2 решение по гр.д.№ 3187 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 129 София, 07.11.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3187 по описа за 2018 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Варна срещу решение № 69 от 30.05.2018 г. по в.гр.д.№ 158 от 2018 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 89 от 19.01.2018 г. по гр.д. № 810 от 2017 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от Община Варна срещу В. Т. Я. и М. М. Т. отрицателен установителен иск за собственост на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“; 2. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“; 3. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6 000 кв.м. в м.„Ч.“. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 30.08.2018 г. ответниците по жалбата В. Т. Я. и М. М. Т. оспорва същата. Молят жалбата да бъде оставена без уважение и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски. С определение № 160 от 01.04.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Допустимо ли е правоимащи лица по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ да бъдат обезщетявани от Общинската служба „Земеделие“ със земя, която е в регулация и по действащия устройствен план е отредена за благоустройствени мероприятия на Държавата или общината ? По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ се съдържа забрана да се възстановява собствеността на земеделски земи, върху които са осъществени балгоустройствени мероприятия на Държавата или на общината- чл.10б ЗСПЗЗ. Липсва забрана обаче за възстановяване на собствеността или за даване в обезщетение на правоимащи лица по чл.10б ЗСПЗЗ на земеделски земи, които само са отредени за такива мероприятия, ако самите мероприятия все още не са реализирани. Предвид липсата на такава законова забрана, в обезщетение на тези правоимащи лица могат да бъдат давани всякакви общински земи, включително и отредени за благоустройствени мероприятия на Държавата и общината, стига върху тези земи към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ да не са осъществени такива мероприятия. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ обаче въвеждат специален административен ред за това обезщетяване. Съгласно чл.19а, ал.4 ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 и ал.17 ППЗСПЗЗ при обезщетяване на собствениците ОбСЗ се произнася първо с решение за определяне правото на обезщетяване по чл.10б, чл.10в или чл.35 с посочване на стойността на обезщетението, а след влизане в сила на това решение- с друго решение за обезщетяване на собствениците с коанкретна земеделска земя /когато се обезщетява със земеделска земя/ или с поименни компенсаторни бонове /когато не е възможно обезщетяването със земя/. Преди постановяване на второто решение ОбСЗ е длъжна да отправи мотивирано предложение до Общинския съвет, чрез Кмета на общината, за обезщетяване на собствениците със земи от общинския поземлен фонд /чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ/, който от своя страна следва да вземе решение за определяне на земите от общинския поземлен фонд, които да бъдат дадени в обезщетение /чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ/. Съгласно чл.19а, ал.10 ЗСПЗЗ за решенията на ОбСЗ по ал.4, т.4 /решенията за обезщетяване на собствениците с конкретна земеделска земя/ се прилагат съответно разпоредбите на чл.17, ал.1, изр.четвърто- осмо ЗСПЗЗ, според които в това решение следва да се опишат размерът и категорията на зеделската земя, която се дава в обезщетение, нейното местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собственоста, а към решението следва да се приложи скица. С оглед тези разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ съдът приема, че на поставения въпрос следва да се отговори, че е допустимо правоимащи лица по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ да бъдат обезщетявани от Общинската служба „Земеделие“ със земя, която е в регулация и по действащия устройствен план е отредена за благоустройствени мероприятия на Държавата или общината, стига към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ тези мероприятия все още да не са били осъществени. Обезщетяването с такава земя, когато тя е общинска, се извършва след решение на Общинския съвет и с нарочно решение на ОбСЗ, в което се описват размерът и категорията на зеделската земя, която се дава в обезщетение, нейното местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собственоста. Предвид този отговор на поставения по делото въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното решение, в което съдът е приел, че ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти и че проведената в тяхна полза процедура по обезщетяване по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ не страда от пороци, въпреки че за обезщетяването на ответниците с процесните имоти няма взето решение по чл.19, ал.11 ППЗСПЗЗ на Общинския съвет на [община] и че липсва решение на ОбСЗ по чл.19а, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ във връзка с чл.17, ал.1, изр.четвърто ЗСПЗЗ- за определяне размерът и категорията на зеделската земя, която се дава в обезщетение, с конкретно посочване на нейното местоположение, граници, съседи и ограничения на собствеността. Тъй като след отмяна на решението не се налага да бъдат извършвани нови или да бъдат повтаряни извършени от съда процесуални действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК настоящият състав на ВКС следва да разгледа и се произнесе по съществото на спора. Съдът е бил сезиран с предявен от [община] срещу В. Т. Я. и М. М. Т. отрицателен установителен иск за собственост на три имота: поземлени имоти с идентификатори № ....., № ..... и № ..... по кадастралната карта на [населено място], адм.район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Ответниците не се легитимират като собственици на процесните имоти, тъй като не са представили решение по чл.19а, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ за обезщетяването им по чл.10б ЗСПЗЗ конкретно с тези имоти. По делото са представени само решения № 814 от 27.08.2001 г. на Поземлена комисия-В. /за възстановяване собствеността върху други имоти/ и решение № 598 от 30.07.2015 г. за определяне на обезщетение на ответниците със земеделска земя и/или поименни компенсаторни бонове за 8 дка на стойност 3024 лв., което представлява решение по чл.19а, ал.4, т.2 ЗСПЗЗ. От самото решение от 30.07.2015 г. е видно, че с него не приключва процедурата по обезщетяване на ответниците: в решението изрично е записано, че обезщетяването ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Не е представено решение на ОбСЗ, постановено след решението от 30.07.2015 г., в което да са определени конкретно земите, с които ответниците се обезщетяват. Следователно ответниците не са доказали завършването на започналата в тяхна полза административна процедура по обезщетяване по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, с решение по чл.19а, ал.4, т.4 ЗСПЗЗ. Поради това съдът приема, че към настоящия имот те все още не са собственици на процесните имоти, с оглед на което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск за собственост е основателен и следва да се уважи. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес на ищеца Община Варн от предявяване на този иск. Както бе прието в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, достатъчно е ищецът да заявява самостоятелни права върху процесните имоти, да се позовава на фактическо състояние или да има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай ищцовата община заявява самостоятелни права върху процесните имоти като твърди, че те са общинска собственост. Ответниците по същество не оспорват обстоятелството, че имотите са били общинска собственост преди придобиването им като обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Напротив, твърдят, че черпят права от правата на ищеца Община Варна- че процесните имоти са им били дадени като обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ от общинския поземлен фонд за техни земеделски земи, правото на собственост върху които не може да им бъде реално възстановено. Поради това, че между страните няма спор относно това, че до постановяване на решение № 598 от 30.07.2015 г. на ОбСЗ- [населено място] процесните земи са били общинска собственост, съдът счита за безспорно установен правния интерес на Община Варна от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, поради което не се налага да обсъжда събраните по делото доказателства относно това кога и на какво основание общината е придобила правото на собственост върху процесните земи. Още повече, че по делото е предявен не положителен, а отрицателен установителен иск за собственост, чийто предмет е правото на собственост на ответниците, а не това на ищеца. Поради всичко гореизложено решението на Варненския апелативен съд е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се постанови ново решение за уважаване на предявения от Община Варна отрицателен установителен иск за собственост. Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците по жалбата дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна направените от нея разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 10 532 лв., включващи 4 496 лв. държавна такса за завеждане на делото, 10 лв. държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 2 248 лв. държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване, 2 248 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба, 600 лв. възнаграждение за вещо лице и 900 лв. юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 69 от 30.05.2018 г. по в.гр.д.№ 158 от 2018 г. на Варненския апелативен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по предявения от Община Варна срещу В. Т. Я. и М. М. Т. отрицателен установителен иск за собственост, че В. Т. Я. и М. М. Т. не са собственици на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“; 2. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 1 000 кв.м. в м.„Ч.“; 3. Поземлен имот с идентификатор № ..... по кадастралната карта на [населено място], административен район „А.“, одобрена със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и начин на трайно ползване: обществен парк, градина, с площ 6 000 кв.м. в м.„Ч.“. ОСЪЖДА В. Т. Я. и М. М. Т. и двете от [населено място], област В., ул. С.“ № ..... да заплатят на Община Варна на основание чл.78 ГПК сумата 10 532 лв. /десет хиляди петстотин тридесет и два лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.