Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр.София 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретар Валентина Илиева
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2361 по описа за 2018 год.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на Република България, подадена чрез прокурор от Апелативна прокуратура - София, против решение от 12.04.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 4079/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.05.2017г. по гр.д.№10875/2016г. на Софийски градски съд, в обжалваната част за уважаване на предявения от А. Б. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5 000лв. до присъдения размер от 33 000лв.
В касационната жалба касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон и нарушение на материалния закон. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба А. Б. Й. не взема становище по основателността на жалбата.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 42 от 16.01.2019г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който въпрос е относим към правния спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от А. Б. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ до размер на сумата 33 000лв. - обезщетение на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Установено е, че след образуване на досъдебно производство № 45/2008г. А. Й. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 10.12.2010г. на разследващия орган. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, считано от 18:00ч. на 10.12.2010г. до довеждането му в Окръжен съд Плевен за разглеждане на искане за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 22.10.2012г. мярката за неотклонение по пр. пр. № 60/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура, взета спрямо Й., е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ - с определение на Специализирания наказателен съд по НЧД № 1546/2012г. Установено е, че общият период на задържане под стража е от 1 година, 10 месеца и 16 дни, а на домашния арест – близо 10 месеца. Предвид въведените промени на 17.08.2013г. в максимално допустимия срок на мерките за неотклонение /от две години от привличането в случаите на тежко престъпление на една година и шест месеца/ с изменението на разпоредбите на чл.234, ал.8 и чл.63, ал.4 НПК /изм. - ДВ, бр. 71 от 2013 г./ , с постановление на СпП от 19.08.2013г. е постановено отменяне на всички мерки за процесуална принуда по отношение на Й., след констатация, че към този момент търпи мярка на процесуална принуда повече от максималния срок, предвиден в закона. С постановление от 23.07.2014г. по пр. пр. № 60/2012г., ДП № 46/2013г. по описа на СО-СП, на 12.08.2014г. Й. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 9 и т. 10 вр. с чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 НК. За това деяние на 10.11.2014г. в Специализирания наказателен съд е внесен обвинителен акт, въз основа на който е било образувано съдебно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която ищецът, заедно с други подсъдими, е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение - с присъда от 24.11.2015г. по НОХД 1648/2014г. на СпНС, 5 състав, влязла в сила на 09.12.2015г. Прието е за установено въз основа на събраните гласни доказателства , че в резултат на незаконното обвинение и задържането под стража емоционалното състояние на ищеца е било засегнато, като той е изпитвал притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, затворил се е в себе си, наред с това уронено било и името му пред близки и познати, като тези вреди са и закономерна /обичайна/ последица от повдигането на обвинението; ищецът е изпитвал и притеснения по повод отглеждането на детето си.
За да определи размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е съобрази и че на ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение - „задържане под стража“, а след изменението й - „домашен арест”, както и че за тежкото престъпление, за което му е било повдигнато обвинение, се предвиждат най-тежките, предвидени в наказателния закон, наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна /вж. и чл. 93, т. 7 НК/. Отбелязано е, че поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд е изложил съображения, че в разглеждания случай неправомерното наказателно преследване спрямо ищеца е продължило 5 години, но това е вследствие и на повдигнатото обвинение и срещу други лица, което предпоставя извършването на процесуални действия и спрямо тях в рамките на посочения период. За доказаните неблагоприятни последици от процесния незаконен акт, въззивният съд е определил дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца на 33 000 лв. Съдът е отдал решаващо значение на факта, че А. Й. е бил обвинен в извършването на престъпление - квалифицирано убийство, което е останало недоказано, и че спрямо него е била приложена най-тежката мярка за неотклонение за период от около година и 10 месеца, последвана от домашен арест за период от около 10 месеца. Съобразно даденото разрешение в т. 13 ТР № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004г., ОСГК на ВКС, ако лицето е оправдано обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Посочено е, че при определяне на размера на дължимото обезщетение, е съобразено и задържането под стража за посочения период, което е прието, че прави претърпените неимуществени вреди значителни. Въззивният съд е взел предвид, че по делото не е доказано пълно и главно /чл. 154, ал. 1 ГПК/, като се изхожда от приетите за установени факти, настъпването на специфични и трайни тежки последици от повдигането на конкретното обвинение, в предмета на делото, и от извършването на конкретни процесуални действия по това наказателно производство. Д. в жалбата на ищеца за интензивни процесуални действия с негово участие е приет за недоказан. Въззивният съд е счел за недоказано по делото и, че е налице причинна връзка между конкретното наказателно производство и такова засягане на психиката на ищеца, извън обичайното при несправедливо обвинение в тежко престъпление, обсъдено по-горе /притеснение, страх, затваряне в себе си/, което да е довело до трайна промяна на личността, вкл. депресия като болестно състояние. Съдът е съобразил негативните последици от воденото наказателно производството, вкл. задържането под стража, и по отношение на семейството на ищеца и притесненията му от невъзможността да издържа семейството си и да отглежда малкото си дете. Приел е, че по делото не е доказано обаче конкретно отражение на обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, съответно претърпени неимуществени вреди от това, след отмяната на мерките за неотклонение, взети спрямо него. Прието е, че недоказано остава и твърдението за медиен отзвук, който да е основание за обществено заклеймяване на ищеца, въпреки че съдът е приел за установено, че в обкръжението на ищеца обвинението и задържането му са станали известни, което го е злепоставило и е довело до отдръпване на хората от него. По изложените съображения, с оглед тежестта на повдигнатото спрямо ищеца обвинение, продължителността на наказателната репресия /при съобразяване, че е имало и други обвиняеми/, вкл. и задържането му под стража за продължителен период, което заедно с домашния арест надвишава максимално допустимия срок на мерки за процесуална принуда, както и с оглед настъпилите негативни последици за личността и живота на ищеца, въззивният съд е счел, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен до присъдения размер на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата 33 000 лв. от 09.12.2015г.- влизане в сила на оправдателната присъда, които е приел, че ще компенсират вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесени на пострадалия.
Основателни са оплакванията на касатора, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена без да са обсъдени всички относими обстоятелства, каквито оплаквания е релевирал и във въззивната жалба.
Поставеният материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение материалноправният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения – решение №337/2010г. на IV г. о., решение №532/2010г. на ІІІг.о., решение №149/2011г. и др. Налице е установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която обстоятелствата от значение за размера на обезщетението при незаконно обвинение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД са вида и продължителността на повдигнатото обвинение и доколкото вредите от него поглъщат вредите от наложените мерки за процесуална принуда/ТР №3/2005г. ОСГК/, съдът е длъжен да вземе предвид и вида и продължителността на наложените мерки за неотклонение и вида и броя на извършените процесуално- следствени действия с ищеца /р.№161-16-ІV ГО/. За да обезпечи събирането на доказателства за тези обстоятелства, съдът е длъжен да даде указания на страните за соченето на доказателства относно правнорелевантните факти, включително служебно да изиска наказателното дело /р.178-14-ІІІ ГО/. С последното от посочените решения на ВКС е прието, че предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3, пр.1 ЗОДОВ са: срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и наличие на оправдателна присъда за същото. Доколкото повдигането на обвинение е регламентирана дейност на специално оторизирани за това държавни органи, която се извършва по установен ред, във връзка с която се образува наказателно производство, в случаите, когато то приключва с оправдателна присъда, която винаги се постановява от съда с нарочен акт, за доказването на необходимите предпоставки е достатъчно пострадалото лице да посочи номера на делото, по което присъдата е постановена. Изискването на делото или на заверен препис от релевантните за производството по ЗОДОВ документи е задължение на съда, в съответствие с принципа по чл.10 ГПК за установяване на истината в гражданския процес, чрез осигуряване на възможност и съдействие на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Посочената съдебна практика се споделя от настоящия касационен състав, като съдът намира, че постановеното в противоречие с нея въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено.
По настоящия спор съдът с определение от 25.10.2016г. е уважил искането на Прокуратурата, направено с отговора на исковата молба, и е постановил да се изиска нохд № 1648/2014г. от СпНС. В отговор на това разпореждане е получено писмо от СпНС, че нохд № 1648/2014г. по описа на СпНС, 5 състав, не може да бъде изпратено, защото е предоставено за послужване по нохд № 1745 /2015г. по описа на СпНС, 13 състав и до момента не е върнато. В проведеното съдебно заседание съдът е отменил определението си за изискване на делото и е приключил събирането на доказателствата без него. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е направил изводите си относно претърпените от ищеца неимуществени вреди като е обсъдил вида и продължителността на повдигнатото обвинение, но без да обсъди вида и броя на извършените процесуално-следствени действия с ищеца, като оплакванията в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в тази насока, са основателни. В отговора на исковата молба ответникът по иска е заявил, че след като бъде изискано и приложено наказателното дело, след запознаване с материалите по него, ще изложи допълнителни доводи по основателността на исковата претенция.
В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди/решение №113 от 17.09.2018г. по гр.д.№1603/2017г. на ВКС, ІVг.о./. Въззивният съд е изложил съображения по част от релевантните за спора обстоятелства и оплакванията в тази насока в касационната жалба са основателни. При наличие на данни в приложените към исковата молба доказателства /л.27 и л.14/, че ищецът е осъждан и че за продължителен период с негово участие не са предприемани процесуално-следствени действия, неправилно въззивният съд не е изяснил и обсъдил значението на тези обстоятелства за определяне на размера на обезщетението. В практиката на ВКС е разяснено, че наличието на други приключили с осъдителна присъда наказателни производства срещу същото лице е от значение за естеството и размера на други претендирани вреди , напр. накърнен авторитет и добро име, злепоставяне в социалното и професионално обкръжение и пр. /решение №251 от 21.12.2015г. по гр.д.№812/2015г. на ВКС, ІІІг.о./; е от значение за преценката на обема на претърпени неимуществени вреди /решение №236 от 13.01.2016 г. по гр.д.№ 1695/2015 г. на ВКС, ІІІг.о./. При определяне размера на неимуществените вреди всички относими обстоятелства трябва да се вземат предвид в тяхната съвкупност, като се прецени тежестта на всяко от тях съобразно конкретната обстановка и конкретната личност на пострадалото лице. Следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 на ППВС 4/1968 г.
С оглед на изложеното и при дадения отговор на поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира постановеното въззивно решение за неправилно. Въззивният съд не е положил активност при събирането на допуснатите по делото доказателства, с което не е изпълнил задължението си да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което въззивният съд ще следва да изиска и приложи нохд № 1648/2014г. по описа на СпНС, 5 състав, въз основа на материалите по което да прецени наличието на релевантни факти и обстоятелства за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При определяне размера на неимуществените вреди всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди трябва да се вземат предвид в тяхната съвкупност, като се прецени тежестта на всяко от тях съобразно конкретната обстановка и конкретната личност на пострадалото лице.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 12.04.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 4079/2017 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение от 12.05.2017г. по гр.д.№10875/2016г. на Софийски градски съд, в обжалваната част за уважаване на предявения от А. Б. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 5 000лв. до присъдения размер от 33 000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|