Р Е Ш Е Н И Е № 60138 Гр. София, 01 ноември 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Я. Гебов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 530/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационен протест на Апелативна прокуратура – София против решение 10002/11.01. 2021 год., постановено от Софийски апелативен съд (САС) по в. н. о. х. д. № 497/2020 год. В протеста са изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Атакува се аналитичната дейност на въззивната инстанция като се сочи, че не са спазени изискванията на чл. 14 и чл. 107 от НПК за обективност, всестранност и пълнота на изследването. Твърди се, че е игнорирано заключението на съдебно-почерковата експертиза, установяващо, че подписите върху инкриминираните документи са положени от подсъдимия; че е проявен избирателен подход при анализа на показанията на свидетелите, извършили данъчната ревизия; че е надценил обясненията на подсъдимия; че не е съобразил, че сделките, включени в справките-декларации са фиктивни и не отразяват действително съществуващи търговски взаимоотношения. Поддържа се, че вследствие на тези нарушения на процесуалните правила е приложен неправилно материалният закон. Направено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия намира, че протестът е неоснователен и пледира атакуваното решение да бъде оставено в сила. Подс. С. В. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда от 20. 02. 2020 год. по н. о. х. д. № 5238/18 год. Софийски градски съд е признал подс. С. С. В. за невиновен в това, че в периода от 01. 01. 2009 год. до 15. 02. 2010 год. в [населено място], ТД на НАП, офис „офис“, в качеството си на управител на търговското дружество “фирма“ Е., действащ като посредствен извършител чрез В. Л., при условията на продължавано престъпление е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – в размер на 452 197,53 лева, като потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП – /населено място/, справки- декларации по ЗДДС, които се изискват по силата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС относно стойността на извършените покупки с право на пълен данъчен кредит и размера на годишната данъчна основа за 2009 год. и 2010 год. и чрез използване на неистински документи – фактури, и чрез използване документи с невярно съдържание – дневници за покупки и продажби, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и като приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал изцяло по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и с решение 10002/11.01. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 497/2020 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден. Касационният протест е допустим, тъй като е подаден от легитимирана страна, в законоустановения срок и е насочен срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледан по същество, същият е неоснователен. Възраженията срещу аналитичната дейност на контролираната инстанция не се подкрепят от материалите по делото. Безспорно САС е бил пестелив и немногословен при обсъждане на доказателствената съвкупност, но изложените от него съображения за възприемане на фактическите констатации на първостепенния съд са съответни на изискванията на процесуалния закон и не страдат от пороците, визирани в касационния протест. Не издържа на касационната проверка доводът на държавното обвинение за игнориране на съдебно-почерковата експертиза. Напротив, долустоящите съдебни състави еднозначно са приели, че преобладаващата част от инкриминираните документи и по-специално четири от фактурите, издадени от името на „фирма“ в полза на „фирма“, договорите за строително-ремонтни работи със „фирма“ и тринадесетте фактури към тях са подписани от подс. В. и този им извод е основан именно върху констатациите на вещото лице графолог, обективирани в писменото му заключение, както и върху разясненията, дадени от него в съдебно заседание при защита на експертизата. Отчетено е освен това, че в същата насока, макар и колебливи, са и обясненията на самия подсъдим. В същото време с основание е прието, че сам по себе си този факт не е достатъчен за изискуемия от НПК безспорен и категоричен извод, че С. В. е съзнавал фиктивността на отразените в тях сделки, доколкото в обясненията му се съдържат твърдения, че други лица – починалият А. А. и свид. К. Т. са извършвали фактически цялата дейност на данъчно задълженото юридическо лице. Упрекът на прокурора за надценяване на коментираното доказателствено средство би бил основателен, ако то беше разглеждано изолирано от останалата доказателствена съвкупност и не беше извършена проверка дали посоченото от В. е изолирано и се опровергава от останалите гласни и писмени доказателства или напротив – намира се в унисон с тях. Заявеното от подсъдимия е било обсъдено през призмата на двойствената роля на обясненията му като доказателствено средство и средство за защита като е извършена внимателна и задълбочена оценка на твърденията му от гледна точка на тяхната логическа последователност и фактологическа изчерпателност. След като в тях не са били установени вътрешни противоречия и непълноти, обясненията му са били съпоставени на първо място с показанията на свидетелите К. и Е. Т. и с основание съдилищата по фактите са изтъкнали че коментираните гласни доказателствени средства кореспондират помежду си както по отношение на начина, по който В. е започнал работа в „фирма“, така и досежно фактическата дейност, която е извършвал в дружеството. Предвид родствената връзка на свид. Т. с подсъдимия и евентуалната ѝ заинтересованост да подкрепи възприетата от него позиция е потърсено съответствие на разказаното от свидетелката и от самия подсъдим и на други доказателствени източници. Такова е открито в показанията на свид. И. Н. – единственият от съконтрахентите на „фирма“, чийто разпит е бил възможен предвид обстоятелството, че лицата, управлявали другите три дружества, от чието име са издадени инкриминираните фактури, са починали. Отчетена е категоричността, с която свидетелят е посочил, че подсъдимият му е познат като работник в склада за строителни материали на свид. Т.. Съобразено е посоченото от свид. Н., че търговските взаимоотношения между „фирма“ и „фирма“ са включвали контакти единствено със свид. Т., както и че С. В. не е участвал при сключването на договорите между двете търговски дружества и не е водил или участвал в преговори по този повод. Съдилищата по фактите са взели предвид, че що се касае до последното обстоятелство, в същата насока са и показанията на свид. Т., както и че наред с това не са установени лица, присъствали на преговорите за сключване на договорите за строително-ремонтни дейности, чиито показания биха могли да опровергаят съобщеното от подсъдимия и свидетелите Н. и Т.. За извода, че обясненията на подсъдимия отговарят на истината от значение е било и посоченото от свид. В. Л. на досъдебното производство, че поначало документите, необходими за изготвяне на справките-декларации през инкриминирания период са ѝ били представяни не само от С. В., но и от К. Т., но поради изтеклия период от време не е в състояние да посочи кой от двамата кога и какви фактури ѝ е носил. Неоснователно се поддържа, че са игнорирани показанията на свидетелите Б. С., А. Б. и В. П.. При анализа им контролираната инстанция се е солидаризирала с констатацията на първостепенния съд, че тримата са добросъвестни и показанията им съдържат значима за делото информация относно реда и начина, по който са извършили данъчните ревизии, насрещните проверки, които са предприели и доказателствата, които са ползвали, за да достигнат до изводите, обективирани в приложените по делото ревизионни актове. В същото време правилно е посочено, че в по-голямата си част тези гласни доказателствени средства пресъздават именно заключенията, направени от тримата свидетели в изготвените от тях ревизионни документи. Последните също са били обект на внимателно и задълбочено обсъждане от долустоящите съдилища като са изложени убедителни съображения кои от констатациите в тях следва да бъдат възприети поради съответствието им с други доказателствени източници и кои не се подкрепят и поради недоказаността им не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. В тази връзка следва да се припомни, че в наказателния процес съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не се ползват с предварително установена доказателствена сила. Това важи с пълна сила и за актовете, финализиращи извършените данъчни ревизии. Ето защо и констатациите в тях, че декларираните облагаеми сделки са фиктивни не могат да се приемат a priori за достоверни, както настоява държавното обвинение в протеста, а подлежат на проверка с всички допустими доказателствени средства. Това принципно положение е съобразено от инстанциите по фактите, които след като са съпоставили актовете, с които са приключили двете данъчни ревизии на „фирма“, с показанията на К. Т. относно наличието на реални търговски взаимоотношения на данъчно задълженото лице със „фирма“ и „фирма“, с тези на И. Н., касаещи договори за строителство между „фирма“ и „фирма“ и с писмените доказателства, част от които са приложени към самите ревизионни актове – приемо-предавателни протоколи за доставка на дървен материал, договори за наем, касови бележки, договори за строително-ремонтни работи, протоколи, удостоверяващи извършването на изкопни и други строителни дейности, документи, доказващи извършени плащания и др., убедително са защитили извода си, че поне що се отнася до сделките със „фирма“ и „фирма“ констатациите на данъчните органи не се потвърждават с необходимата категоричност от останалите доказателства по делото, а напротив – биват опровергани от тях. При положение, че доказателственият анализ на апелативния съд не страда от пороците, визирани в касационния протест, не може успешно да се поддържа, че той е довел до неправилно приложение на материалния закон. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Както първата, така и въззивната инстанция са извършили задълбочен анализ на обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В съответствие с безпротиворечивите постановки в правната теория и съдебната практика е извършено разграничение между документите с невярно съдържание и неистинските такива и е отправена справедлива критика към обвинителната теза, че инкриминираните фактури са неистински документи, докато в действителност интересуваща процеса е достоверността на удостоверените в тях данни относно сключени сделки между „фирма“ от една страна и „фирма“, „фирма“, „фирма“ и „фирма“ – от друга. Разбира се, не посоченото несъвършенство на обвинението е поставено в основата на оправдателната присъда. Контролираната инстанция е направила законосъобразен извод, че макар подсъдимият да е годен субект на посоченото престъпление, наказателната му отговорност не може да бъде ангажирана предвид недоказаността на обвинението както от обективна, така и от субективна страна. Въпреки че формално юридически С. В. е бил едноличен собственик на капитала и управител на данъчно задълженото юридическо лице, наличните гласни доказателства установяват, че управленските решения са вземани от свид. К. Т. и починалия А. А., т. е. търговската дейност на „фирма“ е била осъществявана от фактически от други лица. В същото време С. В. е бил ангажиран преимуществено с товаро-разтоварни, транспортни и чисто технически действия, част от които безспорно са били свързани с предаване на счетоводна документация на свид. В. Л.. Последните обаче правилно са оценени като недостатъчни за категоричен извод, че подсъдимият е имал знание за това, че фактурите, описани в дневниците за покупки към деветте справки-декларации, удостоверяват фиктивни сделки, още повече че констатациите на данъчните органи в тази насока за част от тях са били неубедителни и в противоречие с доказателствата, събрани в рамките на наказателния процес. Предвид изложеното и след като не установи наличието на изтъкнатите в касационния протест основания за отмяна на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав намери, че същият следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение 10002/11.01. 2021 год., постановено от Софийски апелативен съд по в. н. о. х. д. № 497/2020 год. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.