 09.05.2017 г. не са отразени реквизитите, които следва да се съдържат в общите условия на договора с потребителите, съгласно чл.21 ал.3 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). В нея не е посочено в кой град е приета пратката; в кой офис; не е отразен начинът на доставката; какъв вид е пратката – писмо, колет; по какъв начин е извършено плащането; лицето, което е приело доставката, както и датата, на която евентуално е приета от [фирма], А. Б. (посочено като подател на пратката в товарителницата на „С.“). Единствено са попълнени графите с данни, касаещи подателя – адв. Б., получателя – Окръжен съд – Велико Търново и описанието на пратката – въззивна жалба. Разпоредбата на чл.21 ал.3 от ЗПУ предвижда, че пощенските оператори, извършващи неуниверсални услуги по чл. 38 т.1-3 включват в общите условия на контракта с потребителите: видовете услуги, срок за доставка, условия за приемане и доставяне на пощенските пратки, срок за възстановяване на сумата на наложения платеж на подателя и др. Договорът се счита за сключен с приемането на пощенската пратка или пощенския паричен превод от пощенския оператор и заплащане цената на услугата (арг. от чл.21 ал.4 от ЗПУ). В конкретния случай, в товарителницата на FedEx липсват гореизброените реквизити. Не са налице данни за заплащане на пратката, както и дали същата е получена и от кого, поради което и договорът не може да се приеме, че е валидно сключен. Независимо от това, по делото не са налице данни, от които да е видно по какъв начин пратката от FedEx с дата 09.05.2018 г. е достигнала до куриерска фирма „С.“ (приета на 13.05.2017 г. с посочен подател [фирма]), каква е връзката между дружеството - подател и американската фирма, на коя дата е получена пратката от [фирма] и по какъв начин се е осъществило плащането. От приложената по делото справка от Търговския регистър се установява, че в предмета на дейност на [фирма] са включени и куриерски услуги, които попадат в обхвата на неуниверсалните пощенски услуги, съгласно чл.38 т.3 от ЗПУ. В тази насока, е необходимо дружеството да спазва изискванията на чл.21 ал.3 и ал.4 от същия закон, което в случая не е сторено, тъй като липсва товарителница, от която да е видно съдържанието на пратката, нейното заплащане, датата на получаването й, кой е подателят и до кого е адресирана. Видно от справка от публичния регистър на операторите, лицензирани за извършване на универсална пощенска услуга по чл. 39 от ЗПУ и от публичния регистър на неуниверсални пощенски услуги по чл. 38 от ЗПУ, [фирма] не фигурира в нито от един от посочените регистри към Комисията за регулиране на съобщенията, следователно дружеството не е вписано и не би могло да извършва куриерски услуги. Съдебният състав на върховната касационна инстанция намира подадената въззивна жалба за просрочена, тъй като видно от товарителницата на „С.“ (която съдържа всички изискуеми реквизити като подател, получател, начин на плащане, датата, на която пратката е взета и датата, на която следва да бъде доставена, номер и вид на опаковката, съдържание на пратката), пратката е приета на 13.05.2017 г. с подател [фирма], А. Б., и получател – Окръжен съд – Велико Търново, т.е. това е станало четири дни след изтичане на законоустановения 15-дневен срок за обжалване. Разпоредбата на чл.184 от НПК предвижда, че срокът за обжалване се счита за спазен, ако до изтичането му жалбата е постъпила в пощата или друго учреждение. В случая, срокът за подаване на жалбата е изтекъл, тъй като е постъпила в куриерска фирма „С.“ на 13.05.2017 г., а последният ден, в който би било възможно да се счита, че същият е спазен, е бил на 09.05.2017 г. Въззивната жалба е недопустима, подадена е извън преклузивния срок за атакуване на първоинстанционния съдебен акт, което практически означава, че липсва депозирана въззивна жалба. След като не е надлежно упражнено въззивното право на обжалване от частните обвинители на първоинстанционната присъда, не би могло да се породи и правото им на касационно обжалване на потвърдителното въззивно решение. Не е налице валидно подадена касационна жалба, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. Ето защо пределите на касационната проверка се свеждат само до разглеждане на касационните основания, съдържащи се в жалбата на защитника на подсъдимия. ІІ. По основателността на жалбата на подсъдимия, подадена чрез процесуалния му представител. С всички изложени в жалбата възражения всъщност се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Оплакването е аргументирано с един единствен довод, че въззивният съд не констатирал допуснатите процесуални нарушения от първата инстанция, която отказала да уважи конкретни доказателствени искания, свързани с установяване на точното местонахождение на знак Б2 и на удара между двете ППС, с изискването на повторна схема от АПИ и справка от мобилните оператори за проведените разговори от водача на товарния автомобил от неговия служебен и личен телефон. Настоящият съдебен състав намира, че на всички отправени от защитата на подсъдимия искания, първостепенният съд, съобразявайки се с конкретния казус и изискванията на закона, е дал изключително мотивиран, аргументиран и задълбочен отговор, посочвайки причините, поради които е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства. Следва да се отбележи, че дейността по допускане и събиране на доказателства е част от дейността на съда по упражняване на функцията му по ръководство на наказателния процес в съдебната му фаза. Тази дейност е уредена в НПК и е подчинена на пределите на доказване в конкретния процес. Доказателственият процес винаги се определя от кръга обстоятелства, включени в предмета на доказване /чл. 102 от НПК/. В изпълнение на функцията си в процеса съдът е длъжен да събира доказателства както по направените от страните искания, така и по свой почин. Не всяко искане на страна обаче, следва безусловно да бъде уважавано от съда, доколкото преценката за относимостта на доказателството към главния факт в процеса принадлежи на органа, който го ръководи. Страната, сочеща определено доказателство, следва да установи връзката му с предмета на доказване, която не следва да е хипотетична, декларативно заявена или фактът вече е установен от останалия доказателствен материал, а напротив – достатъчно обоснована. В случая, претенцията на защитата би могла да бъде основателна, единствено в случай, че съдът е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които са били относими към предмета на делото, необходими за изясняването му, и чиято липса би довела до необезпеченост с доказателствен материал на определен факт. Настоящият казус не попада в тази хипотеза. Не се установи основание за уважаване на довода за съществено процесуално нарушение, допуснато поради отказ на първата инстанция да уважи доказателствени искания, отправени от процесуалния представител на подсъдимия, но независимо от това, ВКС ще изложи съображения по всяко едно от тях. Правилно и съобразно разпоредбите на закона първостепенният съд е отхвърлил доказателственото искане на защитата с цел установяване на точното местонахождение на знак Б2 („С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“), което искане всъщност е било за извършване на оглед на местопроизшествието от съдебния състав. Така отправено доказателственото искане е самоцелно, то не в корелация с установяването на конкретни обстоятелства, които биха допринесли за изясняване на фактите по делото. Правилно то е отхвърлено, тъй като целият доказателствен материал, събран, проверен и оценен поотделно и в съвкупност, сочи на еднозначност и категоричност, че този пътен знак е бил наличен и поставен на 12 м. преди навлизане на пътните превозни средства в кръстовището по пътя, идващ от [населено място] (видно от заключението по АТЕ – том I, л. 74-92 от ДП). Този факт се подкрепя и от протокола за оглед на местопроизшествие (в който е отразено, че и от северната и от южната част на кръстовището има поставен знак Б2) и приложените към него албум (снимка № 4) и скица. Наличието на знак „Стоп“ се удостоверява и от гласните доказателствени средства – показанията на очевидеца – свидетелят Х. Я., които са пряк източник на информация, и са изцяло в кореспонденция с приетите по делото писмени доказателства: справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ (л. 119 от НОХД), от която е видно, че мястото на инцидента – кръстовището на път I-3 Бяла – П., км 25+925 с път III-405 П. – С., е било обозначено с пътните знаци, които се изискват съгласно Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Към нея е приложена и транспортно-комуникационна схема за организацията на движението в района на кръстовището, където е настъпило процесното пътно транспортно произшествие, от която е видно на кой километър от пътя какви знаци са поставени. В тази справка е посочено, че това кръстовище през последните пет години не е вписано като участък с концентрация на ПТП, съгласно установените изисквания за това, което изцяло кореспондира и с останалите писмени доказателства - писмо от РУП-С. (л. 114 от НОХД), в което е отразено, че в периода 2012г.-2016г. са настъпили осем пътни произшествия. Предвид изложените съображения, правилно и мотивирано първата инстанция е оставила без уважение искането на защитата за предоставяне на повторна схема от АПИ. Наведеният довод, че съгласно чл.53 ал.4 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци преди пътен знак Б2 се поставя пътен знак Б1 с допълнителна табела Т8, която указва разстоянието между двата пътни знака, а на пътя и посоката, в която се е движил подсъдимият, пътен знак Б1 не е имало, е неоснователен. Видно от справката от АПИ пътните знаци, съгласно изискванията на Наредбата, са били поставени в района на произшествието. Дори и да се приеме хипотеза, в която пътен знак Б1 липсва, това не може автоматично да изключи действието на знак Б2 и не може да освободи водача на ППС от задължението да спре при наличието на знак „Стоп“. Твърдението, че първостепенният съд е допуснал нарушение, отказвайки да постави исканата от защитата допълнителна задача на вещите лица от повторната АТЕ, е лишено от основание. Видно от съдебния протокол от 09.01.2017 г. е, че по искане на упълномощения защитник на подсъдимия е допусната повторна автотехническа експертиза, като съдебният състав е дал възможност на страните да отправят своите допълнителни въпроси към експертите. Видно от молба от 11.01.2017 г. (л. 145 от НОХД) адв. Й. се е възползвал от предоставената му възможност и е отразил писмено въпросите си. След като се е запознал със заключението по повторната АТЕ, същият е депозирал молба, с която е конкретизирал и доуточнил първоначално зададените въпроси. В съдебно заседание, проведено на 24.04.2017 г., процесуалният представител на подсъдимия е направил искане за допълнителна задача към вещото лице с поставен конкретен въпрос, който правилно е приет за неотносим към предмета на делото. Поради това претенцията му, че съдът не е поставил допълнителна задача на вещите лица, е напълно несъстоятелна. Възражението на защитата, че на кръстовището не е имало „стоп-линия“, на която подсъдимият е бил длъжен да спре, съгласно чл.46 ал.2 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП), е неоснователно. Цитираната разпоредба предвижда, че пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство. Дори да не е била налице „стоп-линия“, подсъдимият е имал задължението да спре на линията, на която е поставен знак Б2, чието местонахождение в конкретния случай е безспорно и несъмнено установено. Правилно не е било уважено доказателственото искане в тази насока, тъй като не са налице неизяснени обстоятелства и противоречия относно местонахождението на пътен знак Б2 и „стоп-линията“. При хипотеза, в която съдът неоснователно остави без уважение искане за събиране на доказателства и по този начин останат неизяснени съществени въпроси, касаещи предмета на делото, то тогава би било налице допуснато съществено процесуално нарушение. Релевираният довод за наличие на противоречия относно точното място на настъпилия удар между ППС и по-конкретно лентата, в която се е движил водачът на товарния автомобил, е несъстоятелен. Правилно и в съответствие с разпоредбите на закона, първостепенният съд е оставил без уважение искането да се огласят снимките от огледа и да се констатират точно протриванията на мястото на удара. В писменото заключение на вещите лица, както по съдебната автотехническата експертиза (л. 74-92 от ДП), така и от повторната АТЕ (л. 160-191 от НОХД), ясно и недвусмислено е посочено, че към момента на осъществяване на началния контакт, товарната композиция се е движила със средна част в зона около разделителната линия между полагащата му се за движение, южна пътна лента и средната пътна лента за изчакване на отклоняващи се превозни средства. В съдебно заседание пред първата инстанция, вещото лице П. П. (участвал в изготвянето на АТЕ) е уточнил още веднъж, че мястото, където е станал ударът, е там, където е станало продирането, в южната пътна лента, в лентата на движението на товарния автомобил. Това становище изцяло кореспондира и с изложеното от експерта Б. И. (повторна АТЕ), който в съдебно заседание, проведено на 24.04.2017 г. пояснява, че следите от задиряния на практика определят и мястото на осъществяване на удара. Изводите и на двете експертизи са в пълно съответствие с данните от другите доказателствени материали, в това число и протокола за оглед на местопроизшествие и приложените към него албум и скица. Мястото на настъпилия удар между лекия автомобил и товарната композиция е безспорно установен, поради което и доказателствено искане в тази връзка е безпредметно. Отправената претенция на упълномощения защитник на подсъдимия, че неправилно и в нарушение на процесуалните правила първата инстанция е отхвърлила доказателствено искане за разпечатка от мобилните оператори на служебния и личен телефонен номер на водача на товарния автомобил, което нарушение не е било констатирано от въззивния съд, е изцяло неоснователна. Процесуалният представител е направил това искане година и половина след настъпване на пътното произшествие (когато вече е бил изтекъл срокът за съхранение на трафични данни, съгласно Закона за електронните съобщения), въпреки че е имал възможността да стори това още във фазата на досъдебното производство, предвид факта, че е участвал в качеството си на упълномощен защитник на подсъдимия още от досъдебното производство, видно от приложеното пълномощно (л.1, том 2 от ДП). Исканата справка е била с цел установяване дали шофьорът на товарната композиция към момента на настъпване на произшествието е разговарял по телефона и така е отклонил вниманието си и не е предприел спасителна маневра. Наличието на разпечатка за проведените телефонни разговори не би могла да допринесе за изясняване на обстоятелства, включени в предмета на доказване. От събраната по делото доказателствена маса в съвкупност категорично е установено, че товарният автомобил се е движил по главен път с предимство, което предимство му е било отнето от подсъдимия, който е пренебрегнал наличието на знак Б2 – „С.! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и не е задействал спирането на лекия автомобил, а напротив продължил е движението си. Предходните инстанции не са допуснали нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните си актове, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което подадената касационната жалба от защитника на подсъдимия се явява изцяло неоснователна. Предвид изложените аргументи, настоящият съдебен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията на касационната инстанция липсват основания за намеса в атакувания съдебен акт, поради което той следва да бъде оставен в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба от повереника на частните обвинители Ш. А. Ч. и И. Ю. Ч. срещу въззивно решение № 285 от 19.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 314/2017 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 285 от 19.10.2017 г., постановено по ВНОХД № 314/2017 г., по описа на Великотърновския апелативен съд. Решение е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.