О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   Nо 415   София,  03.12.2008 година   Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на първи декември две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   с участието на секретаря изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  т. д. N 305/2008 г.     Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „М” Е. , гр. В. против определение № 251 от 25.06.2008 г. по ч. т. д. № 240/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение от съдебно заседание на 17.04.2008г. по т.д. № 1119/2007г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото, имащо за предмет предявен от синдика на МЗ-60” Е. , гр. В. срещу ответника „Е” Е. , гр. В. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба. Както в самата частна касационна жалба, така и в приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че въпросът за съединяването на отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ с ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е съществен процесуален въпрос, който в случая е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като е свързан с попълване и съхраняване на масата на несъстоятелността. В частната жалба са изложени също и доводи за неправилност на атакуваното определение, базирани на целта и правните последици от предявяването на отменителни искове, както и на приетата през 2006 г. нова разпоредба на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ. Ответникът по частната касационна жалба - „Е” Е. , гр. В. оспорва същата и моли да не бъде допусната до разглеждане по същество, респ. за оставяне в сила на въззивното определение по съображения в депозирано по делото писмено възражение от 19.08.2008 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна.   По допустимостта на касационното обжалване:.   Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложените от частния жалбоподател основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е допустимо. Преди всичко, в атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор. Това е въпросът: допустимо ли е обективно съединяване на отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ с други искове и по-конкретно с иск по чл. 108 ЗС. По отношение на поставения от частния жалбоподател съществен процесуалноправен въпрос e налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Определението на въззивния съд е в противоречие с цитираната /и представена/ от частния жалбоподател практика на Върховен съд - определение № 123 по ч. гр. д. № 2290/67 г., І г. о. и определение № 2* по гр. д. № 2838/1966 г., ІІ г. о. Според тази практика, която продължава да бъде съблюдавана и понастоящем, при съединяване на искове, които са подведомствени или подсъдни на различни съдилища, съдът не прекратява производството, а е длъжен да раздели исковете и да образува отделни дела по тях, като при необходимост - да изпрати съответното дело на друг съд /при неподсъдност/ или на друг орган /при неподведомственост/. Независимо, че в случая се касае за искове, които са специфични поради връзката им с производството по н. /исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ/, по отношение на съединяването им с други искове приложение намират общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс. Ето защо, практиката, на която се позовава частният жалбоподател е относима и следва да бъде съобразена при преценката по чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно е обаче становището за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът за съединяването на иска по чл. 108 ЗС с отменителните искове в несъстоятелността е въпрос, който не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на посочената разпоредба, доколкото относимите към материята на съединяването на исковете процесуални норми са достатъчно ясни и не пораждат затруднения при тълкуването и прилагането им. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо, но само на първото посочено основание.   По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по т. д. № 1119/2007 г. на Варненски окръжен съд, въззивната инстанция, макар да не е споделила становището, че синдикът не е активно процесуалноправно лигитимиран да предявява други искове, освен специалните искове по чл. 645, ал. 3 , чл. 646 и чл. 647 ТЗ, което именно е основанието за прекратяване на производството по делото от Варненски окръжен съд, е приела, че производството по делото по иска с правно основание чл. 108 ЗС е недопустимо, тъй като този иск не може да бъде съединен за съвместно разглеждане с предявените от синдика отменителни искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ. Становището на Варненски апелативен съд е неправилно. Спецификата на исковете по чл. 645, ал. 3, чл. 646 и чл. 647 ТЗ /обозначавани със събирателното „отменителни искове”/, обусловена от страните и предмета им, както и от условията и сроковете за тяхното предявяване, не може да обоснове недопустимост тези искове да бъдат съединявани за съвместно разглеждане с други искове, по отношение на които те се явяват обуславящи. Доколкото са изпълнени императивните изисквания на чл. 103, респ. чл. 123 ГПК /отм./, подобно съединяване е напълно допустимо и с него се постига по-ефективна защита на правата както на несъстоятелния длъжник, така и на неговите кредитори. Нещо повече, с приемането на чл. 621а, ал. 2, т. 2 ТЗ /ДВ, бр. 38 от 2006 г./, законодателят е установил специална подсъдност /местна и родова/ на обусловените искове, като е предвидил, че същите са подсъдни на съда по несъстоятелността, който съгласно чл. 613 ТЗ е окръжният съд по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Въвеждането на това особено правило, чрез което се преодолява подсъдността като пречка за съединяването на исковете по чл. 646 и чл. 647 с обусловените от тях искове, представлява допълнителен аргумент за допустимостта на съединяването. Освен по отношение самото съединяване на исковете, неправилно е също и становището на решаващия състав за последиците от недопустимостта на съединяването. Липсата на предвидените в закона предпоставки за съединяване на исковете е основание не за прекратяване на производството по делото по неправилно предявения иск, а за разделяне на исковете и при необходимост - за изпращането на делото по неправилно предявения иск на компетентния за разглеждането му съд - чл. 103, ал. 2 във връзка с чл. 93, ал. 1 ГПК /отм./. Въпреки обаче незаконосъобразността на застъпеното от въззивния съд становище по съществения за спора процесуалноправен въпрос, обжалваното определение е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила. Образуваното пред Варненски окръжен съд производство по иска с правно основание чл. 108 ЗС е недопустимо не поради недопустимостта този иск да бъде съединен с отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, а поради липса на активна процесуалноправна легитимация на ищеца по него. Както отменителните искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, така и искът по чл. 108 ЗС, е предявен в случая от синдика на „М” Е. , гр. В.. Съгласно обаче действащата правна уредба /чл. 658, ал.1 във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ/, синдикът е легитимиран да предяви от свое име само отменителните искове. По тези искове страна /ищец/ е именно синдикът, а не дружеството, което е в производство /или е обявено/ в несъстоятелност. Във всички останали случаи страна по спора е самият длъжник, като синдикът осъществява единствено представителството му в процеса съгласно разпоредбата на чл. 658, ал.1, т. 7 ТЗ. Или, надлежната процесуалноправна легитимация по иска по чл. 108 ЗС предполага предявяването на този иск от името на длъжника „М” ЕООД. Предявяването на иска от синдика води до недопустимост на същия и на образуваното въз основа на него производство, което налага прекратяването му. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза е неприложима разпоредбата на чл. 25 ГПК /отм./, в какъвто смисъл е изразеното от частния жалбоподател становище във въззивната му частна жалба, тъй като в случая не се касае за липса на процесуална дееспособност или представителна власт, а за ненадлежна процесуална легитимация за завеждане на иска, т. е. за порок на производството, който не може да бъде отстранен по реда на посочената норма.   С оглед изложеното, частната касационна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 251 от 25.06.2008 г. по ч. т. д. № 240/2008 г. на Варненски апелативен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 251 от 25.06.2008 г. по ч. т. д. № 240/2008 г. на Варненски апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: