ОПРЕДЕЛЕНИЕ   N 442   София, 12.12.2008 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на  9 декември две хиляди  и осма година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                                 МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 430-2008 година.   Производството е по чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Е”АД-г. Варна срещу въззивното определение от 7.10.08г. по ч.г.д. № 952/08г. на ОС-г. В. Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 1137/15.07.08г. по ч.г.д. № 1488/08г. на РС-г. В. Търново. С последното е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу ЕТ”В”. Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по частната касационна жалба не е ангажирал становище пред настоящата инстанция. В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното: Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване. Задължителна предпоставка за допускане частната жалба до касационно разглеждане в хипотезата на чл.274 ал.3 ГПК по силата на законовото препращане е обжалваният акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за процесуалната възможност в заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК да намери приложение общото правило на чл.101 ГПК с оглед редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.127 ал.1 т.2, 4 и 5 ГПК във вр. с чл.410 ал.2 ГПК. Този въпрос е съществен за изхода на делото и обосновава правен извод за наличие на изискуемата се от чл.280 ал.1 ГПК процесуална предпоставка, обуславяща искания инстанционен контрол. За да потвърди разпореждане № 1137/15.07.08г. по ч.г.д. № 1488/08г. на РС-г. В. Търново, с което е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично задължение срещу ЕТ”В” въззивният съд в съобразителната част на определението, чиято отмяна се иска е приел, че в заявлението за издаване заповед за изпълнение са посочени от заявителя “Е”АД-г. Варна-касатор в настоящето производство вземания за главница и закъснителни лихви за един продължителен период от време-11.02.05г.-5.03.08г. ВКС-ТК намира, че всяко едно от процесните вземания има самостоятелно съществуване, обстоятелство което налага тяхната индивидуализация по размер и период, за който се дължи всяко едно от претендираните вземания. В обжалваното определение е възприет този подход за конкретна индивидуализация на всяко едно от тези вземания, което отговаря на целта на заповедното производство. С извършеното препращане към чл.127 ал.1 и ал.3 ГПК законът е придал задължителност на конкретно посочени, присъщи на исковата молба реквизити и по отношение на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което в тежест на кредитора е да направи индивидуализация на всички негови вземания по размер и период, за който те се дължат. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е предвиденото в чл.411 ал.2 т.1 ГПК основание, при наличието на което заповед за изпълнение не се издава. Следователно отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко едно от вземанията, обективирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от “Е”АД-г. Варна обуславя нередовност на подаденото заявление. В разглеждания случай е налице основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липсата на установена съдебна практика по посочения съществен процесуално правен въпрос. Правилно въззивния съд е приел, че извън хипотезата на чл.425 ал.2 ГПК съдът, до който е адресирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение не разполага с процесуална възможност при констатирана нередовност на същото да дава указания за отстраняването й. Ето защо нередовността на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение, която е била констатирана от съда не подлежи на отстраняване по реда, установен в чл.129 ал.2 и сл. ГПК. Изложеното позволява да се обобщи, че въпреки наличието на соченото в частната касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното ВКС-ТК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 7.10.08г. по ч.г.д. № 952/08г. на ОС-г. В. Търново. Оставя в сила въззивното определение от 7.10.08г. по ч.г.д. № 952/08г. на ОС-г. В. Търново Определението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: