Р Е Ш Е Н И Е № 151 София, 24.06.2013 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова., като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.дело № 1764 по описа за 2013 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на И. А. М. и Н. А. М., чрез пълномощника им адвокат С. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 457 от 9.12.2011 г. по гр.д. № 1591/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. и оставеното с него в сила решение № 160 от 1.06.2010 г., постановено по гр.д. № 344/2005 г. на Окръжен съд Смолян за отхвърляне на предявения от З. И. М./конституирани в хода на процеса законни наследници И. А. М. и Н. А. М./ против Г. производителна кооперация „К. – СС – [населено място]”, [населено място] лъка, общ.С. ревандикоционен иск по отношение на производствена база – дърводелски цех, представляващ метална конструкция на бетонни фундаменти на един етаж със застроена площ 741 кв.м. и прилежащия й терен, съставляващ УПИ ІІ-за производствена база, в кв.67 по плана на [населено място] лъка, утвърден със Заповед № 1498/1987 г. и заповед № 201/1996 г. В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Г. производителна кооперация „К.-СС – [населено място]”, [населено място] лъка, е подал писмен отговор, с който оспорва основателността й. Претендира възстановяване на направените разноски. С решението, чиято отмяна се иска е приет за правилен крайният извод на въззивният съд, че целият имот с площ от 2860 кв.м. в УПИ II - за производствена база в кв.67 по плана на [населено място] лъка, обл.С., утвърден със заповед № 1498 от 1987 г. и заповед № 201 от 1996 г., не подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ поради следното: От акт за държавна собственост № 185А от 20.12.1999 г. и от заключението на вещото лице С. Т. /намиращо се на л.59 и 60 от делото на първоинстанционния съд/ се установява, че производствената база-дърводелски цех и целия процесен терен от 2860 кв.м. са били предоставени за оперативно управление на [фирма], били са включени в счетоводния баланс на това дружество през м.12.1999 г. и в капитала на дружеството с решение № 209 от 24.02.1999 г. на Смолянския окръжен съд /в този смисъл отбелязаното в т.3, 9 и 11 и в забележката към АДС от 20.12.1999 г./. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решения по чл.290 от ГПК /например решение № 643 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1196 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 97 от 29.03.2011 г. по гр.д.№ 431 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ липсата на включване на имота в баланса на държавната фирма не е основание да се приеме, че на тази фирма не е било предоставено право на оперативно управление върху имота. За доказване предоставянето на такова право на оперативно управление не е необходимо представянето на нарочен акт. При липсата на други доказателства, отбелязването в акта за държавна собственост, че имотът е предоставен за оперативно управление на определена държавна фирма или търговско дружество, е достатъчно за доказване на това обстоятелство. Поради това и в конкретния случай, въз основа на АДС от 20.12.1999 г. е прието за безспорно установено, че не само дърводелския цех, но и целия процесен терен, са били предоставени за оперативно управление на Горско стопанство-с.Широка лъка, а към м.12.1999 г. са били включени в капитала на [фирма], което е правоприемник на ГС-с.Широка лъка. Видно от намиращата се в приложеното нотариално дело заповед № РД-42-260 от 09.05.2000 г. на МЗГ, през 2000 г. е открита процедура за приватизация на 70 на сто от капитала на [фирма]-С.. Приватизацията е приключила на 27.06.2000 г., когато въз основа на заповед № РС-42-333 от 20.06.2000 г. е бил сключен приватизационен договор с купувача [фирма]. Към този момент ищците все още не са си били възстановили правото на собственост върху процесната земя /решението на Смолянския окръжен съд по гр.д.№ 212 от 2003 г., постановено по жалбата с правно основание чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е влязло в сила на 25.11.2003 г., а последващото го решение на ОСЗГ-гр.С. е издадено на 19.02.2004 г./. Поради това и с оглед разпоредбата на пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ към момента на постановяване на решенията за възстановяване на собствеността върху земеделската земя ищците са имали право само на обезщетение по реда на ЗОСОИ, но не и на реално връщане на собствеността върху тази бивша земеделска земя. С оглед на това, решението за възстановяване на собствеността върху имот в полза на наследниците на И. и Шинка К. е незаконосъобразен административен акт, който не може да легитимира ищците като собственици и е счетено, че предявеният от тях иск с правно основание чл.108 от ЗС правилно е бил отхвърлен от въззивния съд като неоснователен. Молителите поддържа, че след влизане в сила на решението са открили нови обстоятелства – липсата на правосубектност на страни по сделка, приета от въззивния съд за безспорно установена с протокол от 29.05.1991 г. и фактура № 219/28.05.1991 г., което установяват с публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник бр.65/25.08.1989 г., бр.53/5.07.1991 г. и бр.85/15.10.1991 г. и решение № 1351 от 26.06.1991 г. по ф.д. № 34/1989 г. на Смолянски окръжен съд. Поддържат, че новооткрито обстоятелство е и закриването на Ш. община с Указ № 3005 на Държавния Съвет на НРБ от 6.10.1987 г., установено с писмо изх. № V8-2371/2.10.2012 г. на МРРБ и публикация в Държавен вестник бр.78 от 9.10.1987 г., което е относимо към изводите на въззивния съд, касаещи разрешение за строеж № 42 от септември 1988 г. и протокол за строителна линия № 42 от септември 1988 г. на Общински народен съвет [населено място] лъка, който общински съвет вече не е съществувал, след като не е съществувала общината като териториална единица. Основание за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Това основание в случая не е налице. От една страна новите обстоятелства, на които се позовават молителите, са били публични – касаят публикувани в Държавен вестник нормативен акт и съдебни решения за фирмена регистрания – поради което е можело да бъдат релевирани пред съда при висящността на делото. Обстоятелството, че молителите са конституирани по делото пред въззивния съд при условията на чл.120 ГПК-отм. след смъртта на ищеца З. И. Матова, е неотносимо при преценка дали е имало възможност тези обстоятелства да бъдат заявени при разглеждане на делото, тъй като същите встъпват в процесуалното правоотношение на своя праводател и не могат да имат права, различни от неговите. От друга страна новите обстоятелства, които са основание на молбата за отмяна, са относими единствено към мотивите на въззивния съд. Тези мотиви обаче не са възприети в касационната инстанция, която е основала изводите си единствено на отбелязването в акта за държавна собственост от 20.12.1999 г. и последвалата приватизационна сделка преди постановяване на административното решение за възстановяване правото на собственост. В този смисъл твърдените нови обстоятелства са неотносими към решаващите мотиви за отхвърляне на иска. С оглед неоснователността на молбата за отмяна И. М. и Н. М. следва да възстановят на Г. производителна кооперация „К.-СС-с.С.”, [населено място] направените в настоящото производство разноски в размер на 2400.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение с ДДС за процесуално представителство от адвокат С. Т.. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. М. и Н. А. М., чрез пълномощника им адвокат С. М., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 457 от 9.12.2011 г. по гр.д. № 1591/2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, І г.о. и оставеното с него в сила решение № 160 от 1.06.2010 г., постановено по гр.д. № 344/2005 г. на Окръжен съд Смолян. ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.Бачо К.” № 50 и Н. А. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], ж.к.”М. І” [жилищен адрес] двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат С. Д. М. да заплатят на Г. производителна кооперация „К.-СС-с.С.”, [населено място] лъка, област С. разноски за настоящото производство в размер на 2400.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: