Ключови фрази
Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина * пътуване в чужбина * издаване на паспорт * интерес на детето

Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

София 23.09.2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1264/2012 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Б., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат П. Д., срещу въззивно решение №207 от 15.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. дело №478/2012 г., с което е отменено решение №185 от 27.12.2011 г. на Свищовския районен съд по гр. дело №650/2011 г. и са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу И. М. И. искове за постановяване разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето М. И. И., родено на 26.05.2006 г. и за издаване на разрешение на М. И. И. за пътуване до Турция до навършване на пълнолетие без съгласието на баща му И. М. И.. Въззивният съд е приел, че ако бъде дадено исканото разрешение за пътуване на детето до Турция, то биха се засегнали правата на бащата за осъществяване пълноценен контакт с детето с оглед определeния режим на лични отношения между тях към настоящия момент.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че не е в интерес на детето да живее с нея в Турция.
Ответникът по касационната жалба И. М. И., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №435 от 03.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №207 от 15.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. дело №478/2012 г.. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правните въпроси за това трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина; за съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпросите, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановени решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК. /решение № 446 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г, ІV г.о. и решение №150 от 12.06.2013 г. по гр. дело №765/2012 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС тези решения имат задължителен характер. Според тях съобразно чл. 127 СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Детето не следва родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Този родител може да взема по отношение на детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат взети от двамата родители, а съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето от двамата родители. Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване, но докато не навърши пълнолетие, то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, както и когато е в негов интерес да има постоянно местоживеене в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания, но до определени държави, а също и местоживеене на детето в определена друга държава. Определянето на местоживеене, трябва да е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. При решаване на този въпрос, както и на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина, водещи и най-важни са именно интересите на детето.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото не се спори, че родителските права по отношение на детето М. И. И., родено на 26.05.2006 год., след развода на родителите му, са възложени за упражняване от майката, а за бащата има определен режим на лични контакти. Постоянното местоживеене на детето е в С. – при родителите на майка му. През 2011 г. И. Р. Б. е сключила граждански брак с турски гражданин Г. Б. и се е установила да живее и работи като продуктов мениджър в [фирма] в [населено място], Т.. Бащата И. М. И. живее в С. Майката желае детето да живее при нея в И.. Има високи доходи и социални придобивки, предоставяни и от работодателя, както и възможност да осигури на детето отлично образование. Представени са и доказателства, че за детето има възможност при пристигането му в И. да посещава частно основно училище, в което има и учител от България. Според изготвения социален доклада в интерес на детето е да се установи да живее при майка си и тя да продължи да упражнява родителските права. Съобразно приетото по-горе по обуславящите изхода на спора въпроси относно възможността съдът да разреши ненавършило пълнолетие дете да има постоянно местоживеене в чужбина без съгласието на единия родител, то изводите на въззивния съд за това, че по този начин биха се засегнали правата на бащата за осъществяване пълноценен контакт с детето с оглед на определения към настоящия момент режим на лични отношения между тях, са неправилни. Ето защо трябва да се приеме, че е в интерес на детето да бъде променено местоживеенето му в Турция, разрешаване пътуванията му в Турция и промяна на режима на личните отношения между него и баща му като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора.
Съобразно изхода на спора на жалбоподателката трябва да бъдат присъдени 580 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №207 от 15.06.2012 г. на Великотърновския окръжен съд по гр. дело №478/2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето М. И. И., родено на 26.05.2006 г., в Турция.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата И. М. И. и детето М. И. И. като бащата има право да вижда детето в България, след като предварително е уведомил за това майката 10 дни през пролетната ваканция и 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на детето М. И. И., ЕГН [ЕГН], само по искане на майката И. Р. Б. и без съгласието на бащата И. М. И..
РАЗРЕШАВА на детето М. И. И., ЕГН [ЕГН], да пътува в държавата Турция с майка си И. Р. Б. и без съгласието на бащата И. М. И..
ОСЪЖДА И. М. И., [населено място], да заплати на И. Р. Б., [населено място], 580 лв. деловодни разноски.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.