5 Р Е Ш Е Н И Е № 60116 гр. София, 13.09.2021г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова в присъствието на секретаря Илияна Рангелова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 461 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при окръжната прокуратура в гр. Габрово срещу присъда № 260001 от 10.03.2021г., постановено по ВНОХД № 124/20г. по описа на Габровския окръжен съд, с която е отменена частично присъда № 328 от 28.07.2020г. по НОХД № 1066/19г. на Габровския районен съд. Първоинстанционният съд е признал за виновни подсъдимите А. В. И. и Ц. Г. Ц. за това, че И. на 16.05.2017г., а Ц. на 08.08.2017г. в гр. Габрово, пред разследващ полицай по ДП № 193/2017г. по описа на РУ-Габрово, като свидетели, съзнателно устно потвърдили неистина – че през нощта на 22.03.17г. видели пътен инцидент, при който таксиметров шофьор умишлено блъснал А. Х. С., и на основание чл.290, ал.1 от НК всеки един от тях е осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца, като изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Двамата са признати за невиновни и оправдани по обвинението, че по същото време и на същото място, като свидетели съзнателно да са потвърдили пред разследващ полицай неистина – че през нощта на 22.03.2017г. са се намирали в района на Дом на културата – гр. Габрово. В тази й част присъдата не е протестирана пред въззивния съд. Със същата присъда подсъдимият А. Х. С. е признат за виновен в това, че на 28.06.2017г. в гр. Габрово пред разследващ полицай по ДП № 193/2017г. по описа на РУ-Габрово, като свидетел, съзнателно устно потвърдил неистина – че през нощта на 22.03.17г. в района на дискотека „Алегро“ бил блъснат от таксиметров автомобил, управляван от Б. С. Б. и на основание чл.290, ал.1 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за тригодишен изпитателен срок. Въззивният съд е оправдал изцяло подсъдимите. С протеста се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно при точно установена фактическа обстановка, тъй като свидетелите са определили пътният инцидент като умишлено предизвикан от водача Б., с което съзнателно са потвърдили неистина. По реда на чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от подсъдимия С., в което се изтъква, че с протеста се иска осъждане по обвинение, различно от повдигнатото, както и че тримата подсъдими са изложили добросъвестно възприятията си пред разследващия орган. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Аргументира се с установеното по прекратеното досъдебно производство и назначената експертиза относно механизма на произшествието, за да оцени показанията на тримата подсъдими като лъжливи. Защитникът на И. моли решението да бъде оставено в сила. Твърди, че подсъдимият е пресъздал добросъвестно инцидента, че не може да носи отговорност за заувеното, че Б. е блъснал умишлено С., тъй като то е негова субективна оценка, а не факт. Защитникът на С. намира протеста за неоснователен. Изтъква че по отношение на подзащитния му няма обвинение за твърдението, че водачът умишлено е блъсна С., а по отношение на обстоятелствата във връзка с произшествието, не е лъжесвидетелствал. Защитникът на подсъдимия С. поддържа изложените в писменото възражение аргументи и моли протестът да бъде оставен без уважение. Тримата подсъдими желаят въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Протестът е неоснователен. Изказаното от тримата подсъдими твърдение, което според обвинението противоречи на обективната действителност и представлява „неистина“ по смисъла на чл.290, ал.1 от НК е, че водачът Б. е блъснал С.. Всъщност по делото е безспорно установено, че действително е бил осъществен сблъсък между автомобила и пострадалия. С това обстоятелство се е съгласил и прокурорът, прекратил ДП № 193/17г. на РУ на МВР – гр. Габрово. В постановлението е прието, че удар се е състоял, но Б. не носи вина за него, тъй като не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че С. ще навлезе рязко в траекторията му. Случайното деяние е несъставомерно от субективна, не от обективна страна. В мотивите към въззивната присъда също е прието, че е реализирано ПТП, а протестът се позовава на неправилно приложение на материалния закон при точно изяснена фактическа обстановка. С протеста се поставя акцент върху това, че подсъдимите са заблудили разследващите органи, че Б. умишлено е блъснал С.. Очевидно за невярно обстоятелство се приема не описаното от подсъдимите конкретно поведение на водача на таксиметровия автомобил, а това, че е осъществено виновно. По този повод следва да се отбележи, че свидетелствата за формата на вина не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Лъжливите свидетелски показания засягат обществените отношения, свързани с правосъдната дейност, само ако касаят обстоятелствата, представляващи процесуален интерес за надлежния орган на власт. Според чл.117 от НПК с показанията се установяват единствено факти, възприети от свидетеля и допринасящи за разкриване на обективната истина. Вината представлява конкретно психично отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици. Тя няма собствено материално изражение, а се проявява в поведението на извършителя. Поради тези особености съществуването или липсата на умисъл не се възприема с човешките сетива, а се установява чрез оценка на релевантните обстоятелства от обективната действителност. Свидетелите могат да дават показания именно за тях, но не и да осъществяват аналитичната дейност, която процесуалният закон възлага на органите, осъществяващи функцията по ръководство и решаване в наказателния процес. Изводът е, че наказателната отговорност на свидетел за осъществено престъпление по чл.290, ал.1 от НК може да бъде ангажирана за неистински твърдения, отнасящи се само до обективни, възприети непосредствено от него релевантни факти, но не и за субективната му оценка относно психичните изживявания на извършителя. Самият И., и в двата случая, когато е употребил инкриминирания израз, изрично е уточнил, че блъскането е било умислено според него. По този начин ясно е разграничил изказаното лично мнение от фактите, за които свидетелства. В допълнение следва да се отбележи и изначалната невъзможност протестът да бъде уважен изцяло, тъй като се атакува оправдаването и на тримата подсъдими, а за умишлено блъскане е споменал единствено подсъдимия И., разпитан като свидетел. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя в сила присъда № 260001 от 10.03.2021г. по ВНОХД № 124/20г. на Габровския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.