Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  154   гр. София,  27 април  2010 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова                         ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев                                              2. Жанина Начева     при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Маринова ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 67 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. С. Т. против въззивно решение № 479 от 23.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 737/09 г. Изтъкват се доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Според защитника, съдът е пропуснал да изпълни задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК и не е дал отговор защо отхвърля доводите за липсата на намерение подсъдимият да присвои чуждите вещи, както и за възможността фактическото поведение да се квалифицира като доброволен отказ от довършване на престъплението. В резултат на това материалният закон не е приложен правилно – налице е неточна правна квалификация на деянието и незаконосъобразен отказ да се приложи разпоредбата на чл. 58, б. „а” от НК. Независимо от предишните осъждания съдът е индивидуализирал несправедливо тежко наказание. При тези доводи защитникът е направил следните искания - да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане или алтернативно – да се измени решението като се намали наложеното наказание на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Николов) поддържа касационната жалба. Подчертава липсата на отговор по основни доводи, приведени от защитата, и явната несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че решението е правилно и липсват касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С въззивно решение № 479 от 23.12.2009 г. по в. н. о. х. д. № 737/09 г. Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда от 6.10.2009 г. по н. о. х. д. № 3755/09 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият С. С. Т. е признат за виновен в това, на 17.03.2009 г. в гр. С. да е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност от 135 лева, от владението на А. Т. В. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, б.”а” и б. „б” вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на наказание от шест години лишаване от свобода. На основание чл. 70, ал. 7 НК съдът е привел в изпълнение и неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, за което подсъдимият е бил условно предсрочно освободен. Определил е подсъдимият да бъде настанен в затвор при първоначален строг режим. В негова тежест е възложил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК и не е допуснал съществено процесуално нарушение. В жалбата се изтъкват аргументи, които по сходен начин са били наведени и във въззивното производство. Тези доводи обстойно са били разгледани и на база аналитичната преценка на съвкупността от достоверни доказателства съдът е изложил убедителни мотиви по отношение на всяка отделна теза, отново застъпвана от защитника на подсъдимия. В контекста на възражението за несъставомерност на деянието поради отсъствие на умисъл за отнемане на вещите, съдът законосъобразно се е позовал на установените по делото факти, че късно вечерта на 17.03.2009 г. около кръстовището на бул. „Христо Ботев” и ул. „Струга” в гр. С. подсъдимият С. С. Т. изненадващо се насочил към пострадалия А. Т. В. , нанесъл му силен удар в главата и започнал настойчиво да дърпа чантата от рамото му. Пострадалият оказвал съпротива и пуснал чантата на земята, за да успее да задържи подсъдимия. Когато се уверил, че св. В действително е полицейски служител, подсъдимият понечил да избяга, нанасяйки и удар с лакът в корема. С помощта на св. М подсъдимият бил заловен. Така установените факти изключват всякаква идея за самоволен отказ от довършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК и ненаказуемост на подсъдимия. Отказът не е доброволен, когато единствено съпротивата и действията на пострадалия В. поставят края на престъплението в процес на изпълнение. Затова, правната квалификация на деянието като опит за грабеж е законосъобразна. Неприемливи са доводите и в частта за наказанието. Като се имат предвид установените факти за обстановката, при която деянието е било осъществено, интензивността на упражнената принуда и причината, поради която е останало недовършено самото престъпление, не са налице предпоставките за приложение на чл. 58, б. „а” от НК и определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК. Софийският апелативен съд е индивидуализирал справедливо наказание, което съответства на конкретната тежест на извършеното престъпление и съвкупността от данни, характеризиращи неблагоприятно личността на подсъдимия Т, в т. ч. последователно и упорито осъществяваните многобройни посегателства срещу собствеността на гражданите и относително краткия срок на ново престъпление след условно предсрочното освобождаване. В определения размер наказанието отговаря напълно и на необходимостта да се постигнал целите по чл. 36 НК. Поради отсъствието на касационно основание, посочено в жалбата на защитника на подсъдимия, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК   Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 479 от 23.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 737/09 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: