1 Р Е Ш Е Н И Е № 359 С., 10 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Даниела Атанасова при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаков, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 332/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.Същото е образувано по искане на осъдения В. Х. Н., чрез защитника му адв.Стоян Д. за възобновяване на нохд № 1312/08г. по описа на РС-Пловдив, НО- 26 състав. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Твърди се, че не е спазен материалният закон, поради което наказателното производство следва да бъде възобновено, а след справедлив процес да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото на Н. обвинение. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице основания за възобновяване на производството, поради което следва да бъде оставено без уважение. Защитата на осъдения поддържа искането на подзащитния си и моли за неговото уважаване. Счита, че събраните доказателства правилно са установили фактическата обстановка, но неправилно е приложен материалният закон.Изразява становище за липсата на доказателства, установяващи извършването на присвояване от страна на Н.. Оспорва експертните заключения и твърди, че не са установени липси в дружеството. Моли за възобновяване на производството и оправдаване на подзащитния му. Осъденият Н. изцяло се присъединява към становището на защитата, като моли за оправдателна присъда, тъй като не се счита за виновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното решение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 15 от 15.01.2010г., постановена по нохд № 1312/08г., РС-Пловдив, НО, 26 състав, е признал подсъдимия В. Х. Н. за виновен в това, че за периода 27.07.2005г. - 10.04.2007г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, е присвоил чужди движими вещи - 13 927 литра дизелово гориво, на обща стойност 23 659,11лева-големи размери, собственост на „В.” ООД, връчени в това му качество и поверени да ги пази и управлява, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК изпълнението му е било отложено за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.202, ал.3 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Н. и наказание лишаване от право да упражнява дейност като фактурист и свързана с организация, експедиция, товаро-разтоворна и спедиторска дейност за срок от три години. На основание чл.45 от ЗЗД, подсъдимият В. Н. е бил осъден да заплати на гражданския ищец-„В.” ООД, представляван от П. Н. сумата от 23 659,11лв., представляваща обезщетение за причинени на търговското дружество имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са били възложени, направените деловодни разноски, както и тези от страна на гражданския ищец. С въззивно решение № 136, постановено по внохд № 1163/10г., ОС-Пловдив, е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Касационната жалба е бланкетна и общо в нея се сочат основанията , визирани в чл.348 от НПК.Пред настоящата инстанция, защитата доразви оплакванията си, като същите могат да бъдат сведени до процесуални нарушения при оценка на експертните заключения, неправилно акцентиране върху свидетелските показания от страна на въззивната инстанция, както и неправилно приложение на материалния закон, след като вярно са били установени фактите. На първо място, следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем.Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК.В рамките на оценъчната си дейност, както първата, така и въззивната инстанция не са допуснали нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение, поради което тази тяхна дейност не страда от пороци.Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл.339, ал.2 от НПК, като в акта си аргументирано е отговорил и на доводите на страните, които се аналогични с тези, релевирани пред касационната инстанция. Подробно и задълбочено са обсъдени всички експертни заключения, като това съдът е сторил отчитайки характеристиките на експертизата, като доказателствен способ.Вярна се явява и оценъчната дейност на въззивната инстанция по отношение на свидетелските показания, като същите са анализирани в кореспонденцията им с останалите доказателства и доказателствени средства, както и в съответствие с правилата, визирани в чл.14, ал.2 от НПК.Приетите от ОС-Пловдив факти, като инстанция, която последна има правомощия да се произнася по фактологията, правилно са били подведени под нормата на чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият Н. е бил признат за виновен.Неоснователни са твърденията на касатора за неправилно приложение на материалния закон.В рамките на поддържаното от прокуратурата обвинение за продължавано престъпление, което е прието за доказано от съдилищата, са инкриминирани само тези деяния, за които са събрани безспорни доказателства, установяващи извършване на действия по присвояване от страна на подсъдимия. Извън обвинението има констатирани липси и незаприходени излишъци, както и нарушения на счетоводните правила, но те не са предмет на настоящото производство. Във връзка с конкретното обвинение е установен по категоричен начин механизма на извършването му, а именно реализиране доставки на дизелово гориво в с.Кадиево и с.Дюлево по разпореждане на подсъдимия, получаване от него на ръка на дължимите суми, неиздаването на фактури за доставеното количество, както и факта, че получените от него на ръка суми от св.Стоицов и св.Купенов, не са били внесени в касата на дружеството. Също така, е доказано и получаването от подс.Н. на дизелово гориво от бензиностанция „С.”, директно във варели, без да са заплатени и осчетоводени съответните количества, всичко това отново по негово разпореждане. Посочената деятелност на подсъдимия, сочи на действия по разпореждане от него страна с повереното му имущество на ООД”Векта”, като няма спор, че той е имал качеството на длъжностно лице - първоначално „Фактурист”, а след това „Организатор експедиция/товаро-разтоварна и спедиторска дейност/”, а процесното гориво му е било връчено в горното му качество. Действително в хода на съдебното дирене са били констатирани действия, извършени от подсъдимия, които не са разпоредителни по своя характер/подробно изброени л-53 и 54 от мотивите към първоинстанционната присъда/, но те вярно са отчетени от съда, като прикриващи вече извършеното присвояване, поради което не са от естество, което обуславя промяна в правните изводи. Възражението за явна несправедливост на наказанието е декларативно, като липсват подкрепящи го аргументи, поради което не може да бъдат предмет на интерпретация. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на производството и искането на осъдения Н. следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Х. Н., чрез защитника му адв.Стоян Д. за възобновяване на производството по нохд № 1312/08г., по описа на РС-Пловдив, НО- 26 състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: