Р Е Ш Е Н И Е № 217 С о ф и я, 14 а п р и л 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 а п р и л 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно дело № 384/2014 година. С касационен протест от Софийска градска прокуратура се оспорва новата присъда № 22 от 28.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 4729/2013 г. от Софийски градски съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста. Подсъдимият Р. А. Д. чрез защитника си адв.Л.Н. от САК моли протеста да бъде оставен без уважение. Гражданската ищца Р. Т. Д. от София поддържа изложеното в протеста и моли той да бъде уважен. Върховният касационен съд провери правилността на присъдата в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда от 23.09.2013 г., постановена по НОХД № 12465/2012 г. на районен съд-София подсъдимият Р. А. Д. от София е признат за виновен в това, че на 21.10.2011 г. в София, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – златен ланец и златно кръстче на обща стойност 1350 лева от владението на Р. Т. Д. от София, като е употребил за това сила и на основание чл.198, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.69, ал.1 вр.чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 2 години от влизане на присъдата в законна сила, от което на основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато задържането му за 24 часа по реда на ЗМВР. На основание чл.92, ал.2 вр.ал.1 от НК е постановено през изпитателния срок да се проведе принудително лечение на подсъдимия от наркотичната му зависимост в ЦПЗ „Н. Ш.”-София. С присъдата е уважен предявеният от пострадалата Р. Д. граждански иск, като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 1 350 лева лв, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от престъплението, „както и сумата от 1 000 лв, представляваща обезщетение за причинени с престъплението имуществени вреди”. В тежест на подсъдимия е присъдена дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 104 лв (с разбивка 54 лв за иска за имуществени вреди и 50 лева за иска за „неимуществени вреди”), както и направените по делото разноски в размер на 340 лева. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Л.Н. с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяване при съществени процесуални нарушения при извеждане на правно релевантните факти относно авторството на деянието и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за подзащитния му по предявеното обвинение. С присъда № 22 от 28.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 4729/2013 г., Софийският градски съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подсъдимия за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение, като е отхвърлил изцяло предявените от пострадалата Д. граждански искове за причинените й имуществени и неимуществени вреди от престъплението, като неоснователни. Разноските по делото е постановено да останат за сметка на държавата. Касационният протест визира доводи в подкрепа на оплакването за порочен доказателствен анализ на събраните по делото доказателствени източници и неправилно приложение на материалния закон, заради които касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК се претендира за отмяна на новата оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Гражданската ищца Р. Т. Д. от София не е обжалвала така постановената оправдателна присъда в отхвърлителната част относно предявените от нея искове. В пренията пред касационната инстанция тя поддържа протеста, като за пореден път заявява категоричността си именно подс.Д. да е нейният нападател. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законовия срок, от страна, имаща право на жалба(протест) и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.2 от НПК, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Оплакването за неоснователно отхвърлено авторство на деянието в лицето на подсъдимия Д. не намира опора в оскъдната доказателствена основа още от досъдебното производство, която не е била достатъчна да се избегнат противоречията в показанията на пострадалата св.Р.Д., към които съдът с основание се е отнесъл с известна доза критичност. Подобен подход е бил необходим и допустим не защото има основание да се прояви съмнение за предубеденост и заинтересованост в твърденията й, а по-скоро да се отстрани възможността тя да се заблуждава относно лицето, отнело с брутално насилие накитите й. Разпознаването на дееца като доказателствен източник има в основата си възприятията на същата в една екстрена житейска ситуация, което предпоставя по-задълбочен анализ на показанията й, без да се отрича нейната добросъвестност. Тя е била разпитвана неколкократно от разследващия орган, като ги е допълвала с нови обстоятелства, което е било уточнено с по-подробния й разпит в хода на съдебното производство, където са се появили и редица противоречия, например относно възрастта на дееца, дали е възприела ясно чертите на лицето му, като единствено категорично е поддържала показанията си относно облеклото на нападателя. Във връзка с тези противоречия в показанията й въззивният съд е обсъждал годността на разпознаването, показанията на полицейските служители св.Л.К. и св.Д.А., посетили я на местопроизшествието, на св.С.К. и П.К. от автопатрула, локализирали в посоката на оттегляне на нападателя, посочена от нея на дежурния в РУП св.И. и които задържали подс.Д. и брат му св.Цв.Д. по даденото от нея описание. Въззивният съд с основание се е усъмнил в надеждността на показанията на св.Д. от няколко обстоятелства : че след задържането му подсъдимият й е бил показан; че още в първия момент той е обяснил причината да е със зеления суитчър, който бил намерил на близката детска площадка, като при извършеното освидетелстване е било установено, че под него бил облечен с друг черен суитчър с качулка; че е бил без шапка, като е нелогично да се „отърве” от нея, а да запази зеления суитчър, по който много по-лесно би бил разпознат; че той и брат му са засечени от автопатрула, но в обратна на посоката, описана от пострадалата като такава на оттегляне, а не на приближаване; че въпреки суетенето им около контейнери за битови отпадъци, полицаите не са открили около тях нищо захвърлено от предметите на грабежа; че не са проявили безпокойство при задържането им и не са правили опит за бягство; че не са намерени и каквито и да е следи от епителни клетки от жена под ноктите на подс.Д., видно от заключението на приетата експертиза по ДНК-профилиране; че въпреки твърденията на пострадалата около нея да е имало много хора и дори „двама тръгнали да преследват” нападателя, такива по делото не са открити и разпитани като свидетели. Отделно от това е установено, че в района на местопроизшествието в онзи момент имало много учащи се на различна възраст и дори пострадалата в първия момент помислила затичалия се срещу нея нападател за един от тях, поради което опасността тя да се заблуждава добросъвестно именно подс.Д. да е нейният нападател е твърде голяма. Всичко това очертава възприетата от съда категоричност в недоказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия за убедителна, за да може да се отхвърли претенцията на обвинението за осъждането му при така събрания доказателствен материал. ВКС и друг път е имал възможност да отбележи, че двойственото положение на пострадалия в процеса като страна и доказателствено средство изисква заострено внимание от страна на съдилищата при установяване на правно релевантните факти по делото. В случая, липсата на подкрепа на показанията на пострадалата от други доказателствени източници, дори при убедеността в собствената й правота, не позволява достигането до еднопосочен и несъмнен извод за извършване на деянието от подс.Д.. До него съдът е достигнал въз основа на собствен обективен, внимателен и съвкупен анализ на доказателствената основа, като е изложил и съображенията си по всички доводи на обвинението, поддържани сега и в касационния протест, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Негово право е като съд по фактите да приеме дадени обстоятелства за доказани или не по реда на НПК и за това не може да бъде винен, ако го е сторил съобразно процесуалните изисквания и в съответствие с правилата на формалната логика. Само въз основа на известно сходство във външността, цвета на лицето и ръста на подс.Д. и данните за неговото асоциално поведение, при отчетената несигурност в твърденията на пострадалата не може да се приеме за опорочен крайният му извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия и упреците на прокурора в тази насока следва да бъдат отхвърлени, а решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Липсва претендираното касационно основание, съзряно от прокурора като такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, макар фактически развитите от него доводи да навеждат основно на това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, каквото също не е налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането му за отмяна на обжалваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС намира за необходимо да отбележи и липсата на оспорване на въззивната присъда в гражданско-отхвърлителната й част, поради което в тази й част тя е влязла в законна сила. В тази й част въззивният съд е следвало да се отнесе много по-критично, тъй като страда от съществени противоречия и неточности в диспозитива. Отделно от това, разсъждавайки около основанието на иска и причинените на пострадалата вреди, СГС се е съгласил, че спрямо нея е налице деликт, но фактите относно недоказаното по категоричен и несъмнен начин на авторството на деянието не е давало каквото и да е основание за уважаване на исковете спрямо подс.Д. и законосъобразно ги е отхвърлил изцяло. Но както се отбеляза, ВКС при извършване на настоящата проверка няма основание за излагане на повече съждения поради липсата на жалба от страна на гражданската ищца. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА новата присъда № 22 от 28.01.2014 г., постановена по ВНОХД № 4729/2013 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :