Р
Е Ш Е Н И Е
№ 349
София, 30.07.2010г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно
заседание на шестнадесети юни, две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
РУСЕВА
ЗДРАВКА
ПЪРВАНОВА
при
секретаря Зоя Якимова
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 324/2010 г.
Производството
е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано
е по молба на В. Р. Х., с. К., община Р. за отмяна на влязло в сила решение №58 от 13.01.2009г.
по гр.д. №2325/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила
решение №44 от 16.06.2008г. по гр.д. № 4184/2007г. на
Пловдивския районен съд.
О.
по молбата Д. Д. Т. и К. А. М. не са изразили становище.
Молителката
иска отмяна на влязлото в сила решение на основание
чл.303,ал.1,т.1 и с доводи, че е неправилно. Твърди, че е налице е ново писмено
доказателство – решение № 678/21.04.2009г. по гр.д. №2325/2008г. на Пловдивския
окръжен съд, което е от значение за решаване на делото. С него е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на атакуваното решение като е
прието, че цитираното в него решение от 25.04.1997г. по гр.д. № 9814/1993г. на
Пловдивския районен съд е влязло в сила на 29.05.1997г.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
констатира следното :
М. за отмяна е процесуално
допустима.
Молителят
иска отмяна на решението на основание чл.303,ал.1, т.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна на влязло в сила
решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови
писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се
снабди своевременно.
С атакуваното решение е отхвърлен искът на
В. Х. срещу Д. Д. Т. и К. А. М. с правно
основание чл.97,ал.1 ГПК, че е собственик на приземен етаж – сутерен,
представляващ единствено жилище, таван и покрив на основание придобивна давност. Прието е, че не е
изтекъл визираният в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС десетгодишен срок, считано
от 1986г. до предявяване на искова молба по гр.д. № 9814/1993г. на Пловдивския
районен съд, с решение по което е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС,
предявен от В. Х. срещу Д. Т. за отстъпване собствеността върху една от стаите
в същото жилище.
Решението за поправка на очевидна фактическа
в мотивите на атакуваното решение, не е ново писмено доказателство по смисъла
на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. То не установява
нови обстоятелства, релевантни за изхода на делото и не може да промени
крайният извод в атакуваното решение за неоснователност на иска. Оплакванията
си по фактическите констатации на съда страната е следвало да направи по реда
на инстанционния контрол. Доводите, на
молителката, че е следвало да бъде отчетено самостоятелното и владение след
29.05.1997г. до 2007г., не могат да се обсъждат в настоящото производство. Те
се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и са доводи за неправилност на влязлото в сила решение. Те са
неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна
на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения,
но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303ГПК. Отмяната е
самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия
процес.
След
като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК, то молбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Р. Х., с. К., община Р. за отмяна на влязло в сила решение №58 от 13.01.2009г.
по гр.д. №2325/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.