1 Р Е Ш Е Н И Е № 50012 гр. София, 21.03.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 180 по описа за 2022г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата К. К. К. чрез процесуален представител адв. Д. С. С. срещу решение № 10340 от 22.04.2021г. по в. гр. дело № 1644/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.11.2019г. по гр. дело № 7894/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав е отхвърлен иска на К. К. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 60 000 лв. до 120 000 лв. и К. К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер 375 лв. – разноски по делото за въззивното производство, и сума в размер 575,70 лв. – разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд неправилно само е изброил получените от ищцата травми от процесното ПТП, схематично е пресъздал заключенията на съдебно-медицинската експертиза по отношение на вида на травмите, болките и страданията, без да мотивира оценката си за неимуществените вреди. Релевира доводи, че съдебният състав не е мотивирал защо не приема за доказани счупванията на двата зъба на ищцата, не е взел предвид, че ищцата е получила разкъсно-контузни рани на лявата вежда и на брадата, довели до загрозяващи белези, кръвонасядания в областта на гръдната кост и лявата млечна жлеза, не е обсъдил обстоятелството, че увреденото лице е имало открита фрактура на лявата лакътна кост в областта на олектранона, не е взел предвид престоя на ищцата в болницата, не е оценил времето, през което ищцата е била неподвижна, че друг се е грижел за нея, че се е придвижвала с помощни средства, не е съобразил, че фрактурата на лявата петна кост е многофрагментарна, че дясната лакътна кост е зараснала в неправилно положение и трайно допринася за затруднени движения на дясната гривнена става, не е преценил, че при рентгеново изследване, проведено на 29.01.2018г. в XX ДКЦ – София, ищцата е диагностицирана с инактивитетна остеопороза на костите на стъпалото на дясното ходило – трайно заболяване, което протича със загуба на костна маса, водеща до предразположение към фрактури, не е направил оценка на въздействието на здравословното състояние, възстановителния процес и бъдещите последици от претърпените травми при условията на множество счупвания и на четирите крайника, както и е игнорирал психическите последици от събитието. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и ответникът да бъде осъден да заплати останалата част от обезщетението над присъдените 60 000 лв. до 120 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 29.12.2017г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за трите съдебни производства. Претендира присъждане на адвокат Д. С. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ал. И. оспорва касационната жалба, поддържа становище за правилност на обжалваното решение, тъй като е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съобразено е с константната практика на ВКС, събраните доказателства, установените увреждания, проведеното лечение и възстановителния период, претърпените болки и ограничения и техния интензитет. Излага и съображения, че определеният от въззивната инстанция размер на обезщетението е прекомерен с оглед икономическата конюнктура. Третото лице помагач Д. Л. А. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба. С определение № 50639 от 24.11.2022г. по т. дело № 180/2022г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси, относими към прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. 1. Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? 2. Длъжен ли е съдът да изложи всички мотиви в отговор на всички доводи и възражения на страните и да направи анализ на събраните доказателства по делото относно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД? 3. Следва ли въззивният съд да присъди обезщетение за всички вреди, които са пряка последица от увреждането/деликта? 4. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застрахователните покрития по чл. 492 КЗ и обществено - икономическите и социални условия в страната? Липсата на каквито и да изложени съображения във въззивното решение относно лимитите на застрахователни покрития води ли до неправилно приложение на принципа за справедливост? 5. Може ли е въззивният съд да назначи служебно експертиза, когато няма специални знания да извърши оценка на последиците за здравословното състояние на увреденото лице от момента на увреждането му за в бъдеще, ако приетата по делото експертиза не дава отговор на въпроса за тези последици? Длъжен ли е съдът по свой почин да изясни отговора на този въпрос? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: По релевантните материалноправни и процесуалноправни въпроси: Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. За да установи претърпените от ищеца неимуществени вреди и присъди адектавно обезщетение съобразено с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, съдебният състав следва да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми. По материалноправните въпроси, свързани с приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е налице константна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. в ППВС 4/25.05.1961г., ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт тежки телесни повреди и свързаните с тях болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момент на причиняване на телесните увреждания, възраст и обществено положение на пострадалия. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, какви са прогнозите за пълно възстановяване, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., цитираните от касатора решения и други/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 432 КЗ /преди чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм.// следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По последния процесуалноправен въпрос е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 132/29.05.2015г. по гр. д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 145/21.04.2014г. по гр. д. № 4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., цитираните от касатора решения и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която винаги, когато съдията няма необходимите специалния знания, поради което не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование, следва да ползва експертното становище на специалист в съответната област. Съобразно разпоредбата на чл. 195 ГПК в този случай съдът назначава вещо лице по искане на страната или служебно. В решение № 72/11.05.2016г. по гр. д. № 5936/2015г. на ВКС, ГК, решение № 132/29.05.2015г. по гр. д. № 7298/2014г. на ВКС, ГК и др. се приема, че вещото лице подпомага съдията, който няма необходимите специални знания и който сам би извършил тази дейност по доказването, ако ги притежаваше. При положение, че необходимост от отговор на такива въпроси възникне, след като вече е прието по делото заключение на вещо лице, съдът би следвало да допусне нова експертиза - в това число и служебно, на която да формулира изрично задачата с оглед конкретно възникналата нужда. По правилността на въззивното решение: В конкретния случай при постановяване на въззивното решение е допуснато известно отклонение от тази задължителна практика и в нарушение на чл. 52 ЗЗД претендираното от ищеца обезщетение е значително занижено. Въззивният съд е взел предвид вида и характера на голяма част от причинените на ищцовата страна телесни увреждания, установени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице лекар ортопед-травматолог, а именно: открито счупване на лявата лакътна кост в областта на олекранона, счупване на дясната лакътна кост в дисталния край, счупване на лява петна кост, счупване на трета метатарзална /ходилна кост/ в ляво, счупване на пета метатарзална /ходилна/ кост в дясно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, разкъсно-контузна рана на брадата и кръвонасядане на гръдния кош в областта на гръдната кост и лява млечна жлеза. Приел е, че фрактурите представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК и че са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Относно начина, продължителността на лечебния и възстановителния процес и интензитета на болките и страданията съдебният състав е посочил, че болките и страданията през първите 15-20 дни са били по-интензивни, когато е започнал процесът на зарастване на счупените кости, същите са намалявали с времето; фрактурите на двата горни и двата долни крайника по своя медико-биологичен характер за причинили трайно затруднение на увредените крайници за срок по-дълъг от 30 дни; оздравителният период за К. К. е бил около 6 месеца. Съобразил е, че откритата фрактура на лява лакътна кост и многофрагментарната фрактура на лявата петна кост са лекувани оперативно - кръвна репозиция и метална остеосинтеза; другите фрактури са лекувани с гипсови имобилизации, като фрактурата на дясната лакътна кост също е трябвало да бъде оперирана. Към датата на извършване на прегледа на ищцата от вещото лице - 08.08.2019г., фрактурата на лявата лакътна кост в областта на олекранона е зараснала анатомично след кръвна репозиция и метална остеосинтеза по Вебер и предстои изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на лява петна кост е зараснала, но не напълно анатомично след кръвна репозиция и метална остеосинтеза със заключваща плака и предстои изваждане на остеосинтезния материал; фрактурата на дясната лакътна става в дисталната си част е зараснала в неправилна позиция, което затруднява и ограничава движенията в дясна гривнена става; фрактурата на третата ходилна кост в ляво и пета ходилна кост в дясно са зараснали в правилна позиция. Въззивната инстанция е отчела също необходимият 12-дневен оздравителен период след махането на остеосинтезния материал, както и възрастта на ищцата към момента на увреждането – 45 години. Въззивният съд е описал причинените на ищцата в резултат на настъпилото ПТП телесни увреждания, но не е отчел в пълнота тяхната тежест, не е съобразил, че се касае до съчетана травма, при която обективно болките и страданията са по-големи в сравнение с тези, изпитвани при по-малко увреждания, респективно единични фрактури. Видно от поясненията на вещо лице д-р Е. Х. К. в съдебно заседание на 29.10.2019г., когато има съчетана травма, множество счупвания в човешкото тяло, оздравителният процес е забавен. Съдебният състав неправилно и при нарушение на съдопроизводствените правила е приел за недоказани като причинени от катастрофата счупванията на двата зъба. Въззивната инстанция не е обсъдила в тяхната съвкупност заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещо лице д-р Е. Х. К., представените медицинско направление ИЗ № 20861/06.11.2017г. от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и заключението на съдебно-медицинската експертиза по ЗМ 11343/17 по описа на СРТП ОР СДВР, както и показанията на свидетеля Я. Д. Б. /съпруг на ищцата/. Видно от посочените доказателства, ищцата е имала оплаквания за неравности от отчупени парченца от дъвкателната повърхност на шести долен зъб вдясно и четвърти горен зъб вляво още при прегледа, извършен на 21.09.2017г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, впоследствие на 06.11.2017г. при нов преглед отчупването на парченца от двата зъба е установено и липсват данни, че това се е случило преди настъпването на ПТП. Настоящият съдебен състав приема въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, че е налице причинна връзка между счупванията на двата зъба и процесното ПТП, поради което произтичащите от тях неимуществени вреди също следва да бъдат обезщетени. Въззивният съд не е съобразил, че ищцата е страдала, че не може да полага грижи за 4-годишното си дете, че е била активна работеща жена /корпоративен адвокат/, но за дълъг период от време е била откъсната от работата си, които обстоятелства, както и окапването на косата, й са оказали съществено негативно влияние на самочувствието й. При преценка на бъдещите последици от претърпените множество счупвания и на четирите крайника съдебният състав правилно е отчел предстоящите две операции за изваждане на металната остеосинтеза от лявата петна кост и от лявата лакътна кост и необходимият 12-дневен оздравителен период след махането на остеосинтезния материал, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Направеният от въззивната инстанция извод, че прогнозата е благоприятна, не е съобразен с констатациите, че многофрагментарната фрактура на лява петна кост е зараснала, но не напълно анатомично, както и че фрактурата на дясната лакътна кост в дисталната си част е зараснала в неправилна позиция, което затруднява и ограничава движенията в дясната гривнена става. При този извод не е отчетена и поставената след рентгеново изследване, проведено на 29.01.2018г. в XX ДКЦ – София, диагноза инактивитетна остеопороза на костите на стъпалото на дясното ходило. Въззивният съд не е взел предвид и факта, че, за да бъде възстановено движението на дясната ръка, е необходимо извършване на нова операция със свързаните с нея болки, страдания и неудобства в социален и битов план. Предвид обстоятелството, че вещото лице в заключението на съдебномедицинската експертиза и поясненията в съдебно заседание е разяснило последиците за здравословното състояние на ищцата, не се е налагало допускане на допълнителна експертиза. Преценени в съвкупност, всички факти и обстоятелства обосновават извод, че определеното от въззивния съд обезщетение в размер 60 000 лв. е несъразмерно и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде разрешен по същество на основание чл. 293, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия, настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер общо 100 000 лв. Въз основа на изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. К. К. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД иск за разликата над 60 000 лв. до 100 000 лв. и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата допълнително обезщетение в размер 40 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 29.12.2017г. до окончателното й плащане. Касационната инстанция не би могла да обсъди дали се дължи законна лихва от по-ранен момент – например датата на предявяване на застрахователната претенция или претендираната с исковата молба начална дата, тъй като претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 17.09.2017г., до 29.12.2017г. е отхвърлена с първоинстанционното решение и същото е влязло в сила в посочената част поради необжалването му от ищцовата страна. По разноските: С оглед изхода на спора и отхвърлената част на иска дължимите разноски на ответното застрахователно дружество за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са в размер общо 1 356,82 лв. С първоинстанционното решение са присъдени разноски в размер 1 151,41 лв., а с въззивното решение – разноски в размер 575,70 лв., поради което въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното застрахователно дружество сумата над 205,41 лв. до 575,70 лв. /т. е. сумата 370,29 лв./ - разноски за производството пред СГС. Дължимите разноски на „ЗД „Бул Инс“ АД за въззивното производство, предвид обжалваемия интерес и изхода на спора, са в размер общо 1 127,27 лв., а присъдените от въззивната инстанция са в размер 375 лв., поради което въззивното решение в посочената част не подлежи на отмяна. Касационната инстанция не би могла да присъди разликата над тази сума до дължимия размер разноски за въззивното производство, тъй като ответното застрахователно дружество не е подало молба за изменение на решението на САС по реда на чл. 248 ГПК, поради което настоящият съдебен състав е обвързан с определения от въззивната инстанция размер. Предвид уважената от ВКС част от иска и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът трябва да заплати държавна такса в размер 800 лв. за касационното производство и в размер 1 600 лв. за първоинстанционното производство, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат Д. С. С. адвокатско възнаграждение в размер общо 6 413,81 лв., от която сума 3 633,33 лв. – за касационното производство, 1 204,80 лв. – за въззивното производство и 1 575,68 лв. - за първоинстанционното производство. Разноски на ответника за касационното производство съобразно неоснователната част на касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в настоящото производство. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 10340 от 22.04.2021г. по в. гр. дело № 1644/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 14.11.2019г. по гр. дело № 7894/2018г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав е отхвърлен иска на К. К. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място] с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 60 000 лв. до 100 000 лв. и К. К. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер 370,29 лв. /над 205,41 лв. до 575,70 лв./ - разноски за първоинстанционното производство, и вместо това постановява: ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на К. К. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 7 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при реализиране на 17.09.2017г. пътно-транспортно произшествие по вина на Д. Л. А. като водач на лек автомобил „Мицубиши“ с рег. [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва върху сумата, считано от 29.12.2017г. до окончателното й плащане. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Д. С. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер общо 6 413,81 лв. /шест хиляди четиристотин и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства. ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК [ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Върховен касационен съд на Република България сума в размер 800 лв. /осемстотин лева/ - държавна такса, и по сметка на Софийски градски съд сума в размер 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ - държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 10340 от 22.04.2021г. по в. гр. дело № 1644/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач Д. Л. А. с ЕГН [ЕГН]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.