Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 22.01.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Татяна Кънчева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 959 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Т. Г., чрез защитника му адвокат Е. П., против въззивно решение № 10298 от 23.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 490/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, ІІ-ри наказателен състав, с оплаквания и по трите касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Касаторът твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение, защото събраните по делото доказателства били превратно обсъдени, а догадки и съмнения обосновали крайните съдебни изводи за извършените две престъпления и тяхното авторство. Въззивният съд не извършил самостоятелен доказателствен анализ. Правните изводите се основавали изцяло на заявеното от малолетната пострадала, като без основания били пренебрегнати обясненията на подсъдимия и на свидетелката-очевидец М.. Касаторът твърди още, съвкуплението било доброволно извършено със съгласието на момичето и че подсъдимият не е вземал златните ѝ обеци, тъй като те били свалени от присъстващия свидетел. Наказанието е несправедливо, защото размерът му бил прекомерно висок спрямо личността на дееца. С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в частта за извършения грабеж, като подсъдимият бъде оправдан за това деяние, а наказанието за престъпното съвкупление да бъде намалено. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Й. Т. Г. и неговият защитник адвокат Е. П. поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като подновяват алтернативните си искания за намаляване на наказанието или за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постъпилата жалба за неоснователни, а обжалваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 10298 от 23.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 490/ 2020 г. Софийският апелативен съд, ІІ-ри наказателен състав потвърдил присъда № 218 от 11.11.2019 г. по н.о.х.д. № 2772/ 2019 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХХІV състав, с която подсъдимият Й. Т. Г. бил признат за виновен в това, че на 13.02.2018 г., в [населено място], в барака в[жк], при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст – П. Б. Б., на 13 години, като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от дванадесет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на опасен рецидив, отнел от владението на П. Б. Б. чифт златни обеци на стойност 225 лева, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК съдът наложил на подсъдимия Й. Т. Г. едно общо най-тежкото наказание от дванадесет години лишаване от свобода, за чието изпълнение определил първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Преобладаващата част от съображенията на касатора са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото. Затова, изложените в жалбата доводите за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. Доводите на касатора са за необоснованост на въззивния съдебен акт и не са съобразени с правомощията на касационната инстанция, както и с допустимите от закона предели на касационната проверка. Затова, залегналите в жалбата доводи не могат да бъдат разгледани по същество, а исканията за оправдаване – удовлетворени. Предложеният от касатора различен прочит на показанията на пострадалата Б., дадени в съдебно заседание, не може да бъде съобразен по изложените вече причини. Освен изложеното, изводите в жалбата са изолирани и направени при пълно пренебрегване на останалите показания на същата свидетелка от досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, според които отнемането на златните обеци от ушите ѝ по време на грабежа е извършено от подсъдимия Г., а свид. М. впоследствие ги е взела. Освен това, касационната жалба съдържа общи твърдения за „превратно и неточно тълкуване на събрания доказателствен материал“, за „догадки и съмнения при обосновката на крайния извод на съда“, за „недоказаност на обвинението“ и др., които не са конкретизирани. Това показва, че касаторът е представил за проверка бланкетни твърдения, като сам не е установил тяхното проявление по делото. В противен случай, той несъмнено би описал конкретни процесуални нарушения, които счита за допуснати по делото, защото с тях биха били накърнени неговите процесуални права. Липсата на необходимата обосновка и детайлизация в жалбата представя наведените с нея доводи и твърдения за неналични. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Въззивният съд е изложил по ясен и категоричен начин своята субективна увереност за извършените от подсъд. Й. Г. две престъпни посегателства спрямо малолетната пострадала П. Б., позовавайки се на изрично посочени в решението доказателства. Извършил е самостоятелен доказателствен анализ, чрез който е представил убеденото си разбиране за осъществените престъпни деяния на изнасилване и грабеж, тяхното авторство, а така също и допълнителни съображения за извършеното от жалбоподателя трето престъпление по отвличане на пострадалата, за което изобщо не е повдигано обвинение. Съдът е обосновал тезата си защо не се доверява на обясненията на подсъд. Г. и на показанията на свидетелката-очевидец А. М., които е намерил за нелогични и вътрешно противоречиви, но също и за опровергани от останалите събрани по делото доказателствени средства. Нещо повече – съдът не е могъл да намери подкрепа на обяснените от подсъдимия събития и сред показанията на свидетелката-очевидец М., включително и спрямо твърдението на дееца за самостоятелно извършени от нея действия по отнемане на златните обеци на пострадалата, посредством които поддържа касационния си довод, че не е автор на грабежа. Несъстоятелно е възражението от касационната жалба, че според показанията на пострадалата Б. златните ѝ обеци били отнети от свидетелката М.. Всъщност, показанията на пострадалата разкриват помагаческа дейност на свид. М. спрямо извършените от подсъдимия Г. две престъпления, макар обвинение за това също да липсва. Престъпленията изнасилване и грабеж, осъществени над малолетната пострадала П. Б., правилно са квалифицирани по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК. Материалният закон е приложен правилно и не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Определените на подсъд. Й. Г. наказания лишаване от свобода са съответни на тежестта на извършените две престъпни деяния, на личността на дееца и на разкритите от въззивната инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Размерът на наказанието за всяко от престъпленията е справедливо отмерен. Не е налице и соченото от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Липсата на съображения в касационната жалба за явното несъответствие на индивидуализиращите обстоятелствата с наложеното наказание не предпоставя излагането на допълнителни мотиви в тази връзка. Касационната жалба на подсъд. Й. Г. е неоснователна и следва да бъде оставена без правни последици. Обжалваното въззивно решение на Софийския апелативен съд като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10298 от 23.09.2020 г. по в.н.о.х.д. № 490/ 2020 г., по описа на Софийския апелативен съд, ІІ-ри наказателен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.