Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 29.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 180 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Г. Н. Г. от [населено място] чрез адв.В. Т.- САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 429 от 21.10.2010 година, постановено по гр.д. Nо 410/2010 година на ОС-Добрич. Поддържа се , че обжалваното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. М. М.- АК В., като пълномощник на ответниците И. М. и Л. Я., с който се сочи , че по същество касационната жалба е неоснователна. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение Nо 116 от 15.01.2010 година по гр.д. Nо 282/2007 година на РС- Каварна по уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по отношение на недвижим имот- дворно място от 870 кв.м. в [населено място], [община] , бивш парцел * в кв. * по РП на селото, съставляващ реална част от УПИ * в кв. * по плана от 2006 година с площ от 928 кв.м., ПИ с идентификатор- * по КК и след като е приел,че претенцията на ищецът е за реална част от УПИ, без такъв имот като обект на правото на собственост да съществува, същата е неоснователна.Прието е че собствеността може да се защити само като се попълни кадастралната основа по реда на ЗКИР и се отреди самостоятелен парцел за Г. Н. Г., до попълването на кадастралната основа не съществува ПИ , които да е обект на правото на собственост, е постановено ново решение , с което искът е отхвърлен. Касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод, че произнасянето по въпроса за допустимостта да не се разгледа иск за собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, поради промяна на регулационния статут на населеното място при категорични доказателства за притежанието право на собственост на имот, съществувал по отменения РП на населеното място , и ненанасянето на същия в КК като самостоятелен парцел , е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като допускайки до касационно обжалване , ВКС ще се произнесе не само по съществения и важен за касатора въпрос, който е от значение за изхода на делото, а ще може да тълкува и приложи закона , анализирайки възможните форми на защита на правото на собственост върху поземлени имоти във връзка с промени в кадастралната карта и регистъра. По изведения въпрос , настоящият състав на ВКС приема , че действително производството по чл. 53 ал.2 ЗКИР е специално производство и предполага пропуск/грешка или непълнота/ при нанасянето на всички имоти в действащите КК и ПУП на съответното населено място. Когато , по една или друга причина, някой от имотите не е нанесен при изготвянето на действащата КК на населеното място, процедурата е административна и се развива пред областната администрация. Само и доколкото няма спор за собственост, отказът да се нанесе един имот по административен ред, предвиден в ЗКИР, е процесуална предпоставка да се упражни иск за защита правото на собственост. Когато нанасянето на конкретен недвижим имот е свързано с конкуриращи права на собственост между лицата ,чиито имот не е нанесен и тези на лицата, на които е нанесен изцяло или отчасти „чуждия” имот и е налице спор за принадлежността на вещното право , то преюдициалността на спора за собственост към един минал момент предполага приоритетно разрешение и се включва имплицитно в предмета на произнасянето налице ли е грешка или непълнота при нанасяне на имотите в КК. В производствата по заявените искове/ установителни или осъдителни/ за защита правото на собственост , предметът на доказване е свързан с установяване на правнорелевантни факти за придобиване и притежание на правото на собственост към момента на разглеждане на спора, за разлика от предметът на доказване по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, при който се предполага не само установяване , че ищецът е собственик към един конкретен минал момент , но и установява факта на неприложена регулация на населеното място и/или пропускът на администрацията или погрешното заснемане при нанасяне на собствения му имот като териториална единица според действащия устройствен статут на населеното място. В същата насока е произнесеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК Решение Nо 194/14.07.2011 година по гр.д. Nо 1101/2010 година на ВКС-I отд. , с което е прието, че „искът за установяване на грешка или непълнота в кадастралната основа по чл. 53 ал.2 ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към минал момент- а именно моментът на влизане в сила на кадастралния или регулационен план, като ищецът установява, че към дадения момент е бил собственик изцяло или отчасти на недвижим имот, който не е заснет в кадастъра или е заснет с погрешни граници, съобразно обема на притежаваното право на собственост, а попълването на плана става след съдебното решение по административен ред, когато непълнотата на плана се дължи на спор за имуществено право.” В хипотезите , когато спорът за собственост не засяга начина на попълване на КК и заснемане на конкретен недвижим имот , а е спор за принадлежността на даден недвижим имот- т.е. спор за принадлежността на самото вещно право , то макар и в предмета на доказване при изследване на промените в регулационния статут на имота във времето да е налице припокриване с предмета на доказване по иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР, не може да се приеме , че за да се разгледа спора за собственост , следва да е налице нанасяне на претендирания имот, или част от имот , самостоятелно в КК на населеното място. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е основателна. По заявеният положителен установителен иск по реда на чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, ищецът Г. Н. Г. е твърдял и поддържал, че е собственик на дворно място в [населено място] , [община] с площ от 870 кв.м., / по НА Nо */1979 г./ , представляващ парцел *от кв. * по РП на селото, а по КК имот Nо *, закупен от праводателя му през 1972 година от Б. П. Я.- наследодател на ответниците С. Б. Я., Н. Б. Я. , Р. Б. Л., М. Б. Я. , П. Б. Я., Н. Б. К., Л. Б. Я.. Правният интерес от заявения иск е обусловен от обстоятелството, че през 2004 година Б. Я. е продал отново същия имот на И. Ф. М. , с НА Nо */2004 година, без да притежава правото на собственост , с което се е разпоредил. Тезата , поддържана от ищеца Г. Г. в хода на производството е , че закупеният от неговия наследодател и баща Н. Г. Н. през 1972 година недвижим имот УПИ * от кв. * по РП на [населено място] , одобрен със Заповед Nо 1801.1802/08.05.1950 година , попада в УПИ * от кв. * по плана на селото, одобрен със Заповед Nо 13/18.06.1985 година , който имот съгласно действащата регулация е с идентификатор Nо * по КК от 2006 година. Ответниците , като наследници на Б. Я. са поддържали тезата , че имотът от 1950 година е в тяхно владение и не им е известно извършване на разпоредителна сделка с имота до сделката от 2004 година. Установявайки фактите и анализирайки техните последици, въззивният съд достига до обоснованите изводи : 1./ че към 1971 година Б. Я. е собственик по наследство и давностно владение / НА Nо */1971 г./ на правно дворно място- парцел * и парцел * в кв. * по РП на [населено място], 2,/ че с НА Nо */1972 година Б. Я. продава на Н. Г. Н. собствения си недвижим имот- парцел * от кв. * по плана на селото, а 3./ по силата на дарение по НА Nо */1979 година Г. Н. Г. придобива собствеността на 870 кв.м., представляващи по действащия към онзи момент РП парцел *от кв. * по плана на селото, тъй като поради естеството на роднинската връзка , сделката не попада под действието на ЗСГ/ отм./ Въпреки , че от фактическа страна по делото няма спор, че при изменението на регулационния статут, съгласно посочените изменения на регулацията, процесният имот попада в УПИ * от кв.* по действащия РП , решаващият съд приема , че без претендирания имот да получи самостоятелно регулационно отреждане , искът не може да бъде уважен, тъй като не съществува поземлен имот , който да е обект на правото на собственост . Последният извод на съда в направен в разрез с правилата на логическото мислене, поради което и обжалваното решение се явява необосновано. Обект на правото на собственост , предмет на заявения положителен установителен иск има и този обект е дворно място от 870 кв.м. , попадащо в съществуващия и обособен УПИ * от кв. * по плана на [населено място] , [община]. Идентичността на имота , съгласно регулационния му статут от 1972 година и този от 2006 година е безспорно установена , както е установено, че правото на собственост е надлежно придобито и не са установени факти, който да налагат извод за основателност на правоизключващото възражение за давност. Обстоятелството, че след повторно разпореждане с вещно право, което вече не е в патримониума на прехвърлителя- продавач по сделката по НА Nо * /2004 година в полза на И. М. , до обем на разпореденото по НА Nо */1972 година , имотът има нов регулационен статут от гл.т. на площ и индивидуализиращ номер , не може да обуслови извод , че няма обект на право на собственост . Неправилно, решаващият съд е изместил предмета на спора, приемайки , че процесният имот, бивш парцел * от кв. * не е заснет, и следва да се проведе съдебно производство по чл. 53 ал.2 ЗКИР и едва след заснемането, да се води иска за собственост. При категоричните данни , че процесният имот е заснет като част от парцел * от кв. * по плана на селото, при липсата на спор относно идентичността , както и по фактическия въпрос , че праводателят на ответниците Б. Я. е разпоредил с договор за покупко- продажба един и същ имот два пъти, при легитимацията на продавач с един и същ титул за собственост , а именно НА */71 година и при втората продажба – тази по НА Nо */2004 година е разпоредил отчасти чужд имот , положителният установителен иск на Г. Г. се явява основателен и доказан и следва бъде уважен по отношение на ответниците И. Ф. М. и Л. Б. Я. с произтичащите последици- присъждане на разноските по делото, претендирани и съответно доказани в размер на сумата 580 лв. / петстотин и осемдесет лева./ По обусловения иск по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ за отмяна на НА Nо */2004 година , настоящият състав на ВКС намира , че по отношение на същия макар и да би се приело, че е допуснато касационното обжалване , същият не може да бъде уважен. На отмяна при спор за собственост подлежат само констативните , но не и конститутивните нотариални актове. В тази насока постановените решения по реда на чл. 290 ГПК от ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 429 от 21.10.2010 година, постановено по гр.д. Nо 410/2010 година на ОС-Добрич и вместо него п о с т а н о в я в а : ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ по заявения положителен установителен иск на Г. Н. Г. от [населено място] ,”С. г.”бл.7А ап. 30 с ЕГ Nо [ЕГН] и съд.адрес –С. [улица]Nо 120 ет.4 адв.В.Т. –САК срещу И. Ф. М. от [населено място] [улица]Nо 48с ЕГ Nо [ЕГН] и сл.адрес –В. [улица] адв.М. М.- АК В. и Л. Б. Я. от [населено място] , род.21.06.1936 година живуща[жк]чл. 224 вх.2 ет . 2 ап.41 , че Г. Н. Г. с ЕГ Nо [ЕГН] е собственик на следния недвижим имот: дворно място с площ от 870 кв.м. / осемстотин и седемдесет кв.м./, бивш парцел * от кв. * по РП на [населено място] , [община] от 1950 г., съставляващ част от УПИ * от кв. * по действащия ПУП на селото, а по одобрената от 2006 г. КК – поземлен имот с идентификатор *, на основание договор за дарение по НА Nо */1979 г. ОТХВЪРЛЯ иска НА Г. Н. Г. от [населено място] , с посочените по горе данни, по чл. 431 ал.2 ГПК / отм./, като неоснователен. Осъжда И. Ф. М. от [населено място] [улица]Nо 48с ЕГ Nо [ЕГН] и сл.адрес –В. [улица] адв.М. М.- АК В. и Л. Б. Я. от [населено място] , род.21.06.1936 година живуща[жк]чл. 224 вх.2 ет . 2 ап.41 да заплатят на Г. Н. Г. от [населено място] с.а. сумата 580 лв./ петстотин и осмдесет лева/, разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :