2 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр.София, 17.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при участието на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3657 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ПАМПОРОВО“АД, [населено място], представлявано от М. В. Б., чрез адвокат Н. Л. от АК-С. срещу решение № 20248 от 21.07.2020 г. по в.гр.д.№ 169/2020 г. на Окръжен съд Смолян, с което се потвърждава решение от 28.01.2020 г. по гр.д.№ 107/2019 г. на Районен съд Чепеларе и е уважен иска на Г. Г. С. против „ПАМПОРОВО“ АД, на основание чл.59 ЗЗД, за сумата от 17 167,24 лева, представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения й недвижим имот в [населено място], м.“Т“, общ.С., за периода от 30.06.2016 г. до 03.07.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 04.07.2019 г. до изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос, налице ли е връзка между обедняването и обогатяването като елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в случаите, когато собственикът на поземлен имот е учредил на ответника право да изгради съоръжение в неговия имот. С Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на ВС, се приема, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, т.е. при твърдения за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице произтича от един общ факт или от обща група факти. Съгласно чл.63 ЗС, собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. С учредяване на правото да се построи и притежава сграда в чужд поземлен имот, собственикът на земята всъщност се разпорежда с притежавано от него ограничено вещно право на строеж, което прави собствеността на построената сграда суперфициарна. Уредената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне дава възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора и да сключат съглашения, насрещните права и задължения по които не са уредени от закона, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съглашение за вещни права обаче е възможно само за тези от тях, които са уредени в закона, независимо дали впоследствие този закон е бил изменен или отменен. Правото да се изгради и притежава съоръжение в чужд поземлен имот, което не е сграда или част от сграда, не е право на строеж и може да се основава на поземлен сервитут (чл.36, ал.2 ЗОСИ) или на ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели (чл.53 ЗС), като може да съществуват и задължения за поддръжка на съоръжението, както и особен режим за неговата експлоатация и премахване (решение № 241/01.11.2016 г. по гр.д.№ 1185/2016 г. на ВКС, ІV г.о.), В допълнение следва да се посочи, че когато собственик на поземлен имот се е съгласил в имота му да бъде изградено съоръжение и е сключил писмен договор за това, не са налице предпоставките на фактическия състав по чл.59, ал.1 ЗЗД, тъй като ползването на чуждия недвижим имот не е без основание. Постигнатото в рамките на закона и морала съглашение за учредяване на правото да се изгради и притежава техническо съоръжение в чужд имот, в този случай, е основание за изпълнение на насрещните права и задължения, а отговорността при неизпълнение е договорна, докато не настъпят желаните правни последици или действието на договора не бъде прекратено. Искът по чл.59 ЗЗД осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, но намира приложение само когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, с който да защити правата си на предвидено в закона основание, според разясненията на ППВС № 1/28.05.1979 г. Предвид изложените съображения, на конкретно поставения въпрос следва да се отговори, че в случаите, когато собственикът на поземлен имот се е съгласил да учреди на ответника правото да изгради съоръжение в неговия имот, връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника като елемент от фактическия състав по чл.59 ЗЗД е налице само когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на ответника, който да произтича от общия факт или група факти. С оглед дадения отговор на поставения въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че правилно въззивният съд е приел в обжалваното решение, че като собственици на имот с площ 4068 кв.м и идентификатор ..... по КККР на [населено място], [община] в м.“Т“”, ищцата и нейния брат са учредили „право на строеж“ на ответното дружество с нот.акт № ..../......г. за изграждане „стълб за лифт със застроена площ от 6 кв.м“ от пътническо въжена линия срещу цена. Също така правилно от фактическа страна, съдът е приел, че след смъртта на брат й /поч. на 15.06.2010г./, ищцата е единствен собственик на поземления имот, в югозападната част на който е изграден стълб № 5 от въжената линия на ПВЛ „ПОМА“ [населено място]-връх С., а североизточната му част е подравнена и през зимния период се ползва за ски писта, която заема площ от 310 кв.м. от процесния имот. В нарушение на съдопроизводствените правила, обаче, въззивният съд не е обсъдил направеното възражение от ответника, че липсва общия факт, въз основа на който да се приеме, че имущество на ответното дружество се е увеличило за сметка на имуществото на ищеца, т.е. не е изяснено дали връзката между обедняването и обогатяването произтича от липсата на учредено право на преминаване на въжената линия през чуждия поземлен имот. В нарушение на процесуалния закон, съдът не е обсъдил приетия предварителен договор от 29.03.2007 г. /със заключение на вещото лице от 30.10.2019г./, с който страните са се съгласили да подпишат договор с нотариална заверка на подписите за прокарване, поставяне на техническо съоръжение и право на преминаване през имота на ищцата. С нот.акт №... от ......г. на ответното дружество е учредено „право на строеж”, но не е изяснено дали е учредено по надлежния ред „право на преминаване“ по смисъла на чл.192, ал.1 и 2 ЗУТ. След като е постигнато съглашение да бъде изградено съоръжение в собствения на ищцата поземлен имот, а страните са обвързани от сключен предварителен договор за учредяване на правото на преминаване /според заключение на вещото лице от 30.10.2019г./, изводите на въззивния съд, че е налице фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД не могат да бъдат споделени, тъй като за ищцата е налице друг път за защита по отношение на сервитутната площ на лифта (чл.59, ал.2 ЗЗД). Необосновано е постановеното въззивно решение и по отношение на използваната през зимния период североизточна част от имота за ски писта, която според вещото лице има документи за право на преминаване (за ски писта) на ответното дружество (без да е посочено кога и от кого са издадени и на какво основание е учредено право на преминаване – по общо съгласие със собствениците на поземления имот с писмен договор с нотариална заверка на подписите или с акт на кмета на общината по чл.192, ал.2 ЗУТ). Въззивният съд не е обсъдил липсата на одобрен проект и разрешение за строеж на ски пистата, заключението на вещото лице, че дружеството има право на преминаване (за ски писта), както и предварителния договор със собствениците на поземления имот, с оглед на което необосновано е достигнала до решаващия извод, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, а ответникът се обогатява неоснователно, тъй като ползва чужд имот без основание, като лишава собственика от възможността да събира гражданските плодове. Предвид изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде касирано, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане, съдът следва да обсъди съдържанието на сключеното между страните съглашение (предварителния договор от 29.03.2007г.), с оглед направеното възражение, че ответното дружество не се обогатява за сметка на собственика поради учреденото му „право на строеж“ за изграждане на стълб за въжено съоръжение и право на преминаване през поземления имот. Съдът следва да изясни и дали връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от ползване на имота без основание, т.е. правото да изгради и притежава съоръжение в чужд поземлен имот, респ. правото на преминаване, учредено ли е по надлежния ред на дружеството-ответник, с оглед търсената от него отговорност. Когато въжено съоръжение /лифт/ е предвидено да преминава през поземлени имоти се ограничава собствеността за благоустройствени цели, но за да се прецени дали е спазен законовия ред е необходимо да бъде изслушано допълнително заключение на вещо лице, което следва да посочи има ли разрешени и предписани за изпълнение проектни, строителни или други конкретни дейности във връзка с устройство на територията от страна на административен орган по отношение на поземления имот на ищцата, както и документите, въз основа на които е дадено заключение на 30.10.2019г., че дружеството има право на преминаване (за ски писта). В тази връзка следва да бъде изяснено, въз основа на какъв акт дружеството е осъществявало дейности в чуждия имот, вкл. да обслужва и поддържа изграденото техническо съоръжение, тъй като несъгласие на собствениците на засегнатите от сервитута поземлени имоти е основание за издаване на заповед по чл.192, ал.2 ЗУТ, а цената на правото в този случай се определя от самата администрация (решение № 9958/21.07.2020г. на ВАС по адм.д. № 9343/2019г.) Само ако не е учредено по съответния ред правото да се изгради и притежава техническо съоръжение в чужд поземлен имот, респ. право на преминаване, липсва акт или съгласие на собствениците на имота, ползването на чуждия имот ще е без основание, а неоснователно обогатилият се ще дължи онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Страните са поискали сторените разноски по делото, но те следва да бъдат присъдени при решаване на спора по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 20248 от 21.07.2020 г. по в.гр.д.№ 169/2020 г. на Окръжен съд Смолян. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.