Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр.София, 06.юли 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети юни две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 294/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия О. Й. Т. против решение № 122/13.04.2010 год. по въззивно нохд № 116/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ-ми състав. В допълнението към жалбата се поддържат конкретизирани доводи за допуснати нарушения, отговарящи по съдържанието си на касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, както и за необоснованост. Искането е да се отмени решението и да се уважи касационната жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите за необоснованост не следва да се разглеждат, а тези за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона – да се оставят без уважение като неоснователни. Определя наложеното наказание в размер на 10 години за явно несправедливо и неправилно увеличено на основание моралната оценка, на индивидуализиращите обстоятелства. Прави искане за изменение на решението в тази му част.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Софийският градски съд, наказателно отделение, 22-ри състав с присъда № 71/26.02.2009 год. по нохд № 3230/2007 год. признал подсъдимия Т за виновен в това, че на 01.12.2006 год. в гр. С.
противозаконно отнел чуждо МПС от владението на св. В без негово съгласие с намерение да го ползва и деянието е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК. На основание чл.346, ал.2, т.1 и т.3 вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода;
държал огнестрелно оръжие и боеприпаси – сигнално газов пистолет, преработен в боен и патрони, без да има за това надлежно разрешение. На основание чл.339, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода;
направил опит умишлено да умъртви лице от състава на МВР при изпълнение на службата или функцията му – св. Зл. К. , като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини. На основание чл.116, ал.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.58, б. А, вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 6 години лишаване от свобода.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия най-тежкото от определените наказания – 6 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Решил въпросите за приложението на чл.53, ал.2, б. А, за веществените доказателства и за размера на разноските.
Софийският апелативен съд по повод протест от прокурор, съдържащ искане за увеличаване на наказанието за престъплението по чл.116 НК и жалбата на защитника на подсъдимия, в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на съдебния акт в подкрепа на становището, че е невиновен по трите обвинения и следва да бъде оправдан, постановил нова присъда № 47/07.10.2009 год., с която отменил присъдата в осъдителната част по чл.116 НК като оправдал подсъдимия по това обвинение, намалил на 3 години общото наказание и приложил чл.66, ал.1 НК. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й обжалвана част.
Върховният касационен съд с решение по касационно дело № 651/2009 год. приел протеста на прокурора против оправдателната нова присъда за основателен и по съображения за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на мотивите и оценката на доказателствата, довели и до неверни правни изводи, я отменил и върнал делото за ново разглеждане в тази й част.
Въззивният съд, за да изпълни процесуалните си задължения съобразно указанията в отменителното касационно решение и разпоредбите на чл.313 и чл.314 НПК приел, че е необходим повторен разпит на двамата свидетели – П. и К. , с оглед пълното изясняване на делото от фактическа страна. Провел съдебно следствие и проверил твърденията им за относими към предмета на доказване обстоятелства. В мотивите си изложил своето становище за процесуалната дейност на първоинстанционния съд по проверка и оценка на доказателствения материал, която определил като съответстваща на изискванията по НПК. Описал приетата от него за установена фактическа обстановка, която определил като съответстваща на тази, за която първоинстанционният съд подробно се мотивирал. Направил анализ на доказателствения материал и изложил подробни фактически и правни съображения, съответстващи на изискванията по чл.305, ал.3 НПК предвид възражението във въззивната жалба за необоснованост. Отговорил подробно на всички доводи и възражения, основавайки се на оценката на доказателствения материал, включително и на този от въззивното съдебно следствие, съответстваща на действителния му смисъл.
В жалбата се поддържа, че авторството не е доказано по несъмнен начин и че въззивният съд след като е провел нов разпит на свидетелите П е имал основание да ги отхвърли, защото не установяват по несъмнен начин умисъла у подсъдимия за убийство. Тези възражения не се подкрепят от фактическа страна. Въззивният съд анализирал подробно и изчерпателно всички доказателства за относимите обстоятелства и не е взел избирателно (какъвто подход е приет в жалбата) в нарушение на чл.107, ал.3 НПК само части от тях, с които се подкрепя обвинителната теза. Преценявал е целия обем от доказателства и е посочил кои доказателствени материали и защо приема за достоверни, кои и защо-изцяло или отчасти, отхвърля като недостоверни. Мотивирал е подробно оценката си за установените фактически обстоятелства както от показанията на свидетелите И, намирали се случайно наблизо и наблюдавали поведението на подсъдимия, така и на правилно възприетите като безпротиворечиви и последователни показания на свидетелите П. Последните били с полицейска униформа и по недвусмислен начин показали намеренията си за задържане, което било основание подсъдимият да направи опит да избяга. Оценката е направена след цялостен задълбочен анализ и съпоставка и с останалия, събран по предвидения процесуален ред, доказателствен материал – заключения на вещите лица, писмени доказателствени средства. Правилно е установено, че подсъдимия е заредил пистолета, което възприели и двамата преследващи го свидетели, обърнал се назад и констатирал движението и разположението им спрямо него, след което се прицелил. Поради реакция на П. с промяна на посоката, преминавайки в ляво, св. К останал в зоната на поражение. Непроизвеждането на изстрела срещу лице от полицията, което го преследва, за да го задържи, е поради неправилното поставяне на патрона в цевта, който е един от петте притежавани и намерени при обиска, и затова не е настъпил целения резултат-увреждането
Законосъобразен е изводът, че деянието е останало в стадия на опита по независещи от дееца причини. Подсъдимият е пристъпил към изпълнителното деяние, което не е довършено и не са настъпили общественоопасните последици поради непредвидено стечение на обстоятелствата. Подсъдимият е съзнавал, че газовият пистолет по начина, по който е преработен в боен, е годно оръжие, а патроните, които е имал – включително и този, който е заредил, могат да бъдат изстреляни след като могат да влязат в патронника. Затова е предприел установените действия, но поради условията, които са повлияли върху начина на поставяне-зареждане на оръжието в движение, опитвайки се да избяга, изстрел не е бил възпроизведен. Това обаче не прави средството за осъществяване на престъплението негодно, нито да е основание за извод, че опита е негоден-имало е годно средство и е налице годен обект, който е могъл да бъде убит, ако не са настъпили обстоятелства, които не са зависели от него.
Мотивирана е оценката на заключението на вещото лице, изготвило балистичната експертиза и дало допълнителни обяснения по повод направени възражения от страните. Въззивният съд не само е възприел съображенията в мотивите на осъдителната присъда, но е изложил и свои, обосноваващи оценката на заключението като достоверно, пълно и не пораждащо съмнение относно неговата правилност. Основание за това е намерил не само от данните за квалификацията и компетентността на вещото лице, но и от тези, съдържащи се в доказателствения материал за относимите обстоятелства – показанията на свидетелите, цялостното поведение на подсъдимия-условията, при които е предприел действия по зареждане и начина на използване на пистолета, моментът, в който се е освободил като го е изхвърлил преди да бъде задържан и разобличен след като е осуетено реализирането на целта поради невъзпроизвеждането на изстрел.
Независимо, че подсъдимият не е познавал св. К, той е съзнавал, че е преследван за извършено от него престъпление /по чл.346 НК/, че преследващия го е служител на МВР, на когото не желае да се подчини да спре, за да не бъде задържан и че с употребата на оръжие, годно да възпроизведе изстрел и предназначено за нараняване и убийство, е целял такъв резултат и в по-далечен план – това да му помогне да се укрие и предотврати задържането му. Затова с квалифициране на поведението на подсъдимия предвид установените фактически обстоятелства като престъпление по чл.116, ал.2 вр.ал.1 НК е направен законосъобразен извод и не е нарушен материалния закон.
В жалбата са посочени избирателно и само част от показанията на св. К са обсъждани изолирано от останалия доказателствен материал. Съдът не би могъл да изведе изводите си на части от доказателствени източници и като е извършил подробен и задълбочен анализ при спазване изискванията на чл.107, ал.3 НПК не е допуснал нарушение. Несъответствия, които са изолирани и са резултат от изминалия период от време, от лична оценка и анализ след многократно премисляне на ситуацията, провеждани разговори и други фактори, които несъмнено са оказали влияние, вкл. изживения стрес, не са основания да се направи оценка за недостоверност и противоречия за конкретни значими фактически обстоятелства.
Възражението за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК е основателно. Въззивният съд е възприел оценката на доказателствения материал, в който се съдържат данни за индивидуализиращите обстоятелства. Законосъобразно е приел, че с оглед резултата и последиците при установената конкретна фактическа обстановка и индивидуалните особености на личността на подсъдимия, липсата на осъждания за извършени престъпления, конкретното му поведение в обществото, видът, тежестта и обществената опасност на деянието следва да се наложи наказание лишаване от свобода при предпоставките по чл.58, б. А НК. В противоречие с чл.56 НК и като цяло на изискванията на правилата за индивидуализация въззивният съд е отчел като относимо към отговорността обстоятелство, което е взето предвид при определяне на съответното престъпление както и моралната оценка и критерий на поведението според състава, поради което с увеличаване на наказанието лишаване от свобода до размер на 10 години е допуснал нарушение на чл.35, ал.3 и чл.36 НК. Справедливо и в съответствие с действителното значение на индивидуализиращите обстоятелства настоящият състав намира, че е наказание в размер на 6 години, което следва да изтърпи при определения тип затворническо заведение и първоначален режим. В посочената част, както и в частта относно общото наказание по чл.23 НК, което следва да бъде намалено на 6 години лишаване от свобода, решението следва да бъде изменено.
В жалбата съществено значение е отредено на обосноваността на обжалвания съдебен акт. Законодателят не е предвидил такова самостоятелно касационно основание, което да включва в правомощията на касационния съд проверка на приетите за установени фактически положения и да замени тези на инстанциите по същество. Поради това възражението в посочения смисъл не подлежи на обсъждане.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 122/13.04.2010 год. по въззивно нохд № 116/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VІІІ-ми състав в частта относно наложеното на подсъдимия О. Й. Т. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл.116, ал.2 вр.ал.1, т.1 вр.чл.115 вр.чл.18, ал.1 НК като го НАМАЛЯВА на ШЕСТ ГОДИНИ
и в частта по чл.23, ал.1 НК като намалява определеното общо наказание лишаване от свобода на ШЕСТ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: