Р Е Ш Е Н И Е № 60249 гр. София, 16 юни 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 929/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационен протест и жалба на защитника на подс. Д. Н. В. срещу присъда № 2 от 24.06.21г. на Варненския апелативен съд, постановена по внохд № 86/20г. по описа на същия съд. В протеста се заявяват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнение към него се пояснява, че се оспорва частта на въззивната присъда, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в оправдателната й част. Подробно се развиват доводи за незаконосъобразност на аналитичната дейност на въззивния съд, довели до заключението, че по отношение на подс. В. е налице провокация към престъпление. Обобщено се твърди, че съдът не е извършил съвкупен, цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали, игнорирал е една част от тях и не е извършил необходимата съпоставка помежду им. Отправя се упрек за неправилен прочит на практика на ЕСПЧОС, относима към „провокацията към престъпления” и се цитират отделни пасажи от други решения на ЕСПЧОС по повод обсъжданата проблематика. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда в потвърдителната й част и връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК. Срещу въззивната присъда е депозирана касационна жалба и от подсъдимия В., чрез защитника му. Оспорва се тази нейна част, с която е отменена първоинстанционната присъда, а подсъдимият - признат за виновен и осъден по част от предявеното обвинение. Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнение се развиват подробни съображения в няколко насоки – пороци в аналитичната дейност на съда, основала се на игнориране и/или изопачаване на доказателствените източници и довела до фактически изводи, базирани на предположения; необсъдени противоречия в част от гласните доказателствени материали; вътрешна противоречивост на мотивите. Изтъкват се и съображения, че доколкото съдът е приел наличието на „полицейска провокация”, то е следвало да изключи „всички събрани по делото доказателства”. Твърди се недоказаност на част от приетите факти и се посочва, че осъждането на подсъдимия е в нарушение на чл. 6 § 2 от ЕКЗПЧОС, още повече че съдебните състави не предприели действия по изясняване със сигурност източниците на доходи на подсъдимия. В заключение се претендира отмяна на въззивната присъда в осъдителната й обжалвана от подсъдимия част и се иска оправдаване на подсъдимия В.. В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът поддържа касационната жалба. Представителят на ВКП поддържа протеста. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Касационното производство е второ по ред. По казуса са се развили две първоинстанционни, три въззивни и едно касационно производства, като спрямо подсъдимия са постановявани разнопосочни по последици съдебни актове. Понастоящем касационният контрол е по постановената при второто по ред първоинстанционно разглеждане на делото от Варненския окръжен съд първоинстанционна присъда по нохд № 724/2019г., с която подс. В. е бил напълно признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Съгласно обвинението подсъдимият В. на 05.06.2013г. в [населено място], без надлежно разрешително е държал два вида наркотично вещество – 1106 бр. таблетки с общо нетно тегло 197, 94гр., съдържащи амфетамин и кофеин, с 3,7% количествено съдържание на амфетамин на стойност 219,71 лв. и бяло вещество, съдържащо кокаин под формата на плочки, с общо нетно тегло 2,97гр. С активен наркотично действащ компонент – 49,5% на стойност 475,20лв, всичко на обща стойност 694,91лв., с цел разпространение. Съдът се произнесъл по отнемането на наркотичните вещества, като разпоредил и унищожаването им. Срещу посочената по - горе присъда е бил депозиран протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна с искане за осъждане на оправдания подсъдим по предявеното му обвинение. Образувано е било внохд № 132/20г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което е постановена въззивна присъда, с която изцяло е отменена първоинстанционната оправдателна присъда и вместо това е постановена нова присъда. С нея подсъдимият В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 (една) година при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието и глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева. Съдът привел в изпълнение наказание, наложено на подсъдимия по нохд № 1895/2008г. по описа на ОС – Варна. Въззивната присъда била предмет на касационно разглеждане в н.д. № 18/21г. по описа на ВКС, І н.о., образувано по жалба на защитника на подс. В.. С решение № 49/12.03.2021г. по посоченото касационно производство, ВКС отменил въззивната присъда и върнал делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, поради констатация за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК – съществени процесуални нарушение при анализа на доказателствените източници, изразяващи се в отсъствие на задълбочен анализ на показанията на св. Я. Н., Д. и К., както и необходимото внимателно съпоставяне на посочените показания едни с други, повърхностно обсъждане обясненията на подсъдимия и на последно място - липсата на прецизност в изясняване наличието или отсъствието на факти, обуславящи хипотезата на „провокация към престъпление”. След връщане на делото на апелативния съд е образувано внохд № 86/21г. по описа на Варненския апелативен съд, по което, след провеждане на съдебно следствие с разпит на св. А. М., е постановена атакуваната понастоящем пред ВКС въззивна присъда. С нея Варненският апелативният съд упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2 във връзка с чл. 336, ал. 1, т. 2 и чл. 338 от НПК, като отменил първоинстанционната присъда по нохд № 724/2019г. в частта, с която подс. В. е бил оправдан по обвинението по чл. 354 а, ал.1 от НК за това, че на 05.06.2013г. в [населено място], без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – бяло вещество, съдържащо кокаин - 2,97г. на стойност 475,20лв. с цел разпространение, като : - признал подсъдимия за виновен по посоченото по –горе обвинение за държане на високорисково наркотично вещество - кокаин, с цел разпространение, поради което на осн. чл. 354а, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на 6 (шест) месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000 лв.; - на осн. чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното по реда на чл. 23 - 25 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три ) години при строг режим на изтърпяване. - потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част; - произнесъл се по предмета на престъплението и другите наркотични вещества, като постановил отнемането им в полза на държавата и унищожаването им; - произнесъл се по разноските по водене на делото. Протестът и жалбата са подадени в законния срок за обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Отправените в двата сезиращи документа оплаквания за пороци при формиране на вътрешното убеждение относно правно - релевантните факти са неоснователни. Въззивният съд е съобразил дадените в отменителното решение на ВКС указания във връзка с детайлността на дължимия доказателствен анализ и изясняването на важни обстоятелства в контекста на възражението на защитата за „провокация към престъпление”. Проявил активност и е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е извършил непосредствен разпит на св. А. М. - оперативен работник в сектор „БОП”- Варна. Решаващият съд е подходил с необходимата прецизност и задълбоченост при аналитичната и оценъчната си дейност, развивайки пунктуално съображения поради какви причини, в кои части и по отношение на какви факти приема за достоверни едни доказателствени материали, а други – за несигурни, колебливи и противоречиви. Стриктно е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, а към извършения от него последователен и подробен анализ на доказателствата не може да се отправи критика. Дадените от ВКС указания в отменителното решение са изпълнени в цялост, като настоящият касационен състав не намира при новото разглеждане на делото, Варненският апелативен съд да е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон в претендираната от страните насока. В основата на фактическите изводи с основание са поставени показанията на св. Я. Н., които са проследени от гледна точка на тяхната хронологическа последователност и съдържание. Всеки един от фактите, които тя е посочила, относим към деятелността на подс. В., както и на генезиса и хронологията на провелата се спрямо него полицейска операция, в хода на която са намерени в автомобила му двата вида наркотично вещество, е бил обект на прецизна съпоставка от решаващия съд както с останалите гласни доказателства, с писмените такива и с хронологията на досъдебното производство. В противовес на оплакванията на касаторите, при обсъждане показанията на посочената свидетелка съдът не е действал едностранчиво и произволно, а напротив - кредитирането с доверие на показанията й е защитено достатъчно убедително и задълбочено. В подкрепа на възприемането като правдиви на показанията на Н. правилно са изтъкнати съображенията за тяхната последователност във времето, при това – на различните фази на наказателното производство, частичната им корелация с показанията на полицейските служители К., Д. и М., включително и частичното им съответствие с обясненията на подсъдимия, съдържащите се в оперативното дело писмени материали, справката от мобилния оператор и хронологическата съпоставка на проведените спрямо нея процесуално - следствени действия по друго наказателно дело с момента на първоначалния й разпит като свидетел по настоящето производство. Депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелката и тези й показания от досъдебното производство, не съдържат съществени противоречия в съдържателно отношение, а и въззивният съд достатъчно подробно е проследил съдържанието на показанията и убедително е защитил становището си за разбираемо (поради изтеклия период от време) несъществено разминаване в отделни детайли, което не се отразява на възможността фактите да бъдат изведени по недвусмислен начин. За да изрази несъгласие с начина на формиране на фактическите изводи, довели до признаване на подсъдимия по част от повдигнатото му обвинение за виновен, защитата е подложила на критика част от приетите за установени фактически обстоятелства ( напр. отсъствие на доказателства, че полицейските служители са знаели за познанството между св. Н. и подс. В.), като се предлага и различна интерпретация на обсъжданите показания и неоснователно се сочи, че съдът ги е изопачил, като неправилно е отказал и да кредитира показанията на св. Д.. Показанията на този свидетел са били предмет на детайлно подробно анализиране и съпоставяне както в контекста на собствената им логичност и непротиворечивост, така и в аспекта на съдържанието на останалите доказателствани материали( л. 57 от внохд № 86/21г. на ВНАС), като правилно е съобразено, че същите не са достатъчни, за да подкрепят защитната версия на подсъдимия, (че автор на деянието, включително и на това с предмет – високорисковото наркотично вещество – кокаин, е св. Н.). С основание решаващият съд е приел обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. Д. за недостоверни, поради което към отказа му да ги ползва за основа на фактическите му изводи, не може да бъде отправена критика. Изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност, обсъжданите доказателствени средства, представляват неубедителна защитна позиция, която с основание не е била възприета. Допълнително е необходимо е да се уточни, че внимателният прочит на развитите в касационната жалба съображения относно развитите оплаквания за недостатъци в аналитичната дейност на контролирания съд, указва на това, че всъщност не се сочат конкретни доводи в какво точно се изразяват недостатъците в анализа на показанията на св. Н. и Д., а най-общо се оспорва дадената им оценка. Затова, заявено като процесуално нарушение, оплакването всъщност представлява такова по необоснованост, а е известно, че същата не представлява касационно основание. Освен това, в касационната жалба на подсъдимия настоятелно се поддържа тезата за недоказаност на деянието както обективна, така и от субективната страна, включително и относно съставомерната му цел за разпространение, а основното искане е за оправдаване на подсъдимия. Поначало оспорването на фактите изключва възможността да се постигне оправдаването на подсъдимия, тъй като правилното приложение на материалния закон се преценява от касационната инстанция, само в рамките на установените от контролирания съд фактически положения. При констатация за пороци при извеждане на правно-значимата фактология, касационният съд не може да прецени правилното приложение на материалния закон, а следва да отмени съдебния акт и върне делото за ново разглеждане. Само при вярно установени факти, при това в техните рамки, е допустимо реализирането на провомощието по чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК, ВКС да оправдае подсъдимия – не поради недоказаност, а защото отсъства деяние или пък то (деянието) не представлява престъпление. Както вече беше посочено по-горе обаче, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка с изясняването на фактите относно деянието, механизма на извършването му, предметът му и на последно място – начина на разкриването му. В доказателствената дейност на съда не се открояват недостатъци, довели до погрешни изводи по фактите и отразяващи се на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице. Така че претенцията за недоказаност на обвинението е без основание и не може да обоснове касиране на атакувания съдебен акт. По настоящето дело фактическите обстоятелства са правилно изяснени и надлежно установени и те са обосновали верен извод за ангажиране на наказателната отговорност на подс. В. по част от възведеното му обвинение. При така посоченото, аргументирано апелативната инстанция е възприела за несъмнено установени тези фактически обстоятелства, към които е отправено недоволството на прокурора и осъдения подсъдим, касаещи : 1) наличието на провокация към престъпление по отношение инкриминираното количество амфетамин под форма на таблетки и 2) отсъствието на провокация към престъпление – държане от страна на подсъдимия, с цел разпространение на втория намерен в него вид наркотично вещество - кокаин. Протестът на прокурора е изцяло неоснователен. Той се основава на твърдението за погрешно интерпретиране от страна на апелативния съд на обстоятелствата по осъществяване на престъплението - държане на 1106 бр. таблетки, съдържащи амфетамин и кофеин като провокация към престъпление. Изтъкнатите съображения за неразбиране от съдилищата на „провокацията към престъпление”, както и на практиката на ЕСПЧ по подобни казуси, са лишени от основание. Точно обратното – контролираният съд е подходил професионално и е посочил сериозни и убедителни аргументи, с които е подкрепил заключението си, че оправдаването на подсъдимия по тази част на обвинението (за държането с цел разпространение на 1106 таблетки, съдържащи амфетамин) следва да бъде утвърдено, макар и не поради недоказаност, а поради изключването на иззетите в резултат на провокацията към престъплението веществени доказателства. Позовал се е на относимата национална съдебна практика, както и на фундаментална практика на ЕСПЧОС, очертана в решения Teixeira de Castro v. Portugal, Vanyan v. Russia, Khudobin v. Russia, Ramanauskas v. Lithuania, Ali v. Romania, Bannikova v. Russia, Fruht v. Germany. Решаващият съд вярно е съотнесъл установените факти с изискванията за справедлив процес по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС и напълно законосъобразно е счел, че по отношение на обвинението за държане с цел разпространение на 1106 бр. таблетки, съдържащи амфетамин подсъдимият е бил подбуден за извършването му от св. Н., която е действала под контрола и по указания на полицейските служители. Изпълнен е дължимият стандарт, очертан в посочените по - горе решения на Европейския съд по правата на човека, както и в съдебната практика на ВКС за кръга на обстоятелствата, подлежащи на изясняване, така че да се извърши преценка налице ли е провокация към извършване на престъпление. Те са относими най - вече към причините, предпоставили осъществяването на полицейската операция и нейните цели, поведението на органите, които са я провели, наличието на „разумни подозрения” за участие на лицето в престъпна дейност или за намерение към извършване на престъпления и на какви данни са се основавали те; наличие на ясна и предвидима процедура за независим съдебен контрол върху разрешаване и провеждане на операцията; време и начин на провеждане й, както и характер и степен на полицейското участие. Изясни ли се по делото дали престъплението е „…щяло да се извърши без намесата на съответните агенти или те са упражнили такова въздействие върху лицето до степен да го мотивират/склонят/провокират към извършването му”, решаващите инстанции следва да заключат, „.. че границите на допустима намеса са надхвърлени и е налице отклонение от изискването за пасивно по същността си разследване. " (вж. Р. №189/15г. по н.д. № 515/14г. на ВКС, ІІ н.о.; Р. № 201/07.05.2015г. по н.д. 365/2015г., ІІ н.о.). Като последица – за съда е налице задължение при обсъждане на доказателствената съвкупност да изключи всички доказателства, придобити в резултат на констатираната провокация към извършване на престъпление или да предприеме сходно действие със същия ефект. Посочените по-горе принципни постановки дават основание на настоящия касационен състав да одобри извода на въззивния съд, че деянието с предмет 1106 бр. таблетки амфетамин е предизвикано от полицейските служители, които не са се ограничили до „пасивно разследване” на конкретно поведение на подсъдимия ( за което не са имали разумни подозрения), а са проявили активност да мотивират друго лице – св. Н., намиращо се под техен контрол и действало по техни указания да уговори по настойчив начин (чрез няколко телефонни обаждания) подсъдимия В. да й достави на определено място, по определен от нея начин и на определено от нея вид наркотично вещество – амфетамин, което впоследствие, при планираната полицейска операция, било намерено в управлявания от подсъдимия автомобил. Развитите от страна на представителя на държавното обвинение съображения, че съдът не е съобразил количеството наркотично вещество ( 1106 бр. таблетки амфетамин с тегло 198гр.), което „…би могло да бъде предмет на сделка между разпространители и осигуряването му от подсъдимия в рамките на 1 - 2 дни би било изключително трудно за „провокиран” човек, освен ако предварително той не е разполагал с него”, трудно биха могли да получат професионален отговор, тъй като се базират на хипотетични предположения за начина на снабдяване на подсъдимия на конкретното количество наркотично вещество и/или държането/съхраняването му в предходен на инкриминирания период. Извън това, само по себе си количеството и вида (таблетки) на наркотика не изключва хипотезата на провокация към престъпление. Подобно – тя не се изключва и поради обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан, че не е отказал да достави на св. Н. исканите от нея наркотици, както и че спрямо него е отсъствало официално разследване. Преди всичко, подсъдимият е бил осъждан в предходен момент, но не за престъпления, свързани с високорискови наркотични вещества, а за такива – против собствеността. Към престъпление може да бъде провокирано не само неосъждано лице, но и такова, което е известно на органите на полицията по оперативен път, както и осъждано лице. Изискванията за справедливостта на процеса са общовалидни. Второ, отказът да се достави исканото наркотично вещество е обстоятелство, значимо в контекста на проявената от полицейските служители активност за предизвикване на престъплението и нейната интензивност. Отсъствието на коментирания отказ от страна на дееца, не обуславя непременно във всички случаи и липсата на провокация (от страна на полицейски служители или на лица, под техен контрол и влияние) да пристъпи към извършване на престъплението. На последно място, доводът, основан на решението по делото Miliniene v. Lithuania (24.09.98г.), че „….полицейско подбуждане касае подстрекаване към извършване в престъпление в контекста на вече стартирало официално разследване”, а в настоящия случай ставало дума само за оперативна разработка, също е неоснователен. Решаващо за наличието на провокация към престъпление са не етапите, през които се развива една полицейска операция до формалното започване на съответната наказателна процедура срещу едно лице ( т.е. до стартирането на официално разследване), а в какво се изразява същността на действията на полицейските органи и/или на лицата, които се намират под техен контрол спрямо дееца и доколко те са определящи за неговото последващо поведение по осъществяване на престъплението (§ 55 Ramanauskas v. Lithuania). Соченото е с още по-голям резон при отсъствие на ясна и предвидима процедура за осъществяване на съдебен контрол, както е в настоящия случай при незапочнало официално досъдебно производство. По съдържание действията на полицейските органи представляват подстрекаване към престъпление не когато са улесняващи, нито дори съпровождащи деянието, а когато са решаващият фактор за неговото предизвикване (§ 38 Miliniene v. Lithuania). Концепцията за подбуждане в нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, в разрез с изискванията за справедливост на процеса, включително и относно използването на легитимни техники за разследване на определена дейност или лице, изключва възможността да се постигне осъждане на това лице на базата на събраните в резултат на подбуждането към престъплението доказателства. Последно отбелязаното обаче не води до основателност на възражението на защитата, че като недопустими следва да се изключат и веществените доказателства – другият вид наркотично вещество - кокаин с примеси, за чието държане с цел разпространение правилно е бил признат за виновен и осъден подсъдимия. Деянието по тази част на обвинението не е последица от подбуждане към престъпление от страна на полицейските органи, а представлява действие, осъществено изцяло по усмотрение на дееца. Приобщаването на предмета на престъплението е станало по предвидения в НПК процесуален ред и след като действието е било извършено, протоколът за него е бил представен за надлежното осъществяване и на съдебен контрол по неговата законосъобразност. Следователно изводът на решаващия съд, че следва да се позове на обсъждания протокол за претърсване и изземване, а оттам и да прави заключенията си по факта за държането на инкриминираното количество кокаин, е съответен на природата му на годно и допустимо писмено доказателствено средство по смисъла на чл.131 НПК. Като лишено от основание се преценява и възражението на защитата за недоказаност целта за разпространение на посоченото наркотично вещество кокаин. Известно е, че за специалната цел за разпространение, като част от субективната страна, може да се съди по обективираното от дееца поведение. Следвайки този принципен подход за обмисляне на доказателствената съвкупност в цялост, правилно въззивният съд се е позовал на комплекс от данни относно вид, количество, стойност, опаковка, включително и на изяснените факти, довели до извода за провокация към престъпление. В тази насока мотивите на въззивното решение отговарят напълно на изискванията на закона и не търпят критика. По тези съображения, неоснователно се явява и оплакването на защитата, че при недоказаността на субективната страна, подсъдимият е осъден в нарушение на презумпцията за невиновност и в нарушение на чл. 6 § 2 от ЕКЗПЧОС. Обстоятелството, че въпросът за упражняваната от него трудова дейност и доходи не е бил предмет на доказателствено изследване не променя това заключение. Специалната цел за разпространение на високорисковите наркотични вещества по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НПК представлява признак от субективната страна на престъплението, като за съставомерността на деянието не е необходимо нито тя да е постигната, респ. да се е достигнало до реализирането на доход. Паралелно, законодателното разрешение на съставомерното „държане, с цел разпространение” на предмета на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4 от НК не държи сметка дали целта е отражение на инцидентно, внезапно възникнало или трайно изградено намерение за разпространение на предмета на престъплението, така че да е източник на доходи за дееца. На последно място, нито в протеста, нито в касационната жалба се сочат аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт и за несправедливост на наложеното наказание, като оплакването за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се обосновава като последица от неправилно установяване на значимата фактология. Доколкото, при касационната проверка не се установиха пороци при изясняване на фактите от кръга на доказване, доводите в касационния протест и жалба за неправилно оправдаване/осъждане на подсъдимия, не следва да бъдат удовлетворени. Достатъчно е да се посочи, че вярно установена фактическа обстановка, законосъобразно въззивният съд е утвърдил оправдаването на подсъдимия относно държането с цел разпространение на 1106 бр. таблетки, съдържащи амфетамин и правилно го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а , ал.1 от НК – относно това на инкриминираната дата и място да е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - бяло вещество, съдържащо кокаин с общо нетно тегло 2,97 грама. На подсъдимия са наложени наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съдът е отдал приоритет на неразумния срок на воденото наказателно производство и е определил наказание лишаване от свобода под предвидения законов минимум, намирайки, че подсъдимият следва да бъде компенсиран поради продължителността на наказателното производство. Наложените наказания – 6 (шест) месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. са справедливи и съответни на престъплението и на обществената опасност на дееца. Активирането на общото наказание по предходни осъждания е законосъобразно, предвид наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК. При така посоченото и при липсата на пороци в дейността на съда по индивидуализация на наказанието, касационният съд намери, че не са налице основания за корекция на наложените наказания чрез намаляване размера им. В заключение, настоящата инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на въззивния съдебен акт, поради което счете че същият следва да бъде оставен в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 2/24.06.21 г. по внохд № 86/21 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: