Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 13 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1277/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане /„молба“/ на осъдения Г. К. Н., чрез упълномощения му защитник – адв. В., за възобновяване на ч.н.д. № 841/2016 г. по описа на ОС-Варна. В искането като основания за възобновяване се посочат разпоредбите на чл. 423 от НПК, алтернативно чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Излагат се подробни съображения относно нередовно призоваване на осъдения, като се акцентира върху обстоятелството, че по делото не са налице доказателства дори за изпращане на призовка, адресирана до него. Твърди се, че същият не е бил информиран и не е знаел за проведеното производство по чл. 452 от НПК, поради което е бил лишен от право на защита и лично участие. Прави се искане за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото за ново разглеждане. В заседанието пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо и основателно. Счита, че осъденият не е участвал в наказателното производство, въпреки нормата на чл. 306, ал. 2 НПК, като сочи, че по делото липсват доказателства за призоваването на осъденото лице. Адвокат В., защитник на осъдения, поддържа искането по изложените в него съображения и моли за отмяна на определението на ОС-Варна и връщането на делото за ново разглеждане. Осъденият Г. Н. пледира за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, подадено е в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и от активно легитимирано лице. Разгледано по същество искането е основателно. С определение от 06.07.2015 г. е одобрено споразумение по нохд № 753/15 г. по описа на ОС-Варна, с което Г. К. Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 67, ал.3 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание пробация, като на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 от НК е определил пробационна мярка: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично по време на изпитателния срок. С определение № 753 от 03.08.2015 г. по чнд № 978/2015 г. ОС-Варна е групирал наложените на осъдения Г. Н. наказания по нохд № 753/2015 г. и нохд № 84/2015 г. по описа на ОС-Варна, като е определил най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложил с пет години изпитателен срок. Към така определеното общо наказание съдът е присъединил и наказанието глоба в размер на 5 000 лв., както и пробационната мярка, наложена по чл. 67, ал. 3 от НК. По предложение на председателя на Пробационен съвет в ОС „ИН”-гр. Варна за прилагане на чл. 68, ал. 3 от НК спрямо Г. К. Н., поради виновно неизпълнение на определената му пробационна мярка за надзор по време на изпитателния срок, е било образувано ч.н.д. № 841/2016 г. по описа на ОС-Варна. За съдебното заседание на 21.07.2016 г. - осъденият Г. Н. е бил нередовно призован, като за него видно от материалите по делото няма върнат отрязък от призовката, с оглед преценката дали е надлежно и редовно уведомен. Въпреки това, съдът в протокола от съдебното заседание е посочил, че “осъденият е бил редовно призован, но не се е явил, призовката е била върната в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес”. След което, въпреки очевидно отразеното противоречие, съдебният състав е констатирал, че осъденото лице е нередовно призовано, тъй като не е намерено на адреса, назначил е служебен защитник, дал е ход на делото и го е разгледал в отсъствие на осъдения. Постановил е определение, с което на основание чл. 451 от НПК, вр. чл. 68, ал. 3 от НК, е заменил наложеното на Г. Н. наказание пробация с наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като е определил първоначален строг режим в затвор. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 29.07.2016 г. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е разгледал предложението на председателя на пробационния съвет при ОС”ИН”- Варна в производство по чл. 451 и сл. от НПК. Този раздел на Глава тридесет и трета от НПК сочи реда за разглеждане на предложението за замяна на наказанието пробация с лишаване от свобода. В случая предложението но чл.68, ал.3 от НК е за замяна на пробационна мярка, определена в изпитателния срок на условното осъждане, което не е приравнено на наказание пробация. Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.1, т.3 от НПК по предложението по чл.68, ал.3 от НК се произнася първоинстанционният съд, постановил условно наказание лишаване от свобода. Това предопределя и реда по които следва да бъде разгледано предложението, а именно този на чл.306 от НПК, а не в производство по чл.451 и сл. от НПК. В случаите по чл.306, ал.1, т.1-3 от НПК съдът се произнася в съдебно заседание с призоваване на осъдения. Независимо от горното в настоящият случай съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, разглеждайки делото в отсъствие на осъдения, тъй като Н. е бил лишен от възможността за лично участие в процеса. От доказателствения материал по делото категорично е установено, че осъденият не е бил надлежно информиран за инициираното от председателя на пробационния съвет производство. Липсата на върнат отрязък от призовката несъмнено навежда на извод за нередовност на процедурата по връчване на призовки, съобщения и книжа по НПК. С оглед ненадлежното уведомяване, неглижирането на преценката за редовност на връчването на призовката, разглеждането на делото в отсъствие на осъдения Г. Н. е довело до отнемане на възможността му да участва лично в производството по замяна на пробационна мярка, определена по реда на чл.67, ал.3 от НК с частично или цялостно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Осъденият не е знаел за воденото срещу него производство и не е взел участие в него, като това незнание не се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение или проявена незаинтересованост, а на неизпълнение на процедурата по призоваването му. Винаги, когато лицето не е било надлежно уведомено и не е знаело за провеждането на наказателно производство срещу него и причините за това незнание не са свързани с некоректно поведение в процесуален аспект, правото му на лично участие в процеса се явява накърнено и има за своя последица възобновяване на наказателното дело на основание чл. 423, ал.1 от НПК. При разглеждането на делото в отсъствие на осъдения е допуснато и нарушение на стандартите на ЕКПЧ. Принципът на справедлив съдебен процес, прокламиран в разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията, гарантиращ правото на лицето да участва лично във воден срещу него съдебен процес, е закрепен в националното ни законодателство в законовия регламент на чл. 423, ал. 1 от НПК. Тази разпоредба предвижда право на задочно осъдено лице да поиска повторно разглеждане на делото с негово участие, когато то не е знаело за воденото срещу него производство и това незнание не се дължи на негово недобросъвестно процесуално поведение. Гаранциите за справедливо разглеждане на делото не означават, че лицето не може по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си на лично участие в процеса. Тогава обаче се изключва възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, но не е имал намерение да вземе участие в процес или е желаел да го избегне. Изложеното, преценено в контекста на конкретните данни по делото за това, че осъденият не е знаел за водения срещу него процес/без оглед незаконосъобразността на процедурата в която е разгледано предложението/, не може да обоснове извод за укриване и негово лично решение да не участва в процеса, а напротив – същият е бил лишен от правото си на участие, поради което, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл. 423 от НПК за възобновяване на производството, проведено в отсъствието на осъдения Г. Н.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ч.н.д. № 841/2016г. по описа на Окръжен съд-Варна. ОТМЕНЯ определение № 726 от 21.07.2016 г., постановено по ч.н.д. № 841/2016г. на Окръжен съд-Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: